Лесна плячка? Влиянието на Русия в България.

Нови разследвания хвърлят светлина върху това как корупцията и слабото върховенство на правото в България позволяват на руското влияние да процъфтява

Шествие в подкрепа на Русия в центъра на София, България, 10.12.2022
©
Също достъпен на

Нови разследвания хвърлят светлина върху това как корупцията и слабото върховенство на правото в България позволяват на руското влияние да процъфтява.

В началото на месец януари, разследващият журналист Христо Грозев се обърна към българския парламент чрез видеовръзка. Думите му шокираха както парламентаристите, така и широката онлайн аудитория. Застанал пред анонимна стена на неизвестна локация, Грозев обясни, че през април 2016 г. Русия се е опитала да свали правителството в София. Според неговия разказ руското военно разузнаване (ГРУ) е планирало преврата, който е трябвало да бъде извършен от две паравоенни групи по подобие на опита за преврат в Черна гора през същата година. Показанията на Грозев навеждат на мисълта, че тогавашното правителство – начело с Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ – е избягвал проблема с руското влияние в България още преди преврата. Но въпреки че опитът за преврат беше разкрит и спрян по случайност, той сякаш накара правителството да бъде още по-предпазливо по отношение на справянето с руското влияние в България.

С наближаването на петите парламентарни избори в България в рамките на две години борбата с руското влияние в страната, прокарвано чрез медии и корумпирани обществени фигури, трябва да бъде приоритет за българските и европейските политици.

Между 2014 г. и 2015 г. в български складове и производствени мощности за военно оборудване са станали шест експлозии, при които са загинали общо 16 души. По същото време подобни инциденти се случват и в Чехия. Докато чешките власти работеха, за да свържат взривовете с целта да се прекъснат доставките за Украйна – където вече бяха започнали военни действия в източната част на страната – българските власти не успяха да разследват експлозиите задълбочено. В показанията си Грозев разказва пред парламента как собственото му разследване е установило, че руските агенти, които Прага е посочила като извършители, са посетили България по време на експлозиите. Въпреки това, когато чешките власти поискали да споделят съответната информация, българските институции не предоставили данните, които ги свързват с Русия, като вместо това твърдели, че експлозиите са просто резултат на човешка небрежност.

Това не е единичен случай. Грозев е проследил влиянието на Русия в България в продължение на няколко години. Той обясни, че в България действат голям брой руски агенти в политиката, медиите и институциите, които работят за руските интереси. „Те виждат в България лесна плячка“, казва Грозев. През 2018 г. българското правителство не осъди публично отравянето на Сергей Скрипал, за разлика от други европейски правителства. В рамките на разследване с Bellingcat и седмичното списание „Капитал“, Грозев разкрива, че методът, използван при отравянето на българския търговец на оръжие Емилиян Гебрев през 2015 г., който продава военно оборудване на Украйна, е идентичен с този, използван при отравянето на други лица. Разследването установява също, че отравянето на Гебрев с радиоактивното вещество „Новичок“ не е било  разследвано по адекватен начин до 2019 г. и че след отравянето му бизнесът му е бил изцяло поет от влиятелния бизнесмен и политик Делян Пеевски. По-късно правителството на САЩ включи Пеевски в списъка със санкции по закона „Магнитски“ заради ролята му в областта на корупцията. Министерството на финансите на САЩ описва Пеевски като олигарх, бивш български депутат и медиен магнат, който „редовно е участвал в корупция, използвайки търговия с влияние и подкупи, за да се предпази от обществен контрол и да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество“. В изявлението се твърди, че Пеевски е преговарял с политици, за да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване в замяна на защита от наказателни разследвания.

Институциите на Европейския съюз и държавите членки са загрижени за корупцията в България от много години, дори много преди сформирането на първото правителство на ГЕРБ през 2009 г. С присъединяването си към ЕС през 2007 г. България и Румъния трябваше да се съгласят да бъдат наблюдавани от ЕК чрез специален механизъм за върховенството на правото относно напредъка им в съдебната реформа, борбата с корупцията и – за България – борбата с организираната престъпност. Но вместо да намалеят, обвиненията в корупция се увеличиха през следващите години, а България остана една от най-корумпираните страни в ЕС. По време на последния дебат за разширяването на Шенгенското пространство в края на 2022 г. лидерите на ЕС изразиха загриженост относно надеждността на България по отношение на сигурността, наблюдението на границите и напредъка в реформи като правосъдието и престъпността, а през ноември холандският парламент наложи вето на присъединяването на България и Румъния към зоната Шенген.

Корупцията е обезпокоителна и предвид значението на България като енергиен коридор за други европейски държави. През 2017 г. руската енергийна компания с мажоритарно държавно участие „Газпром“ започна да разработва два стратегически проекта, за да засили вече значителното си присъствие в Европа – „Северен поток 2“ и по-малко известния газопровод „Турски поток“, който минава между Русия и Турция по дъното на Черно море, заобикаляйки Украйна от юг. Може би „Турски поток“ не е толкова важен за западноевропейските столици поради географското си положение и по-малкия си капацитет, но за Сърбия и Унгария той доставя руски газ евтино и сигурно. Тръбопроводът преминава през България, но не доставя газ до българската национална преносна система, и въпреки това България плати около 1,5 млрд. евро от парите на данъкоплатците за изграждането на участъка от тръбопровода, който минава през страната. Газопроводът беше завършен в рекордно кратък срок – за две години и половина. През 2015 г. гръцкото и българското правителство се споразумяха за изграждането на интерконектора Гърция-България – газопровод, който трябваше да допринесе за една реална диверсификация от руски газ. За разлика от „Турски поток“, интерконекторът не беше завършен в рамките на 12-те години управление на Борисов, въпреки че „Газпром“ за първи път прекъсна доставките през Украйна за Югоизточна Европа през студената зима на 2009 г. Интерконекторът най-накрая беше завършен и пуснат в експлоатация през октомври 2022 г. Българските политици предупреждаваха, че „Турски поток“ ще изолира Украйна от доставките на газ, и че България няма да получава газ от него, но въпреки това „Газпром“ все пак успя да използва български средства за своя проект.

Хронологията на руското влияние в България показва, че корупцията е много удобен канал за зловредно чуждо влияние. Българското правителство има дълга история на допускане на руска намеса. Но с началото на последната война на Русия в Украйна прикриването на руските злодеяния стана все по-непривлекателно. Българското правителство и правоприлагащите органи трябва да се заемат с проблемите на корупцията и върховенството на правото в България. От политическа гледна точка, да се надяваме на ревизия на случилото се между 2014 и 2019 г. е твърде много, но ако показанията на Грозев са точни, тези реформи трябва да бъдат както национален приоритет, така и въпрос на европейска сигурност.

През декември Русия обяви Христо Грозев за издирване. Този път София реагира публично и по-твърдо в негова защита. Правителството беше принудено да извика руския посланик в София и да поиска обяснение, а държавната агенция за национална сигурност започна да работи с Грозев за неговата защита. Чрез парламентарното изслушване за пореден път стана ясно, че има обществено желание за укрепване на върховенството на правото в България. Ето защо е належащо партиите, които ще влязат в парламента след изборите през април, да използват това внимание и да се съсредоточат върху реформата на съдебната система и борбата срещу корупцията. Ако тези пробойни не бъдат затворени, Русия ще продължи да изстрелва своите стрели през тях.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.