Жените, които могат да спасят Русия

Владимир Путин внимателно подбра конкурентите си за президентските избори този месец: двама удобни кандидати в сиви костюми, които не представляват заплаха за властта му. Жените напълно отсъстват от избирателните списъци. Когато става въпрос за истинска опозиция, руските жени се превръщат в сила, с която трябва да се внимава.

Този феномен се проявява както на най-ниско, така и на най-високо ниво. Арестът на покойния опозиционен лидер Алексей Навални през 2021 г. доведе до масови протести в цяла Русия, като жените съставляваха почти половината от протестиращите – значително увеличение спрямо предишната вълна от антикремълски протести през 2019 г. След мащабната инвазия в Украйна жените съставляват до 70 % от протестиращите в големите градове, особено след обявената от Путин частична мобилизация през 2022 г. Всъщност съпругите и майките на мобилизираните мъже се превръщат в силно изразено гражданско движение.

Жените също така заемат важни позиции в опозицията срещу Путин и срещу войната. Юлия Навалная заяви, че ще продължи работата на съпруга си след неговата смърт в наказателна колония в Сибир. Екатерина Дунцова, журналист и бивш съветник в малък град, се превърна в лицето на антивоенната политическа мобилизация в Русия – тя дори опита да се кандидатира за президентските избори.

Тенденцията към феминизиране на политиката може да породи нови рискове за Кремъл. Путин все повече набляга на патриархалните и консервативните „ценности“ като част от вътрешния дневен ред, което ограничава възможностите за тежки репресии срещу жените от опозицията, които базират политическата си дейност на семейните ценности. Възможно е Кремъл да се опитва да постави „традиционните семейни ценности“ в центъра на политическата си идеология, начело с Путин като „баща на нацията“, и в същото време да репресира политическите движения на „закрилящите майки“, „верните съпруги“ и „трудолюбивите селяни“. Въпреки патриархалността на Кремъл, през последните 15 години, 60-70 % от руснаците непрестанно подкрепят ролята на жените в политиката и държавната служба.

Tова означава, че влиянието на три нови жени в политиката може да бъде истинска заплаха за режима на Путин.

Жени, които не искат да бъдат вдовици

През изминалата година в Русия се появи ново движение от съпруги, майки и сестри на мобилизирани във войната мъже. Гражданското движение „Пътят към дома“, родено в онлайн пространството, има за цел да върне мобилизираните мъже, и търси правна защита за войниците.  Белите забрадки са символ на тази кауза, с цел да напомнят за майките на „изчезналите“ аржентинци по време на военната диктатура през 70-те и 80-те години на миналия век.

Понастоящем. „Пътят към дома“ има около 50 000 членове. Политологът Григорий Юдин отбеляза през декември, че движението не може да се счита изцяло неполитическо, тъй като неговите претенции не са „ претенции за власт, а искания от властта“. Жените не искат да предизвикат режима на Путин, а да бъдат чути от него. Призивите на движението към управляващите обаче не са дали резултат, вследствие  неговите лидери стават все по-политически осъзнати. Растящият им радикализъм включва директни призиви към Путин за прекратяване на войната.

Членовете на „Пътят към дома“ се борят в името на семействата си, за да могат децата им да имат бащи. Това е особено чувствително, като се има предвид, че Путин обяви 2024 г. за „година на семейството“ и превърна подкрепата за семейните ценности в един от стълбовете на предизборната си кампания. Дори и така, преминаването към по-структуриран политически субект крие значителни рискове за членовете на движението, особено като се има предвид репутацията на правителството по отношение на репресиите срещу подобни движения. Предходният опит за обединяване на роднини на мобилизирани мъже за колективни действия в Русия  беше „Съветът на съпругите и майките“, създаден през 2022 г.  и дейността му приключи след като Министерството на правосъдието включи ръководителката му Олга Цуканова в регистъра на чуждестранните агенти, а част от активистите бяха призовани от полицията и обвинени в разпространение на екстремистки материали.

Жените от „Пътят към дома“ вече са обект на наблюдение, съдебно преследване и опити за публично дискредитиране – особено от страна на държавните медии. Като се има предвид нарастващата популярност и радикализъм на „Пътя към дома“ и неговите лидери, нещата скоро могат да придобият още по-суров характер. Това повдига въпроса за възможността за политическа трансформация в Русия при сегашния климат на репресии.

Юлия Навалная обеща да продължи мисията на съпруга си за създаването на „европейска Русия“.

Вдовица, която обединява

Юлия Навалная обещава да продължи мисията на съпруга си за създаване на „европейска Русия„. След смъртта му тя се обърна към международната общност с призив за отказ от признаване на изборите този месец, за продължаване на икономическите санкции срещу режима на Путин, и за повече подкрепа за руснаците, които са против войната в Украйна. Нейните силни речи получиха овации както на Мюнхенската конференция по сигурност, така и в Европейския парламент.

