Защо Русия би нападнала Украйна отново

През последните седмици предупрежденията за неизбежно руско нападение срещу Украйна зачестиха. Мнозина си задават въпроса как трябва да реагира Западът. Самюел Чарап публикува статия, в която твърди, че Украйна трябва или да приеме руската интерпретация на споразумението от Минск, или да се подготви за директни военни действия. Същевременно, сценарий на възможна руска военна операция срещу Украйна беше предоставена през януари от бригаден генерал Кирило Буданов, заместник-началник на военното разузнаване на Украйна. На схемата на сценария е изобразено настъпление на 40 руски батальонни тактически групи от Крим, Донбас, Воронеж и Беларус с цел да се овладее цялата украинска територия до река Днепър, включително Киев.

Въпросът е, дали през следващата година Украйна ще престане да бъде суверенна държава? Ситуацията е по-сложна отколкото я описват някои вашингтонски аналитици. В разчетите както на Русия, така и на Запада има твърде много неопределености.

Преди всичко, сценарият на бригаден генерал Буданов съответства на неотдавнашното предислоциране на руските войски по протежение на украинската граница. В съответствие с него, руското ръководство  е решено да използва военна сила, за да върне имперския си контрол върху Киев и въоръжените сили са напълно способни да реализират подобен сценарий. Но планирането, тренировките и подготовката за евентуална война са част от задълженията на всички въоръжени сили. Това не означава, че президентът Владимир Путин автоматично ще следва военните сценарии и планове във вида, в които те се разработват и тренират. Военните заплахи, включително ядрените, отдавна са част от силовата дипломация на Москва. Западът би трябвало вече да е свикнал с тях.

Нападение срещу Украйна с такъв мащаб със сигурност ще струва скъпо на Москва и то не само защото тя ще се окаже в международна изолация, но и заради загубата на хора и материални ценности. От 2014 г. насам, украинците платиха висока цена за своята независимост и ще се борят, за да я запазят. Украинските въоръжени сили подобриха бойната си готовност и ефективността си. Особено седемте десантно-щурмови бригади (окомплектовани с кадрови войници) са сила, с която руските войски ще трябва да се съобразяват. Механизираните  части също се представиха добре в последните сблъсъци в Донбас.

Още от времето на Студената война, по-голямата част от военната инфраструктура на Украйна е изградена в западната част на страната. Съответно, дори едно бързо първоначално руско настъпление няма да успее да овладее голяма част от тази инфраструктура.

В същото време, в системите за противовъздушна отбрана и за радио-електронна борба на Украйна има слабости, които Русия би могла да използва. Но дори и с тези предимства, Русия няма да бъде в състояние да постигне бърза победа като тази в Грузия през 2008 г. или в Украйна през 2014 г. Това ще даде време на Запада да реагира, което прави изхода от войната по-трудно предвидим и контролируем за Русия. Може само да се гадае дали Путин вярва в способността на Запада за сериозен отговор.

Пресата често спекулира и за възможна кампания на стратегическо бомбардиране.  Нанасяйки координирани въздушни и ракетни удари по Украйна, Русия би могла да избегне кръвопролитно наземно сражение. Тъй като противовъздушната отбрана на Украйна разчита на системи от съветската епоха, руските въздушно-космически сили знаят как да ги откриват, блокират и унищожават. Но Украйна е голяма страна, на чиято територия има много военни обекти и такава кампания може да има твърде дълъг списък с цели за поразяване. Въздушната кампания на НАТО през 1999 г. срещу Сърбия, една много по-малка държава, продължи почти три месеца. Също така, исторически погледнато, стратегическите бомбардировки често втвърдяват решителността на отбраняващите се, вместо да я подкопават. Тъй като евентуална руска въздушна кампания срещу Украйна би се проточила, Западът ще има време да реагира и трудно може да се предвиди дали подобна кампания ще постигне желаните резултати.

Най-вероятният замисъл за действие на Русия е да започне ограничено настъпление от Донбас. Това не би променило значително залозите в конфликта, тъй като Москва ще продължи да отрича прякото си участие. Целта на Русия в този случай ще е да дестабилизира, а не да завладее Украйна, и операцията ще бъде бърза. Такъв сценарий би целял да убеди Киев, че не може да разчита нито на армията си, нито на западната подкрепа. Украйна ще трябва или да приеме условията на Русия, или да рискува ескалация. Ако Западът окаже съпротива, Русия винаги може да премине към една от по-горе споменатите възможности, за да постигне целите си. Ако пък подкрепяните от Русия сили започнат да губят, за Кремъл би било сравнително лесно да се откаже от конфликта, без да губи вътрешната подкрепа за режима.

