Как съюзниците от НАТО могат да предотвратят военна ескалация в Босна и Херцеговина 

Докато Европейският съюз и САЩ са заети с намирането на компромис за членството на Украйна в НАТО, Милорад Додик, президент на Република Сръбска в Босна и Херцеговина и ключов съюзник на Владимир Путин в Европа, започва атака срещу суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина. Додик извърши преврат срещу Конституционния съд на Босна и Херцеговина – най-висшият орган за тълкуване и прилагане на Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна и Херцеговина през 1995 г. Той подписа закон, според който решенията на съда не се прилагат в Република Сръбска, заплаши с референдум за отцепване  и призова за разполагане на войници на ЕС и НАТО на границата между двете държави, за да се предотврати конфликт. 

Отговорът на съюзниците 

Съюзниците от НАТО включиха Босна и Херцеговина в дневния ред на срещата на върха във Вилнюс като една от трите „уязвими държави“ заедно с Молдова и Грузия. За да предотвратят сценарий от типа на Приднестровието в Босна и Херцеговина, те трябва спешно да увеличат цената на ескалацията за Додик: 

• След срещата във Вилнюс, министрите на външните работи на страните от формата Quint – САЩ, Франция, Германия, Италия и Великобритания, трябва да бъдат категорични, че мандатът на съда в сегашния му вид и състав, включително европейските съдии, не подлежи на преговори. 
• ЕС и държавите членки трябва да са готови да блокират всякакво финансиране от ЕС за правителството на Додик, което изпитва финансови затруднения поради натрупани дългове, и да поставят всяко отпускане на средства в зависимост от спазването на Дейтънското споразумение. 
• ЕС и САЩ следва да заплашат Додик с по-строг международен контрол върху незаконното финансиране, корупцията и непотизма в Република Сръбска.  
• Министерството на финансите на САЩ следва да окаже натиск върху европейските си партньори, особено върху Австрия и Кипър, да разследват незаконното финансиране, свързано с бизнес мрежите на Додик. Австрийската банка Райфайзен може да изиграе важна роля, като се има предвид доминиращата ѝ роля на банковия пазар в региона. 

• ЕС следва да обмисли възможността за разширяване на мандата на прокуратурата на ЕС в Босна и Херцеговина в рамките на преговорите за присъединяване. 
• САЩ трябва да окажат натиск върху съюзника на Додик – Унгария, както и върху Полша и Хърватия, да подкрепят санкциите на ЕС срещу Додик.   
• ЕС следва да засили присъствието на EUFOR в Босна и Херцеговина с допълнителни войски, включително от Обединеното кралство, за да възпре всякакви опити за отцепване. НАТО трябва да изрази готовност да поеме функциите на EUFOR, ако Русия блокира подновяването на мисията на ЕС-Алтея, в Съвета за сигурност на ООН през ноември. 

Какво иска Додик 

• В краткосрочен план ескалацията на Додик има за цел да наложи отмяна на решението на съда, според което земеделската земя принадлежи на централното правителство. 
• Додик се стреми да премахне последните останали международни механизми за контрол и баланс, защитаващи суверенитета на Босна и Херцеговина, включително международните съдии в Конституционния съд, чиито гласове могат да отменят действията, насочени срещу Додик. 
• След като премахне международния надзор, Додик може да използва съда, за да разпокъса останалата част от босненската държава, оспорвайки конституционалността на институции като армията, съдебната система и държавния съд. 

САЩ и ЕС трябва да действат с дипломатически подход, който да промени сметките на Додик за загубите и ползите, за да не се превърне този политически казус в бъдещ военен проблем. Ако не успеем да защитим малката Босна и Херцеговина от подкрепян от Кремъл преврат, това ще нанесе щети върху доверието във възпиращата сила на НАТО във войната в Украйна.