Защо ЕС не трябва да очаква Орбан да отстъпи
Плакати срещу ЕС отново заляха улиците на Будапеща. Унгарският „действително съществуващ популизъм“ може да послужи за обяснение защо този ритуал на омразата се превръща в традиция.
Както футболните стратегии периодично се преосмислят, подобна тенденция се появява и в унгарската политика. Преди изборите за Европейски парламент през 2019 г. Унгария беше залята от лозунги против Брюксел с лика на филантропа Джордж Сорос, надничащ през рамото на тогавашния председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. „Имате право да знаете какво замисля Брюксел“, се отбелязваше в лозунга. Сега се появи нова порция плакати, на които настоящият председател на Комисията, Урсула фон дер Лайен, е придружена от сина на Сорос – Александър. Цветните снимки от 2019 г. са заменени с фон дер Лайен и Сорос в черно и бяло, израженията им са мрачни, което създава атмосфера на тревога. Лозунгът е по-остър и по-малко отбранителен: „Да не танцуваме в техния ритъм“, се призовава в него.
Това е в съответствие наръчника по тактики на унгарския премиер Виктор Орбан. Борбеният и провокативен стил на плакатната кампания се отличава от този на търсещия консенсус Европейски съюз. През цялата си професионална кариера Орбан предпочита непрекъснатата атака. Когато през ноември беше преизбран за лидер на партията „Фидес“ – пост, който заема от 2003 г., той цитира бивш треньор на унгарския парламентарен футболен отбор. Веднъж този треньор избира само нападатели в титулярния състав, което кара Орбан да попита кой ще защитава. Треньорът отговаря: „Съперникът“. Този афоризъм напълно отразява политическото кредо на Орбан – и това, което ЕС може да очаква от него в бъдеще.
Изображенията на поколения от фамилията Сорос, застанали зад председателите на Европейската комисия, подкрепят наратива на Орбан, че ЕС е слаб, донякъде и защото – така внушава пропагандата, е контролиран от либерален инвеститор. При обяснението на този разказ е полезно да се направи концептуално разграничение. В епохата на държавния социализъм през Студената война, официалната реторика прави разлика между „изграждането на социализма“ и „реално съществуващия социализъм“. В случая с днешното популистко управление е препоръчително да се направи разграничение между „изграждането на популизъм“ и „реално съществуващия популизъм“, като последният е там, където системата е установена, а структурите са се разгърнали и стабилизирали.
В Европа, лидери от Полша до Италия се опитват да създадат популистки модели, но само Унгария на Орбан е достигнала етапа на „реално съществуващ популизъм“. Парадоксалното е, че тя постигна това с подкрепата на ЕС. И наред с нападателната нагласа на Орбан, „действително съществуващият популизъм“ може да помогне да се обясни защо ритуалът на омразата чрез плакат се превръща в традиция. Той може да хвърли светлина и върху това защо Орбан настоява да се противопостави на ЕС, при положение че друга тема в неговата пропаганда е: „ние чакаме парите, които Брюксел ни дължи“.
В Европа, лидери от Полша до Италия се опитват да създадат популистки модели, но само Унгария на Орбан е достигнала етапа на „реално съществуващ популизъм“.
Преди всичко има структурни причини. Настроенията против елита често са основна характеристика на популизма. В контекста на популизма в Унгария обаче, където Орбан четири пъти печели избори с мнозинство от две трети, тези настроения могат да бъдат проблематични. Това означава, че политическият и икономическият елит на Унгария е пряко дело на Орбан. Следователно, за да насочи гнева срещу елита, той се нуждае от външни участници като ЕС и „Сорос“, които да обвини за проблемите на страната. Да вземем за пример рекордната инфлация в Унгария, която се очаква да достигне средно 18,4 % през 2023 г., в сравнение с прогнозата за 5,6 % за еврозоната. Пропагандата на Орбан твърди, че за това са отговорни санкциите на Брюксел срещу Русия, и той засилва това послание в поредната си плакатна кампания.
Втората причина е идеологическа. Политическият успех на Орбан изглежда го е убедил, че неговият мироглед е правилен не само за Унгария, но и за останалата част от Европа. Според него ЕС в сегашния си вид представлява заплаха за суверенитета на Унгария – оттук и „Да не танцуваме в техния ритъм“. За него ЕС е слаба, декадентска, мултикултурна и етнически разнообразна система, която е на ръба на колапса. Това е така, защото основните партии преследват либерално-ляв – или в речника на Орбан – комунистически – дневен ред; докато, както той се изрази скоро: „французите, германците, италианците и австрийците биха дали половината от живота си, ако можеха отново да имат страни без мигранти“. Настоящите интереси на Унгария може би все още са в полза на членството в ЕС, но Орбан предвижда радикална трансформация на блока, която да съответства на неговия мироглед.
Всичко това е част от една по-голяма стратегия. В момента Орбан отказва дори да участва в разговори за присъединяването на Украйна към ЕС като част от дневния ред на заседанието на Европейския съвет този месец. Остава неясно дали той се опитва да изгради по-силна позиция за преговори, или ще се придържа към това становище. Едно нещо е сигурно и това е, че стратегията на „контрапресинг“ дава резултат до известна степен: Европейската Комисия може би е на път да отпусне 10 млрд. евро от блокираните европейски фондове за Унгария, които бяха задържани поради опасения за спазването на върховенството на правото. Би било иронично, ако тази подкрепа дойде от Брюксел точно в момента, в който по улиците на Будапеща отново се появят анти-европейски плакати.
Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.