В Русия, Юлия Навалная получава емоционална и политическа подкрепа, като се възползва от фолклорни разкази за исторически фигури като Олга – средновековната княгиня-светица, която отмъщава на убийците на съпруга си и след това дълго и благородно управлява Русия. Навалная призовава руснаците да протестират срещу изборите, като се съберат масово на 17 март в избирателните секции, за да пуснат невалидни бюлетини или просто да стоят мълчаливо пред изборните секции.

В това се крие потенциален проблем: Навалная е принудена да живее в изгнание, така че не може сама да участва в тази демонстрация. Нито тя, нито децата ѝ са присъствали на погребението на съпруга ѝ. Освен това нейната позиция не изглежда толкова стабилна, колкото тази на беларуския опозиционен лидер Светлана Тихановская,  която спечели изборите през 2020 г. след ареста на съпруга си, и след това избяга от Беларус.

Навалная – като представител на обединената руска опозиция, може да има сериозен проблем с легитимността. Легитимността ѝ произтича от доверието, което съпругът ѝ е изградил, но този ресурс може бързо да пресъхне. Руските пропагандни медии започнаха дезинформационна кампания срещу нея, обвинявайки я в изневяра и аборт, опитвайки се да я дискредитират като жена. Докато Навалная се ориентира в ролята си на опозиция, тя ще трябва да излезе извън рамките на антикорупционната дейност на съпруга си и да се ангажира с по-широката динамика на руската политика. Това включва установяване на връзка с местната аудитория, както и с руснаците в изгнание.

Mайка от провинцията

Основното предимство на Екатерина Дунцова, журналист от „Ржев“, е, че се занимава с политическа дейност докато пребивава в Русия. В края на миналата година тя обяви намерението си да се кандидатира за президент като кандидат против войната и получи широка подкрепа. Очаквано, Централната избирателна комисия на Русия бързо събра достатъчно технически пречки, за да отхвърли регистрацията ѝ.

Това не спря Дунцова, тя продължава да провежда кампании в различните региони на Русия и да се среща със свои поддръжници, като по този начин създава своя собствена политическа инфраструктура от местни офиси, както Навални направи по време на кампанията си през 2018 г.

Регионалните срещи са посветени на регистрацията на политическата партия на Дунцова „Рассвет“ (Зора). Разбира се, малко вероятно е Кремъл да регистрира тази партия, както направи и с проекта на Навални. Но това няма да попречи на регионалните офиси да се занимават с политическа дейност в рамките на все по-намаляващите функции на руската правна рамка.

Опитът на Дунцова в политиката на общинско ниво ще ѝ помогне да създаде местни проекти и да развие регионалните офиси. Проектите на Навални опростиха процеса на подаване на жалби до местните власти чрез автоматизирани заявки до регулаторните органи. Въпреки че политическата траектория на Дунцова засега е забележително сходна с тази на Навални, тя е жена със скромен произход, така че е възможно Кремъл да подцени опасността от нейните инициативи (както направи режимът на Лукашенко с Тихановская).

Дунцова печели широка подкрепа сред обществеността именно заради произхода си: майка на три деца с ниски доходи, която добре разбира и формулира социалния дневен ред, съчетавайки го с предпазливо антивоенно послание и искания за демократични реформи. За Кремъл е трудно да дискредитира този образ, затова пропагандата му я атакува чрез предполагаемата ѝ връзка с живеещия в изгнание опозиционен бизнесмен – или, както Кремъл обича да се изразява, „олигарх беглец“ – Михаил Ходорковски.

Най-голямата уязвимост на Дунцова в момента е нейната беззащитност пред репресиите. Базата ѝ от поддръжници все още е малка, липсва ѝ международно признание и няма отношения с други руски опозиционери. Въпреки това, Кремъл може да изпусне момента, в който Дунцова ще придобие всички тези ресурси и ще се превърне във фигура, напомняща Навалная, но на територията на Русия.

Женска заплаха

Лидерите на движението „Пътят към дома“ създават хоризонтална и потенциално мащабна политическа сила, към която може да се присъедини всяка руска жена, която има син или съпруг. Въпреки предизвикателствата, с които се сблъсква, за да получи легитимност у дома, Навалная вдъхва надежда на демократично ориентираните руснаци, които Кремъл е сплашвал, репресирал и принуждавал да емигрират. Междувременно Дунцова тихо и решително създава база в руските провинции и с упоритостта си разширява възможностите за легални, но опозиционни политически действия с антивоенно послание. Тя продължава да се ангажира с избирателите, които подкрепиха друг забранен антивоенен кандидат за президент – Борис Надеждин.

И това са само трите най-значими примера. В Русия има голяма феминистка общност, която сега се е разделила на две крила: активистки в изгнание, които играят все по-значима роля в руската политическа опозиция, и такива, които са останали в Русия и продължават да подкрепят женската солидарност с риск за живота си. Кремъл трудно ще се справи едновременно с всички тези заплахи, без да подкопае свръхмъжкия имидж на Путин и ултраконсервативните патриархални ценности, които той и обкръжението му насърчават.