Казусът с изпращането на изтребители в Украйна

В очите на повечето западни анализатори руската кампания със стрелкови ракети срещу украинската критична инфраструктура се е провалила. Украйна все още произвежда достатъчно електроенергия, за да поддържа икономиката си, докато Русия изразходи по-голямата част от далекобойните си оръжия за тази цел. Въпреки това, Русия продължава да атакува Украйна. През последните седмици тя използва евтини ирански безпилотни самолети, за да атакува Одеса и Харков. Русия не се прицели я конкретна инфраструктура, а по-скоро прибягна до безразборни терористични бомбардировки.

Украйна е в процес на преминаване към западни оръжейни системи, тъй като запасите от съветски оръжия вече са до голяма степен изчерпани. Това означава, че засега Киев разполага само с малък брой системи със среден и дълъг обсег, които може да използва за защита на малък брой ключови обекти. (Положението не е толкова критично при системите с малък обсег, чиито запаси са по-добри.) Следователно целта на неотдавнашните руски атаки с дронове е да държи наземните системи за противовъздушна отбрана на Украйна заети със защитата на градовете и далеч от фронтовата линия, където Москва се надява да постигне напредък в близко бъдеще.

Същевременно руските военновъздушни сили увеличават активността си в Източна Украйна, включително експериментират с нови тактики за атакуване на украинските линии. Като част от тези набези руската армия все по-често използва евтини планиращи бомби вместо конвенционални бомби. Този конкретен вид бомби позволява на руските сили да останат извън обсега на украинските системи за противовъздушна отбрана. Когато самолетите летят нависоко, планиращите бомби могат да достигнат цели на 40-70 км от мястото на пускане, като самолетите могат да останат извън обсега на системите за противовъздушна отбрана с малък обсег на действие на фронтовата линия. Украйна е разположила ракетните си системи с по-дълъг обсег далеч зад фронта, за да ги предпази от атаки на руски бойни дронове или артилерия, което на практика означава, че те са блокирани там и не могат да бъдат разположени по-близо до фронта.

Всичко това означава, че единственият начин, по който Украйна може да противодейства на подобни атаки с планиращи бомби, е да използва изтребители.

Но силата на Украйна по отношение на изтребителите се сблъсква със сериозни недостатъци. Руските изтребители имат по-голям обсег благодарение на усъвършенстваните си радари и ракети. Основното въоръжение, използвано от украинските изтребители Миг-29 и Су-27, е Р-27 „Артьом“. С обсег от 75 км Р-27 „Артьом“ е превъзхождан от руската Р-37М „Вимпел“, която може да измине поне 300 км, и от Р-77 „Вимпел“, която може да измине до 190 км. Тази асиметрия означава, че украинските изтребители трябва да се доближат до самолетите на руския противник и ефективно да се промъкнат, плътно до земята, за да избегнат засичане.

Освен това украинската ракета е полуактивна радарна ракета за самонасочване, която изисква постоянно радарно засичане на целта от украинския изтребител. Руските Р-37 и Р-77 също имат свой собствен активен радарен търсач, който позволява на руския изтребител да се отклони, след като пусне ракетата, като след това ракетата намира целта си самостоятелно. За разлика от това, след като украинските изтребители осветят руска цел, те са изложени на непосредствен риск да се превърнат в цел на други изтребители, които са в очакване и са оборудвани с ракети с голям обсег. В хода на войната руските военновъздушни сили са подобрили тактиката си за засади, докато за същия период Украйна е загубила около половината от изтребителите си.

Обявената украинска контраофанзива ще бъде тест за способността на руските военновъздушни сили да се адаптират по време на тази война. През септември 2022 г. тя не успя да осуети украинската контраофанзива в Харков. Украинските ракети и оръдия за противовъздушна отбрана с малък обсег, като например „Гепард“, свалиха руските щурмови самолети, които се опитаха да изстрелят неуправляеми ракети. Координацията между сухопътните и военновъздушните сили на Русия беше бавна и тромава, а нейните изтребители никога не бяха на точното място в точното време. Сега обаче обширните укрепления в руския тил могат да забавят украинското напредване поне за достатъчно дълго време, за да позволят на руските самолети да нанасят удари по силите, разчистващи препятствията. А използването на планиращи бомби позволява на тези самолети да нанасят удари извън обсега на „Гепард“. За да се предпазят сухопътните сили от такива атаки, украинските военновъздушни сили ще трябва да излязат, поне за да прекъснат руските атаки. Това може да означава, че контранастъплението ще се превърне в скъпоструващи битки до изтощаване.

Именно поради тази причина украинското правителство и въоръжените сили започнаха кампания за доставка на западни изтребители. И не само самолетите, но и боеприпасите представляват особен интерес. За своите системи за противовъздушна отбрана NASMAS Украйна вече получи ракети AIM-120 с активно радиолокационно насочване, които не изискват постоянно осветяване на радара. Тези ракети обаче могат да бъдат изстрелвани и от различни западни самолети, като F-16, F-18, Gripen и други. Радарите на западните самолети също така се прикриват по-добре, докато сканират и следят цели, в сравнение със съветските радари от края на 80-те години, които Украйна използва. Всичко това би направило атаките срещу руски самолети по-малко рисковани, въпреки че руските ракети все още ще превъзхождат американските.

Освен това заводът „Артьом“ близо до Киев, в който се произвеждаха украинските ракети R-27, беше силно пострадал от руски ракетни удари през април 2022 г. и от последваща атака през юни същата година. Макар че някои от украинските производители на боеприпаси оттогава възобновиха производството, след като се преместиха в по-безопасни райони, възможностите на „Артьом“ да снабдява и попълва арсенала на украинските военновъздушни сили остават съмнителни. В краткосрочен план това прави решението на Запада за доставка на изтребители още по-належащо. В дългосрочен план може да се използва възможността за преместване на „Артьом“, за да се обмисли модернизация на Р-27, например чрез въвеждане на западен активен радар-търсач в него. Това би увеличило полезността на застаряващия изтребителен авиационен флот на Украйна – но ще отнеме време, за да се осъществи.

За жалост, Белият дом се бави с решението си дали да отпусне западни самолети за Украйна. Повечето годни за употреба и налични резервни самолети в западните държави (F-16 и F-18, които сега ще бъдат заменени от F-35 в редица страни) са американско производство, което означава, че подобно решение се нуждае от одобрението на САЩ. В този контекст, Вашингтон е толкова ключов, колкото Берлин беше миналата година по отношение на бойните танкове. А досегашните американски оправдания поразително приличат на тези, които германското канцлерство използва през 2022 г.

Затруднението за Киев е, че е много по-трудно да се упражни натиск върху Вашингтон, отколкото върху Берлин. В крайна сметка сагата с германските танкове „Леопард II“ показва, че подобно забавяне е неустойчиво. Ако САЩ все пак се съгласят да доставят западни самолети, тъй като Украйна изпитва все по-голям недостиг на технически средства, процесът ще бъде прибързан, а ремонтът и модернизацията на оборудването ще трябва да се извършат под значителен натиск и под вперения поглед на разтревожената международна публика. Ако иска да научи нещо от болезнения опит на Берлин в дебатите за доставката на оръжие, Вашингтон не трябва да чака твърде дълго преди да действа.