Уроци от хибридната война на Русия в Молдова

Руски политически агенти използват протестите в Молдова като оръжие. Това води до ескалация на хибридната война на Русия в страната. Въпреки оптимистичните изяви, молдовските власти са слабо подготвени да посрещнат тази криза

Marina Tauber the vice-president of Moldova’s Russia-friendly Shor Party speaks during a protest initiated by the Movement for the People and members of Moldova’s Russia-friendly Shor Party, against the pro-Western government and low living standards, in Chisinau, Moldova, Tuesday, Feb. 28, 2023. Thousands of protesters returned to Moldova’s capital Tuesday to demand that the country’snew pro-Western governmentfully subsidize citizens’ winter energy bills amid skyrocketing inflation. (AP Photo/Aurel Obreja)
Marina Tauber the vice-president of Moldova’s Russia-friendly Shor Party speaks during a protest initiated by the Movement for the People and members of Moldova’s Russia-friendly Shor Party
Изображението е на picture alliance / ASSOCIATED PRESS | Aurel Obreja ©
©
Също достъпен на

Протестите са един от най-важните елементи на функциониращата демокрация, тъй като изпълняват редица важни политически функции. В случая на Молдова, Русия използва и злоупотребява с протестите, като ги превръща в оръжие в рамките на кампанията си срещу прозападното правителство. През последните месеци Русия мобилизира подставени лица, които участват в протести срещу правителството и плащат на хора срещу присъединяване към техните митинги. Молдовското правителство направи някои опити да реагира на тези влияния, но подходът му е дълбоко неправилен.

Превръщането на протестите в оръжие е основен елемент от хибридната война на Русия  срещу прозападното молдовско правителство, ръководено от президента Мая Санду. В продължение на няколко месеца Русия насочваше двете си основни политически проксита в Молдова – Партията на социалистите и Партията „Шор“ – да прилагат стратегията ѝ на натиск.

В продължение на няколко месеца Русия насочва двете си основни политически проксита в Молдова – Партията на социалистите и Партията „Шор“ – към прилагане на стратегията за натиск и изтласкване на опозицията.

От една страна, Москва използваше монопола си върху енергийния пазар в Молдова, за да повиши цените на природния газ. Русия  заплашваше и със спиране на доставките, което се отрази сериозно на по-голямата част от лишеното от икономически възможности население на Молдова. Освен това насочи подставените си партии към сплотяване на части от бедстващото население срещу проевропейското правителство, като прехвърли вината за повишените цени на газа върху действащата власт, и плати на протестиращите да се присъединят към митингите.

По този начин Русия се опитва да забави сътрудничеството на Молдова със Запада, да засили проруските настроения в страната и в идеалния случай да принуди правителството да приеме диктата на Кремъл по линия на външната политика и политиката на сигурност. В краткосрочен план целта на Русия е: политически ѝ проксита да вземат властта в Молдова; да консолидира авторитарна система на управление в страната, която след това да използва, за да блокира народната съпротива; да превърне Молдова в своя сателитна държава.

В началото на март координаторът по стратегическите комуникации в Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби заяви, че според американското разузнаване, лица, свързани с руското разузнаване, планират да организират и използват протестите в Молдова „като основа за подклаждане на изкуствен бунт срещу молдовското правителство“. В началото на февруари президентът Володимир Зеленски обяви, че Украйна е информирала молдовските власти за планираните от Русия действия за сваляне на действащото правителство и замяната му с лоялно на Кремъл. Мая Санду потвърди информацията.

Молдовските власти се опитаха да отговорят на заплахата. Непосредствено преди последните публични митинги на 12 март, водени от партията „Шор“, те обявиха, че са успели да предотвратят заговор, ръководен от руските служби за сигурност, който да предизвика насилствени действия по време на протестите, включително провокации и нападения срещу полицията. Молдовските правоприлагащи органи арестуваха над 50 души преди протестите, като обявиха, че те са били част от около десет „специални групи“, координирани от агент на руското разузнаване и са получили указания за насилствени нападения по време на митинга. Полицията конфискува десетки хиляди щатски долари и евро от тези групи и партията „Шор“ – за които се твърди, че идват от руски източници – както и материали от наблюдение, потвърждаващи незаконните им дейности. Освен това молдовската гранична полиция съобщи, че наскоро е спряла член на спонсорираната от руската държава група „Вагнер“ да влезе в Молдова и е отказала влизане в страната на над 180 чужденци през седмицата преди митинга на 12 март.