Съсредоточаването на руски сили по границата намалява способността на Украйна да реагира на нападение от Донбас, което прави подобна операция много удобна за Кремъл. Силите на Украйна ще бъдат разпръснати из цялата страна, за да са в готовност за евентуално нападение от всички посоки, което означава, че те няма да бъдат концентрирани на изток. По този начин, украинската фронтова линия ще бъде уязвима и Москва ще има по-голяма свобода на действие.

Следователно, независимо, че руските въоръжени сили се подготвят за война, нейният мащаб остава неясен. Възможни и вероятни са множество ограничени сценарии. Така че Западът не е изправен пред критичния избор между това да изостави Украйна или да рискува пълномащабна война. Все още съществува възможност да повлияе на намеренията на Москва, но това също ще изисква сериозна подготовка.

Русия има ясна цел. Тя иска да отслаби Украйна толкова, че да бъде сравнително лесно да контролира нейната политика. Москва може да постигне това като принуди Киев да приеме нейната интерпретация на  споразумението от Минск, което ще й даде вето върху украинската вътрешна политика, и като инициира и използва антиправителствени бунтове в страната. Също така, Москва може да притисне Вашингтон да „предаде“ Украйна като подпише гаранции за сигурност в полза на Русия. Тези гаранции биха забранили на Украйна не само да се присъедини към НАТО, но и да участва във всякакви форми на сътрудничество със Запада. Това в крайна сметка ще върне Украйна в сферата на влияние на Москва.

За Киев всичко това може да означава, че или трябва да се бори за независимостта си сега, или ще бъде принуден да го направи по-късно при по-неблагоприятни обстоятелства. Следователно, Киев може да реши, че си заслужава да се изправи срещу враг, който го превъзхожда.

„Финландизацията“ на Украйна би имала тежки последици за Европейския съюз. Последният път, когато на европейска страна са налагани толкова строги ограничения за външната й политика, е по времето на  Йосиф Сталин и налагането на договори за „приятелство и сътрудничество“ в Източна Европа. Тогава Финландия беше единствената страна в региона, избегнала съветската колонизация. Това се дължи на нейната военна сила, желязна политическа дисциплина и междупартийно сътрудничество по въпросите на сигурността – предимства, които липсват на Украйна.

Ако принудителната стратегия на Русия сработи, няма гаранция, че тя ще спре с Украйна. Настоящото предислоциране на силите в нейния Западен военен окръг е отчасти насочено срещу НАТО. С нарастващото китайско-руско военно сътрудничество, днешните немислими сценарии може да се превърнат в утрешни реалности. Американските генерали отдавна предупреждават европейците, че през следващите десетилетия САЩ може да не са в състояние едновременно да защитават своите азиатски и европейски съюзници срещу заплахата както от Китай, така и от Русия.

Но подчиняването на Украйна на Русия не е предрешен въпрос. За да предотврати това, Западът ще трябва да убеди Путин, че рискът не си заслужава и, че за него ще е по-добре, ако статуквото бъде запазено. Последствията за Русия при опит за военни действия не трябва да се ограничават до санкции – дори и мерките да са сурови, Москва вероятно ще ги плати. Ако Русия атакува, НАТО ще трябва да направи големи промени във военната си стратегия за източния фланг. Реакцията би била по-убедителна, ако силите на НАТО се разположат в Полша, Словакия или Румъния, за да подчертаят способността на алианса да реагира на всяко развитие на обстановката. Путин, който обича да води дългосрочна игра, би предпочел тези войски да се върнат обратно на запад, ако бъдат разположени в близост до Русия.

Много от европейските лидери не осъзнават колко сериозен е украинският конфликт. Това става ясно от наскоро изтекли в пресата  германски телеграми до членове на Конгреса на САЩ по повод на „Северен поток 2“. Украйна е подложена на огромен натиск, а германското правителство изглежда загрижено единствено за своя газопровод. Берлин и Париж са против по-твърда реакция от страна на НАТО, защото се опасяват, че Русия може да се почувства застрашена от военноспособна Украйна, която има подкрепата на Запада. Това е пример за много лоша преценка, който насърчава руската военна агресия.

Засега много източни и централноевропейски държави може да разчитат, че Вашингтон ще ги защити, поставяйки Москва под дипломатически и военен натиск. Въпреки това, те трябва да са нащрек. Предложенията на някои анализатори във Вашингтон за повече отстъпки на Русия след агресията от 2014 г. изглеждат все по-удобни за САЩ. Вашингтон, зает с противопоставянето на Пекин, може скоро да пожелае да превърне тези аргументи в политика – не поради тяхната убедителност, а заради удобството им.