Подозрително обвързване: Отношенията на Иран с Русия

Войната на Русия в Украйна и възможното подновяване на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) насочват вниманието към отношенията между Техеран и Москва. През последното десетилетие засилването на западните санкции и враждебността между Иран и САЩ подтикнаха Техеран към задълбочаване на политическите и икономическите връзки с Москва. Русия споделя визията на Иран за многополюсен световен ред, в който ролята на САЩ е по-малка. Това лято се състоя среща на високо равнище между руския президент Владимир Путин и върховния лидер на Иран Али Хаменей; Русия за първи път изстреля ирански сателит в орбита, и се твърди, че Иран е снабдил Русия с дронове, които могат да бъдат използвани в Украйна. Тези събития възобновиха дебата в Техеран за това до каква степен трябва да се ориентира към Москва, имайки предвид, че при подновяване на СВПД, Западът би облекчил санкциите си срещу Иран.

Когато отношенията със Запада станат трудни, Иран и Русия започват да се държат като удобни партньори. Срещата между Путин и Хаменей през юли бе от голямо значение за отношенията между двете страни, но целта ѝ бе да се изпрати сигнал към света отколкото да се задълбочи съюзът между Русия и Иран. Посещението на Путин в Иран беше първото му пътуване в чужбина, от началото на инвазията в Украйна, в страна, която не е бивша съветска република. Подложен на нарастващ натиск от страна на Запада за възстановяване на СВПД, посещението се оказа полезно за Техеран. Провеждайки срещата на върха и подписвайки значими енергийни споразумения с Русия, Иран даде знак, че разполага с други възможности и няма отчаяна нужда от сделка със Запада.

Някои американски медии твърдят, че Иран е започнал да доставя на Русия безпилотни летателни апарати (дронове) за употреба в Украйна и че иранският сателит, който Русия изстреля миналия месец, ще участва в събирането на разузнавателна информация в Украйна. Засега иранското правителство отрича тези твърдения. Няма доказателства, че Иран планира да се включи във войната на Русия в Украйна. В две речи от февруари насам Хаменей внимателно дистанцира Иран от конфликта, макар че до някаква степен промени неутралните си коментари, че войната в Украйна трябва да приключи, и показа подкрепа за Русия, като нарече инвазията „превантивна“.

Ирански медии като „Кайхан“ и „Джаван“, поддържащи твърда линия, интерпретират посланието на Хаменей в смисъл, че Иран трябва да подкрепя Русия в Украйна. Но Насер Канани, говорител на иранското външно министерство подчерта, че позицията на Иран по отношение на Украйна не се е променила.

Всъщност много ирански лидери продължават да изпитват дълбоко подозрение към Русия – чувство, което се корени в историята на предателство. Иранските политически елити се разделят на две основни групи по отношение на Русия. Първата група подкрепя силните връзки с Русия като целесъобразни за оцеляването на иранския режим и като противовес на военното присъствие на САЩ в близост до иранските граници. Решението на администрацията на Тръмп от 2018 г. да изтегли САЩ от ядрената сделка и политиката ѝ на максимален натиск върху Иран увеличиха обществената подкрепа за привържениците на съюза с Русия. Тази група включва Хаменей и негови доверени лица като съветника му по външна политика Али-Акбар Велаяти и председателя на иранския Меджлис (парламент) Мохамед-Багер Галибаф, както и висши командири в Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР), духовници, водещи петъчните молитви, и ръководители на конгломерати в тесни връзки с държавата. Те споделят опасенията на Кремъл относно заплахата от Запада (включително разширяването на НАТО) и се стремят към по-силно двустранно сътрудничество, за да предпазят Иран от западните санкции и военни удари.

