Зелено разширяване: Как планът за растеж за Западните Балкани може да насърчи действията в областта на климата

Разширяването отново е на преден план. Нахлуването на Русия в Украйна и последвалите геополитически сътресения накараха ЕС да превърне членството в реална цел не само за Украйна, Молдова и Грузия, но и за дългогодишните потенциални страни членки от Западните Балкани.

За тази цел Европейската комисия публикува „нов план за растеж“ за страните от Западните Балкани, които се стремят към членство в ЕС: Албания, Босна и Херцеговина, Северна Македония, Косово, Черна гора и Сърбия. Целта е да се ускори социално-икономическото им сближаване с ЕС, да се предоставят някои от ползите от членството в ЕС за региона и да се ускори процесът на разширяване. За да се стимулират реформите, планът включва 6 млрд. евро под формата на условни заеми и безвъзмездни средства чрез нов фонд, от коѝто поне 37 % трябва да бъдат насочени към дейности в областта на климата.

Това е възможност за държавите от Западните Балкани да предприемат сериозни стъпки към модел на устойчив растеж, както е предвидено в инвестиционния план на ЕС за 2020 г. – „зелената сделка“ за Западните Балкани. Целта на тази инициатива е да се насърчи зеления преход в региона чрез декарбонизация и интеграция на енергийните пазари. Напредъкът обаче е бавен поради ограниченото финансиране на такива проекти – и липсата на капацитет и политическа воля в  държавите от Западните Балкани. За да се възползват максимално от финансирането в областта на климата, предвидено в новия план за растеж, ЕС и държавите от Западните Балкани трябва да предвидят и преодолеят подобни предизвикателства. По този начин планът може да допринесе за ускоряване както на разширяването на ЕС, така и на един истински общоевропейски зелен преход.

Зелени изисквания

Новият план на ЕС поставя пред държавите от Западните Балкани амбициозни цели в редица области. Изпълнението му ще включва привеждане на икономиките на региона в съответствие с единния пазар на ЕС, включително свободното движение на стоки и услуги, както и напредък в постигането на целите в областта на климата, заложени в зеления пакт. Планът изисква и засилено регионално сътрудничество, особено в областта на енергийните и електрическите пазари и транспорта (например изграждане на железопътни връзки между големите градове в региона). Освен това всяка държава от региона ще трябва да продължи с основните демократични реформи, необходими за членство в ЕС.

Държавите от Западните Балкани вероятно нямат капацитет да разработят иновативни проекти, с които да се справят с всички реформи, необходими за присъединяването към ЕС, и същевременно да планират декарбонизация. Албания разчита на хидроенергия за голяма част от енергийните си нужди, но въглищата продължават да бъдат водещи в другите държави от Западните Балкани – въпреки големия им потенциал за преход към възобновяеми енергийни източници. Правителствата в региона ще трябва да се научат как да се справят със зелените политики, докато се съобразяват с другите изисквания на плана за растеж. Нещо повече, изглежда, че правителствата от Западните Балкани ще трябва да разпределят 37-те процента финансиране между приоритетните области на възобновяемите енергийни източници и енергийните проекти, но също така и да обърнат внимание на други важни точки от зелената програма: трансграничното замърсяване, екологичните рискове, управлението на отпадъците, качеството на въздуха и водата и кръговата икономика.

Зелена обвързаност

Достъпът до новото финансиране ще бъде съпроводен с условия. Поради това финансирането на проектите в областта на климата ще зависи от напредъка на правителствата на страните от Западните Балкани по отношение на основните реформи, свързани с върховенството на закона и демократичните институции (както и с по-широкото социално-икономическо сближаване с ЕС). Освен това те ще трябва да спазват фиксирани срокове за изпълнение на условията по всяко плащане. Неспазването им може да доведе до отнемане на средствата, предназначени за дадена държава, и преразпределянето им към друга.

Със строгите си условия ЕС стимулира реформите в Западните Балкани. Но фундаменталните реформи следват сложни траектории във всяка държава-кандидатка на ЕС. Те се характеризират и с продължителни процеси на прилагане. Например реформите, свързани с върховенството на правото, отнемат години, дори в случая на Албания, където съдебната система е преминала през задълбочен процес на „проверка„. Нещо повече, напредъкът по нормализирането на отношенията между Косово и Сърбия, което отдавна е предварително условие за присъединяването им към ЕС, е в застой.

Изискванията на ЕС, които водят до задържане на средства, могат да доведат до по-бавен напредък към зеления преход в някои държави от Западните Балкани. Това показва връзката между геополитиката и изпълнението на зеления пакт. Тъй като геополитическата ситуация е променлива, ЕС би могъл да потърси други възможности за финансиране на зеления преход в региона, без това да зависи изцяло от условията за членство.

Общ зелен пазар

Друг компонент на плана за растеж е укрепването на общия регионален пазар на Западните Балкани, особено на пазарите на електроснабдяване и енергия пазар. Това представлява предизвикателство за определена група от държави, чиито усилия за сътрудничество могат да бъдат разрушени от недоверие. Началният стадий на развитие на декарбонизацията на регионалните пазари може да доведе до задълбочаване на тези трудности.

ЕС трябва да гарантира, че финансирането, което предоставя, ще съпътства приобщаване към вече изградените европейски механизми, които ще спомогнат за изграждането на капацитет и експертен опит. Европейската комисия следва да предостави дългосрочна подкрепа на Западните Балкани в това отношение, като по този начин ще засили регионалното сътрудничество с участие на ЕС в постигането на зелените цели.

Новият план за растеж има потенциала да бъде успешен пример за целенасочено финансиране на екологичния преход. За да се гарантира успешното усвояване на финансирането, държавите от Западните Балкани трябва да останат фокусирани върху изпълнението на зелената сделка, докато работят върху изискванията, заложени в новия план. Междувременно, ЕС трябва да насърчава повече инвестиции в енергийната сигурност, транспортните мрежи и възобновяемите енергийни източници. Това ще бъде от основно значение за намаляване на зависимостта от трети страни (като Русия) и за подобряване на регионалното сътрудничество.