Наказателното разследване на молдовските власти обаче е насочено само към външния елемент на размириците, но не прави почти нищо, за да подкопае вътрешния. Това е осъществимо само като краткосрочна, отлагаща стратегия. Почти невъзможно е да се предотврати постепенното проникване в страната на обучени лица, които биха формирали насилствената част на бунта. За да се сведе до минимум заплахата, молдовските власти трябва да се заемат и с вътрешната, локална част, формирана от местните политически проксита на Русия. Тези проксита осигуряват на Русия политическа легитимност в Молдова, местно планиране и организация и лесен достъп до държавните институции на Молдова. Частта от населението, чиито политически предпочитания са били успешно формирани от Кремъл, им дава възможност. Техните протести осигуряват „легално“ прикритие за намесата и насилието на Кремъл в Молдова.

Съществуват сериозни индикации, че митингът на 12 март е бил подготовка и разузнавателно упражнение за руските агенти. Информацията, разкрита от полицията, показва, че планираното насилие вероятно е имало за цел да тества реакциите и стандартните оперативни процедури на правоприлагащите органи, както и механизмите за координация между съответните държавни органи. Това е така, защото броят на хората, които са планирали да нападнат полицията по време на протестите, не би бил достатъчен за превземането на правителствените сгради. Освен това „нападателите“ бяха набрани от криминални и спортни групи, което предполага, че е била необходима само тяхната агресивност. За свалянето на правителството ще са необходими най-малко няколкостотин обучени бойци. В деня на митинга властите получиха и четири фалшиви обаждания за бомбени заплахи, включително едно, насочено към международното летище в Кишинев, което потвърждава проучвателния характер на тези действия.

Освен това тези митинги вероятно ще имат за цел да радикализират още повече обществото и да задълбочат недоверието към властите, тъй като вината за насилието ще бъде хвърлена върху полицията. Следователно, следвайки тази стратегия, Русия постепенно ще увеличи броя на истинските протестиращи, които ще участват в бъдещи протести.

Действията на Русия навеждат на мисълта, че Москва се готви за пълномащабни размирици в Молдова. Предстоящите президентски избори през 2024 г. и парламентарни избори през 2025 г. предоставят възможност: изборите предлагат идеалния контекст за бунт, тъй като насилствените протести могат да бъдат обяснени като произтичащи от народното недоволство от изборните резултати. Успоредно с това Русия засилва влиянието си в Молдова. Тази тенденция се засилва от ограничените възможности на молдовските власти да им противодействат. Има предположения, че руските кампании за дезинформация дават резултат: данните от социологическите проучвания сочат, че броят на респондентите, които смятат руската агресия срещу Украйна за неоправдана, е намалял от 43,1% през март 2022 г. до 38,2% през март тази година. Регионът Гагаузия, където населението вече показва признаци на отхвърляне на властта на Кишинев, е особено уязвим от действията на Русия в рамките на хибридната война в навечерието на изборите.

Молдовските власти трябва да са наясно, че руската хибридна агресия няма да разчита само на една линия на нападение. Молдова се нуждае от нов подход към националната сигурност и отбрана, за да се защити от бунт, подстрекаван от Русия, и свързаните с него заплахи. Молдова трябва да се откаже от полицейския подход към сектора за сигурност, наследен от предишни клептократични правителства, и да изгради професионални разузнавателни служби, които да се справят с тези предизвикателства по-ефективно. Полицията побърза да извърши незначителни арести преди митинга на 12 март, като по този начин разкри своя агент под прикритие и не успя да събере доказателства, свързващи руската шпионска агенция с нейните местни политически проксита. Освен че трябва да укрепи разузнавателните си служби, тя трябва да защити населението си от руските операции за влияние. Само по този начин тя може успешно да се противопостави на хибридната война на Русия.

Думитру Минцарари е преподавател по изследвания на сигурността към катедрата по политически и стратегически изследвания в Балтийския колеж по отбрана, Естония.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.