Молдова ли е следващата? Как трябва да реагира Европа на скритата руска заплаха

Европейците трябва спешно да увеличат помощта на Frontex за Молдова, да засилят сътрудничеството в областта на разузнаването и да обмислят разполагането на базираните в Румъния части на НАТО по-близо до границата

Отач, Молдова, 29 ноември 2017 г. Мъж върви по мост към украинския граничен контролно-пропускателен
Изображението е на picture alliance / Hans Lucas | Mery Frederic
©
Също достъпен на

На 22 април заместник-командирът на Централния военен окръг на Русия, Рустам Минекаев, очерта целта на втората фаза на войната срещу Украйна. Целта е не само да бъде завладеян източният регион Донбас, но и да бъде установен контрол над южното крайбрежие на Украйна, което да се свърже със сепаратистката Приднестровска молдовска република.

Кремъл официално запази мълчание по темата, а руското външно министерство неофициално отрече да има планове за Приднестровието. Скоро след това обаче квази властите в региона обявиха, че „ще вземат решение за защита на интересите на републиката“. Тъй като Приднестровието е де факто руска оперативна база, управлявана от Федералната служба за сигурност (FSB) и Главното разузнавателно управление (GRU), това означава или отделяне, или друга форма на военна подготовка в подкрепа на военните усилия на Москва в Украйна. Дни по-късно атаките срещу необитаеми и незначителни военни обекти в Приднестровието станаха повод сепаратистите да разпоредят обща мобилизация и да затегнат мерките за сигурност. 

Какви са намеренията на Русия? Обединени, руският и „сепаратисткият“ военен контингент в Приднестровието превъзхождат постоянните молдовски въоръжени сили. Те наброяват приблизително един до два руски механизирани батальона, наред с 8000 местни спомагателни сили, състоящи се предимно от лека пехота и паравоенните сили за сигурност към Министерството за държавна сигурност (наследник на КГБ). В този си състав обаче те са твърде малобройни, за да участват самостоятелно във войната в Украйна. Те биха могли да се включат в битката само ако руските сили са наблизо, отвличайки вниманието на украинските запасни части, или ако руските сили са в процес на свързване с отцепническия регион. В последния случай те биха могли да осигурят крайно необходимата за руската армия пехота. Въпреки това руското настъпление към Одеса вече седмици наред е блокирано край град Херсон. Руснаците все още трябва да прекосят река Буг, която е изключително широка, а мостовете по нея са разположени на стотици километри един от друг. Русия няма да разполага с достатъчно сили, за да постигне това, преди да завърши бавно напредващата си офанзива в Донбас.

При положение че руската армия е в застой на изток, е озадачаващ моментът, в който Москва реши да предприеме действия в Молдова. По този начин предостави възможност на Кишинев да се подготви и да събере международна подкрепа. Молдова приведе силите си за сигурност в повишена бойна готовност, а обществените дебати в страната сега се фокусират върху мобилизирането на въоръжените сили. Колкото повече време има Молдова за защита срещу нападение от силите на Приднестровието със или без подкрепата на руснаците, толкова по-бързо и ефективно ще може да реагира. Макар че военните възможности на Молдова са далеч по-ограничени от тези на Украйна, все пак може да се окажат кошмар за руската логистика и линиите за комуникация. Съпротивата в Молдова би могла да лиши Русия от евентуално предимство в опитите ѝ да се премине през страната, за да достигне до тила на украинците.

Какво трябва да направят Европа и Западът? Най-добрата застраховка за Молдова, разбира се, би била те да продължават да подкрепят украинските въоръжени сили в удържането на руската офанзива в Донбас и Херсон. Ако руснаците не успеят да достигнат Приднестровието, нищо сериозно не би трябвало да се случи.

Междувременно ЕС следва да увеличи помощта на Frontex за граничната охрана на Молдова. Това е от съществено значение за предотвратяването на провокации, терористични дейности или операции под фалшив флаг от страна на Приднестровието с цел подклаждане на антиукраински настроения или дестабилизиране на правителството в Кишинев. Европейците трябва също така да засилят сътрудничеството с Молдова в областта на разузнаването, за да подпомогнат осуетяването на такива атаки и да осигурят на Кишинев стратегическо време за навременно предупреждение.   

За съжаление в продължение на десетилетия молдовската армия бе пренебрегвана. Лидерите на страната дълго време предполагаха, че географията – т.е. Украйна, ще предотврати най-лошото. Новият прогресивен президент Мая Санду и министър-председателят Наталия Гаврилица поставиха реформите в областта на борбата с корупцията и върховенството на закона в центъра на своите мирновременни планове за управление. Сега е необходимо лидерите да се съсредоточат върху отбраната. Европейският съюз обеща подкрепа на страната чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира, но и в този случай за осъществяването на подобни реформи са необходими години. С оглед на бързото развитие на ситуацията в Украйна европейските лидери трябва спешно да разработят допълнителни възможности за подпомагане на Молдова. Един от вариантите е да бъдат преместени частите на НАТО за засилено предно присъствие на територията на Румъния в близост до молдовската граница. При изостряне на обстановката Молдова може да покани тези сили да предприемат „маневри“ на нейна територия. Макар и номинално, подобно разполагане на тренировъчни сили увеличава значително рисковете пред Русия при навлизане в (контролираната от правителството) Молдова. Когато през 2021 г. Русия започна да засилва присъствието си по украинската граница, Западът не реагира и не разположи реципрочно свои сили. В резултат на това способността му да подава надеждно сигнали и да разгръща блокиращи сили за маневри бе ограничена, а дипломатическите възможности бяха редуцирани до противопоставяне на руските намерения и заплахи от санкции. Западът не бива повтаря същата грешка с Молдова.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.