Консенсусни точки в българската външна политика

В резултат на проведената на 4 ноември публична дискусия с кандидати за народни представители от пет политически сили, стигнахме до четири консенсусни точки в българската външна политика

Informal meeting of Foreign Affairs Ministers (Gymnich)
Informal meeting of Foreign Affairs Ministers (Gymnich)
Изображението е на Slovenian Presidency of the Council of the EU 2021
©

На 4 ноември софийският офис на Европейския съвет за външна политика проведе публична дискусия с участието на кандидати за народни представители от пет политически сили, които ще се изправят на предстоящите избори на 14 ноември. Идеята беше да бъдат намерени пресечните точки във външната политика – тема, която често остава пренебрегната в предизборните дебати и публичната среда. Участници бяха Крум Зарков от „БСП за България“, Екатерина Захариева от „ГЕРБ“, Мария Капон от „Изправи се БГ! Ние идваме!“, Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“ и Стефан Тафров от „Демократична България“.

В резултат на дискусията с представителите на петте политически партии, стигнахме до четири консенсусни точки за външната политика на Европейския съюз и България като част от него:

  1. През изминалия месец Конституционният съд на Полша прие решение, според което полското право има превес над правото на ЕС, с което наруши един от основните принципи, залегнали в европейското право. Предвид случващото се в страни като Полша и Унгария, изглежда има категорично съгласие между петте партии относно това каква трябва да бъде позицията на Европейския съюз спрямо систематичните нарушения на принципите на Съюза, свързани с върховенството на правото. Европейският съюз трябва да използва инструментите, с които разполага, включително замразяване на средства за тези страни.

    „Ние нямаме никакво съмнение в този спор – България трябва да застане на страната на европейското право, спазването на което сме се ангажирали всички страни-членки на ЕС. Полша не може да поставя под въпрос този ред – фундамента на Европа”, заяви Стефан Тафров.

    „Да, трябва търпение, но трябва и ясно да се покаже, че това търпение вече е на изчерпване. Съжалявам за това, но не виждам друг избор в тази ситуация, освен замразяване на средствата за Полша по Плана за възстановяване”, каза Екатерина Захариева.
  2. Огромна част от българите – 85%, смятат, че климатичните промени и глобалното затопляне са проблем от изключителна важност. Оказва се, че българското общество е доста напред като мислене и като очаквания по отношение на климатичните политики. Съгласие има между партиите относно ролята на Европейската зелена сделка. От изключителна важност обаче, е хората да бъдат по-добре информирани за нея. От българското правителство ще зависи България успешно да се възползва от възможностите, които Европейската зелена сделка предоставя.

    „Масово българите не знаят за Зелената сделка, защото тя беше представяна от някои като плашило, от други като панацея, а тя не е нито едното, нито другото. Зелената сделка е средството за преодоляване на истинското предизвикателство, което вече никой не може да отрича – глобалното затопляне. Ние трябва ясно да кажем, че в ЕС има средства и възможности, а от следващото българско правителство ще зависи доколко те ще бъдат оползотворени“, каза Крум Зарков.

    „Част от политическите сили се заиграват с популистки теми като темата за мините. Много е важно ние да казваме истина. Зелената сделка е голяма възможност“, каза Мария Капон.

    „Радвам се, че сме на мнение, че Зелената сделка е безалтернативна. Преходът трябва да бъде плавен, справедлив и да гарантира енергийната сигурност на Европа“, заявява Екатерина Захариева.
  3. След оставката на премиера на Северна Македония Зоран Заев, перспективата на страната за членство в Европейския съюз би могла да бъде затруднена. Кандидатите за народни представители от петте партии обаче са съгласни относно мястото на Република Северна Македония в европейската интеграция. Отношенията между България и Северна Македония не бива да бъдат градени на основата на омразата. В интерес на България е да има стабилни и демократични съседи, които да бъдат част от европейската общност.

    „В наш национален интерес е да търсим път на сближаване, който ни позволява да изгладим отношенията, каза Даниел Лорер.

    „Новото правителство ще трябва да влезе в онези разговори, които ще покажат на нашите европейски и международни партньори, че ние знаем как да излезем от ситуацията, заяви Крум Зарков.

    „Призовавам колегите от различните политически сили да се разберем, че България не оспорва правото на гражданите на Република Северна Македония да се идентифицират както намерят за добре и да наричат езика си както намерят за добре. Това оспорване се използва от определени маргинални партии в България, както и от антибългарските кръгове в Скопие, за да атакуват България, каза Стефан Тафров.
  4. Между представителите на петте партии изглежда има сериозен консенсус относно позитивните ефекти за България от присъединяването към еврозоната. В публичното говорене наблюдаваме тенденция на ненужно всяване на страх относно евентуално вдигане на цените при приемането на еврото. Членството в еврозоната всъщност може да бъде важен инструмент за България, ако тя може да се възползва от него.

    „Ние сме длъжници на българските граждани да водим спокойно и съвместно тази кампания – независимо кой от каква посока на спектъра е“, заяви Мария Капон.

    „Благодарение на валутния борд вече имаме фиксиран курс спрямо еврото, само че нямаме представител в Европейската централна банка във Франкфурт. Когато се присъединим, ние ще бъдем около масата, на която се определя паричната политика“, каза Стефан Тафров.

    „Всички тук сме единни, че еврото е от огромна икономическа полза за България. Фискален и монетарен риск няма, тъй като сме в ситуация на валутен борд. Отново има нужда от активна комуникация с обществото“, каза Даниел Лорер.

    „Сякаш се забравя, че с подписването на Договора за присъединяване към Европейския съюз ние сме поели този ангажимент. Непрекъснатото скатаване по този въпрос създава условия за най-различни конспирации. Еврото нито ще вдигне стандарта ни на живот само по себе си, нито ще го свали само по себе си, но еврото би могло да бъде инструмент за България“, каза Крум Зарков.

Софийският офис на ЕСВП е благодарен на участниците в дискусията, повдигаща някои от темите, които трябва да бъдат част от един външнополитически дебат в България. Горепосочените четири консенсусни точки могат да стоят в основата на външнополитическа стратегия и стратегия за сигурност на България – документ, с който България не разполага в последните години, но който може да бъде изготвен в следващия парламент.

Гледайте цялата дискусия тук.

Facebook

By loading the post, you agree to Facebook's privacy policy.
Learn more

Load post

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.