“Крехко единство: Защо европейците се обединяват около Украйна (и какво може да ги разедини)”

Новият доклад на Марк Ленард и Иван Кръстев – “Крехко единство: Защо европейците се обединяват около Украйна (и какво може да ги разедини)”, изследва обществените нагласи една година след началото на войната на Русия в Украйна. Докладът се основава на данни от социологическо проучване в десет европейски държави –  Великобритания, Дания, Естония, Франция, Германия, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Испания. Данните показват, че пукнатините в западната коалиция не се увеличават, а напротив – намаляват. Редица партии от десния и левия политически спектър сега, изглежда, са единни в подкрепата си за Киев.  Същевременно европейците се отдалечават от идеята за прекратяване на войната възможно най-скоро с цената на териториални загуби за Киев, а възприятията за Русия се влошават.

По-важните резултати от новото проучване на ЕСВП са следните:

1. Европейците смятат ЕС за по-силен сега отколкото преди една година. С изключение на Италия, преобладаващото мнение е, че ЕС е по-скоро силен или по-силен, отколкото слаб или по-слаб от това, което хората са смятали преди. Дори във Великобритания преобладаващото мнение (40%) е, че ЕС е по-силен или също толкова силен колкото преди една година.
2. Упоритостта на украинската армия и успехът в отблъскването на руската офанзива спечелиха песимистичнo настроените поддръжници. През май 2022 г. преобладаващото мнение в държавите, анкетирани от ЕСВП, беше, че войната трябва да приключи възможно най-скоро. Полша беше единствената страна, в която хората предпочитаха Русия да бъде наказана, дори това да означава по-дълга война. Оттогава  се наблюдава ясна промяна и днес тезата, че войната между Русия и Украйна трябва да приключи възможно най-скоро, вече не е толкова популярна сред европейците.
3. Русия се възприема като „противник“ или „съперник“ от всяка анкетирана европейска държава. Тази позиция е най-силно изразена в Дания (82%) и Естония (79%), както и в Полша (79%), Великобритания (77%), Германия (69%), Испания (65%), Франция (59%), Португалия (57%) и Италия (54%) и най-слабо изразена в Румъния(44%). Средно 47% в анкетираните държави виждат Русия като „слаба“ или „по-слаба“, докато 32% я смятат за „силна“ или „по-силна“.  Мнението е разделено в Италия – 42% от италианците смятат, че  Русия е силна или по-силна, а 39% слаба или по-слаба.
4. Данните показват, че в сравнение с май 2022 г. в целия ЕС се увеличават опасенията, свързани с разходите за живот. Тези страхове  са най-силни  в Италия – 34% от италианците (увеличение с 9 процентни пункта) определят това като основна причина за безпокойство по отношение на войната между Русия и Украйна. Увеличават се опасенията и в  Испания (от 21% през май 2022 г. до 28% през януари 2023 г.), Франция (от 27% до 31%), Португалия (от 25% до 29%) и Румъния (от 17% до 21%).
5. Мнозинството от анкетираните във всички десет европейски държави смятат САЩ за „съюзник“ или „необходим партньор“. Респондентите в Дания (52%) и Великобритания (44%) са най-твърдо убедени, че САЩ са „съюзник“ на тяхната страна, докато гражданите на Германия и Полша са разделени между САЩ като „съюзник“ (съответно 32% и 42%) и „необходим партньор“ (съответно 33% и 42%).

Въз основа на резултатите, авторите на доклада забелязват три групи държави с различно отношение към конфликта: „северните и източните ястреби“ – Естония, Полша, Дания и Великобритания. В тези държави има силна подкрепа  за това Киев да преследва целите си във войната; „колебливият запад“, включващ Франция, Германия, Испания, Португалия. Обществата в тези държави са разделени по този въпрос; и  „южните слаби звена“ – в тази група попадат Италия и Румъния, които по-скоро искат да видят бърз край на конфликта.

Марк Ленард и Иван Кръстев посочват три фактора, които определят европейското единство по отношение на войната:

• На първо място, успехите на бойното поле на украинската армия  стимулира подкрепата за край на войната, при който Украйна връща цялата си територия.  Според авторите това се отразява във факта, че в цяла Европа мнозина виждат Русия като „по-слаба“ сила и  перспективата за ядрена ескалация буди по-малки притеснения. Това се доказва и от широко разпространеното мнение, че ЕС е в по-силна позиция отпреди.
• Второ,  консенсусът се формира сред целия политически спектър, като обединява голяма част от левите и десните сили. Руското нахлуване в Украйна принуди европейските либерали да преоткрият стойността на твърдата сила, докато, от друга страна, подчерта стойността на единните европейски действия и подтикна националистите да се откажат от обещанията си да напуснат ЕС.
• И на трето място, между САЩ и Европа се наблюдава ново сближаване по отношение на техните външнополитически цели, и по-специално между традиционните евроатлантици и европейските суверенисти

Основите, които свързват по-голямата част от европейците, са крехки, и могат да бъдат „разкъсани“ от проблемите, пред които се изправя Европа. Ето защо авторите на доклада препоръчват европейските лидери да не приемат единството за даденост, а да го използват, за да направят ЕС по-устойчив. Това означава: да направят всичко възможно, за да снабдят Украйна с оръжие; да въведат политики относно нарастващите разходи за живот и управлението на бежанците; да се възползват максимално от следващите 18 месеца, за да станат устойчиви на политическите промени в САЩ. Ако те успеят да направят тези неща, може да се окаже, че общественото мнение ще се задържи здраво, противно на очакванията на Кремъл.

По повод новото проучване съавторът на доклада и директор на ЕСВП Марк Ленард коментира:

 „Една година след войната Европа е по-обединена от всякога. Видяхме необикновено обединяване на националисти и либерали в подкрепа на Киев. Това единство ще бъде под натиск през следващата година, ако Украйна претърпи неуспехи на бойното поле, разходите за бежанците се повишат или Вашингтон се оттегли. Европейските лидери трябва да използват тази година, за да се подготвят за по-бурни времена.“

Съавторът и председател на УС на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев добавя:

„Противно на очакванията на Кремъл, Европа стана по-единна през изминалата година. Но колко дълго ще продължи това, остава да видим. Европейските лидери трябва да използват този период, за да укрепят устойчивостта на континента на сътресения, включително на натиска върху цената на живота, и да подготвят Украйна, за да може да постигне мирно споразумение и да спечели войната при възможно най-добри условия за собствените си граждани и за широката европейска общественост.“

  
АНКЕТИРАНЕ И МЕТОДОЛОГИЯ 
ЕСВП проведе това проучване в началото на януари 2023 г. в 10 европейски държави (Дания, Естония, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Испания). Партньори на ЕСВП в проучванията в Европа бяха Datapraxis и YouGov.  
 
Този доклад се основава на проучване на общественото мнение сред пълнолетното население (на възраст 18 и повече години), проведено в началото на януари 2023 г. в десет европейски държави (Дания, Естония, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Испания). Общият брой на респондентите е 14 439.