Втората група е известна като „прагматиците“ и се състои от умерени и консервативни политици, които смятат Русия за важен съсед, но отхвърлят идеята за укрепване на връзките с нея. Те смятат, че за Иран е ценно да запази възможностите си спрямо Запада отворени и да избягва прекомерна зависимост от Москва. Сред членовете на тази група са бившият външен министър Мохамад Джавад Зариф, бившият президент Хасан Рухани и Али Шамхани, който понастоящем е секретар на иранския Висш съвет за национална сигурност. И тримата призовават за деескалация на отношенията със Запада. През април 2021 г. Зариф критикува Москва, че през 2014 г. и 2015 г. е блокирала ядрените преговори с Техеран, опитала се е да саботира СВПД и е експлоатирала иранските сухопътни сили в Сирия. През март 2022 г., когато изглеждаше сякаш Иран и САЩ са на прага да финализират план за възстановяване на СВПД, Кремъл наруши процеса, като внуши, че свързаните с Украйна западни санкции срещу Русия ще навредят на перспективите за постигането на тази цел. Шамхани индиректно изрази тревогата си от Москва, като заяви, че „40-годишният ни опит научил нашия народ, че разчитането на западните или източните сили няма да гарантира нито нашите права, нито нашата сигурност“.

Предвид недоверието както към Русия, така и към Запада, иранските лидери отдавна разглеждат страната си като самотен стратегически актьор. Те се застъпваха за балансирана външнополитическа стратегия, поддържаща връзки и с двете страни. Някои умерени и консервативни медии и политически фигури сега изразяват недоволството си от явните усилия на Техеран да се отрече от неутралитета си във войната с Украйна.

Подобно на правителството на Рухани, администрацията на президента Ебрахим Раиси развива отношения с Кремъл, като същевременно държи отворена вратата към Запада и особено към Европа. Всъщност министърът на външните работи Хосейн Амир-Абдолахиан неотдавна отхвърли идеята, че съдбата на Иран е свързана с тази на Русия, коментирайки че „Европа ще има място в балансирания външнополитически подход на правителството. Трябва да изберем най-доброто както от Запада, така и от Изтока“.

Войната в Украйна създаде нови възможности за Иран да прокарва интересите си както с Русия, така и със Запада. Опитите на Иран да развие военното си партньорство с Москва му позволиха да покаже своите отбранителни и авиационни технологии – както се вижда от сделката за дроновете. Иран използва разрива между Русия и Запада, за да се опита да подкопае това, което вижда като хегемония на САЩ в Близкия изток. Междувременно нарастващите световни енергийни цени направиха Иран по-ценен както за Европа, така и за Русия. Официални лица в Техеран открито заявиха, че биха могли да върнат иранския петрол обратно на международните пазари – и по този начин да намалят цените на енергията в Европа – в замяна на премахването на някои санкции на САЩ върху Иран. В дългосрочен план Техеран обмисля износ на газ за Европа (въпреки че това би изисквало внимателна координация с Москва).

Преди западните държави да засилят санкциите си срещу Русия, увеличаването на износа на ирански нефт и газ за Западния пазар щеше да засили конкуренцията между Иран и Русия. Сега обаче Техеран би могъл да предложи решения на Москва. Предложени бяха идеи как Русия би могла да се възползва от повторното излизане на Иран на международните енергийни пазари след възстановяването на СВПД. Иран би могъл или да внася руски нефт и газ за задоволяване на вътрешните си нужди (което би му позволило да изнася повече ирански нефт), или да реекспортира руски продукти за неевропейски купувачи от името на Москва. Предполага се, че след посещението на Путин в Иран през юли двете страни са ускорили дискусиите върху подобни договорености. Все още обаче не е ясно дали Иран е склонен да тръгне по този път, тъй като това може да го изложи на по-голям натиск от страна на САЩ и Европа – опасен риск в момент, в който правителството в Техеран изразходва огромен политически капитал, за да възстанови СВПД.

Не бива да се подценява степента, до която лидерите в Техеран развиват ирано-руските отношения. Но изглежда, че те внимателно преценяват всеки ход, включващ Москва, за да избегнат разгневяване на елитите у дома или ограничаване на възможностите им със Запада – въпреки напрегнатите отношения със САЩ и разочарованието от неспособността на Европа да предостави икономически облекчения съгласно първоначалния Съвместен всеобхватен план за действие. Те вероятно ще продължат да развиват отношенията си с Русия, като същевременно се стремят към политически и икономически ангажимент със Запада. Войната на Русия в Украйна и потенциалното възстановяване на СВПД дават на Иран по-голямо поле за маневриране за провеждане на балансирана външна политика.

Фаезе Форутан е независим анализатор.