Принудителни практики с китайски характеристики: Как Европа трябва да отговори на опити за вмешателство във вътрешната ѝ търговия
Китай оказва натиск върху европейски компании да спрат да търгуват с литовски фирми. Това е критичен момент за Европейския съюз, който трябва да защити от принудителни практики вътрешния си пазар, държавите членки и местните компании
Доскоро бе немислимо Китай да използва икономически инструменти за политически натиск и влияние върху дейностите на европейски компании в трети страни. Уви, Пекин сега показва, че е способен и на двете. За да отговорят на това предизвикателство, европейците трябва спешно изградят защитен инструментариум.
Случаят с Литва е най-яркият пример за китайските намерения. Отношенията между двете страни се влошават от известно време, особено след оттеглянето на балтийската държава през май 2021 г. от китайския формат за сътрудничество 17+1. През същия месец във Вилнюс бе открито тайванско представителство вместо тайпейски офис, както в други европейски страни. Пекин отзова своя посланик, за да напомни, че според официалната китайска позиция Тайван е част от Китай и действията на Литва биват разглеждани като атака срещу китайския суверенитет и териториална цялост.
Литва не поддаде и Китай засили натиска. Сега Пекин използва икономическа принуда срещу държава-членка на ЕС и срещу компании от цяла Европа. Първоначално китайците наложиха търговски ограничения на страната. През изминалото лято бяха спрени директните товарни влакове за Литва и бе блокиран вносът на литовски селскостопански продукти. След като и това не даде резултат, Пекин спря да допуска литовски стоки през митницата, де факто прекратявайки целия внос от Литва. Типично за Китай, това бе осъществено без официално обявление. Литва просто „изчезна“ от системата и в редки случаи се появяваше отново в нея.
За да засили натиска, Китай предприе последващи действия, целейки се в компании от трети страни. Наскоро стана обществено достояние, че Китай принуждава мултинационални компании като германската Continental да преустановят търговията с литовски фирми и използването на собствените си фабрики в Литва. В противен случай рискуват да загубят достъп до китайския пазар.
Установена китайска практика е налагането на характерните за страната „санкции“ – добре прикрит неформален натиск, който трудно може да бъде свързан с държавата (напр. „бойкоти срещу популярните“), за разлика от дирекното санкциониране на дадена страна. В случая с Литва например, европейските компании не попадат в санкционни списъци. Просто им се казва, че могат да загубят достъп до китайския пазар или че стоките, които включват „литовско съдържание“, могат да бъдат спрени на границата. Крайният резултат е почти същият. Нелитовски компании променят поведението си според китайските желания. Този процес вече е наяве. Изправени пред потенциална загуба на достъп до големия китайски пазар, германските компании в момента настояват литовското правителство да промени позицията си, а някои европейски фирми вече са спрели да търгуват с Литва.
Тук се крие основната причина за безпокойство. Китай започна да налага вторични санкции на европейците, макар и неформално. Пекин използва достъпа до своя пазар, за да принуди европейски компании да спрат да търгуват с фирми от друга държава-членка на ЕС. Това представлява намеса във вътрешноевропейската търговия и вътрешния пазар на Съюза. Европейските предприятия и правителства трябва да бъдат много разтревожени от този факт.
В миналото европейците бяха изключително загрижени за извънтериториалните и вторичните санкции, наложени от САЩ. Администрацията на бившия президент Доналд Тръмп използва подобни санкции, за да заплаши европейски и други компании със загуба на достъп до американския пазар. Банките в частност не можеха да си позволят да загубят достъп до САЩ заради посредничеството им в търговията с Иран или с Турция (въпреки че мерките спрямо търговията с Турция никога не бяха приложени). Някои от тези санкции още са в сила, защото преговорите с Иран не са приключили. Изправени пред избора между САЩ и Иран, повечето компании избраха да прекратят търговските си отношения с Иран. САЩ, естествено, имат много по-голямо предимство от Китай, тъй като всяка банка в света се нуждае от достъп до пазарите на щатски долари.
Китайската хватка е впечатляваща. Като системен съперник, Пекин може да използва неформални мерки в конфликтни времена. Ако китайският пазар продължи възхода си, той става все по-важен за компаниите и държавите в света. По този начин Китай ще е и в по-силна позиция, от която да използва вторични мерки за влияние върху европейската търговия чрез трети страни. Китайският ренминби не може да се сравнява със силата на щатския долар, поне не в близкото бъдеще. Въпреки това китайският пазар или ключови нови технологии от Китай могат да станат достатъчно значими за европейския бизнес и европейските индустрии, които вследствие да станат изключително податливи на неформален натиск.
Същевременно, ако Китай толкова лесно принуждава европейските компании да прекратят отношенията си с дадена страна, с която Пекин има политически разногласия като Литва, то тогава е лесно е да си представим, че прави същото, за да ограничи европейската търговия с Тайван или която и да е друга държава, чиито отношения с Китай внезапно се влошават. Тогава в бъдеще европейските компании могат да се окажат подложени на китайски натиск за търгуване, да речем с Южна Корея, ако възникне спор между Пекин и Сеул.
Какво може да направи ЕС
ЕС може да отговори на икономическата принуда по няколко начина. Необходимо е усилията на Съюза да бъдат ускорени.
Инструмент за противодействие на принудителните практики
Случаят с Литва показва, че ЕС се нуждае от икономическа спирачка, която да му позволява да реагира бързо чрез тежки контрамерки в случай на икономическа принуда. Заслужава си да се отбележат няколко елемента от инструмента за противодействие на принудителните практики.
Първият се отнася до солидарността. Случаят с Литва е сложен, защото Вилнюс действа при липса на координация с партньорите от ЕС по основен въпрос, свързан с външната политика (отношенията с Тайван). Това повдига съмнения за солидарността в Съюза. Солидарността предполага отговорност, но европейците трябва да имат предвид, че икономическата принуда се цели в единството в ЕС. Трета страна може да използва принудителни практики, така че да попречи на 27-те държави-членки на Съюза да се обединят срещу нея.
Оттук следва, че когато подготвят ответни действия, европейците трябва не само да преценят същността на политическия въпрос, но и обхвата на икономическата принуда срещу дадена държава членка. Трябва да има граница, отвъд която ЕС показва солидарност със засегната страна, дори и когато държавите членки не са съгласни с първоначалната политика, предизвикала принудителните практики. Това е така, защото възпирането на икономическата принуда от трети страни е принципно отстояване.
Вземайки предвид горното, ЕС би създал опасен прецедент, ако поиска автоматична солидарност, предполагаща възникването на икономически разходи за някои държави членки, независимо дали е имало предварителна координация по политиката, която е предизвикала принудителните практики. Това ще насърчи други актьори – например Русия и Китай, да убедят една държава членка да заеме политическа позиция, която впоследствие ще промени изцяло позицията на ЕС по даден въпрос.
Актуализиране на Блокиращия регламент на ЕС с цел адаптиране към китайското предизвикателство
Китайските действия срещу Литва напомнят, че ЕС трябва да актуализира Блокиращия регламент, за да го адаптира към заплахите на Пекин. Блокиращият регламент цели именно да защити Съюза от последиците от санкции на трети страни с извънтериториално приложение. В голямата си част регламентът е неефективен, но ЕС започна процес на ревизия. Актуализираният регламент може: да поддържа за незаконно съответствието с вторичните мерки на Китай; да облекчи европейските компании чрез улесняване на процедурите по отмяна при предоставяне на информация на властите; да включва опция за целеви ответни мерки срещу компании, базирани в трети държави, в отговор на принудителни практики.
Изграждане на по-всеобхватна устойчива архитектура на ЕС
Китайската икономическа принуда рядко бива документирана. Без журналистическите разследвания по темата ЕС може би нямаше да разбере, че Китай оказва натиск върху компании да спрат търговията си с Литва. За да се справи с това, ЕС трябва да създаде Служба за устойчивост на ЕС с отговорности като разузнаване и реакция на принудата в сивата икономическа зона; „бойкотите срещу популярните“; и други неформални практики. Действията на Китай често са добре прикрити. Службата за устойчивост на ЕС ще документира различни форми на натиск, ще предоставя стратегически оценки на случващото се и ще обединява усилията на всички служители, работещи по тези въпроси. Службата може да бъде създадена под формата на стратегическо звено на високо ниво, работещо тясно с генералните дирекции на Европейската комисия. Такава структура за устойчивост би могла да насочи финансова помощ към компании, които са били силно засегнати от принудителни мерки. Поне в краткосрочен план това може да даде време на някои от тях да се адаптират.
Въпреки че някои политици не бяха съгласни с едностранните действия на Литва, европейците не трябва да стоят настрана и да наблюдават как държава членка става жертва на икономическа принуда и бива изолирана от вътрешноевропейската търговия. Това само би осъществило дългосрочната цел на този тип неформален натиск, а именно да разедини Европа. Сега ЕС трябва да се обедини около създаването на своя геоикономически инструментариум.
Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.