Китайски санкции: Как да се противопоставим на икономическата принуда и да избегнем натиска върху Европа I

Китай засилва натиска си върху европейските лидери, учени и компании. Европейският съюз трябва да действа бързо, за да изгради своята устойчивост срещу този вид икономическа принуда.

Beijing’s CBD in January 2019
Image by N509FZ
Also available in

Това е началото на един дълъг процес. Китай наложи индивидуални санкции срещу европейски политици и мозъчни тръстове. Въведените мерки включват рестрикции за китайците и китайските организации, които желаят да правят бизнес с европейски юридически и физически лица и забрана за влизане на територия на държавата. Китай също наказа икономически избрани европейски компании.

Пекин можеше да отвърне реципрочно на скорошния списък на Европейския съюз от четирима китайски служители, които се оказаха свързани с репресиите срещу уйгурите в провинция Синдзян и да посочи четирима служители на ЕС с подобно ниско ниво на значимост. Вместо това Пекин избра асиметричен подход и предприе действия срещу Великобритания, Съединените щати и най-вече срещу европейците и техните семейства. Пекин наложи и икономически наказания: въпреки че нямаше изрична връзка с индивидуалните санкции, наложени на него, търговецът H&M изведнъж изчезна от широкия кръг китайски приложения за потребителска и електронна търговия. Наред с много други търговци от Европа, Америка и Канада, H&M се сблъсква с „бойкоти на популярността“, все по-често срещана китайска тактика за санкциониране, заради обещанието си да спре използването на памук от Синдзян. Точно както и с индивидуалните санкции, Китай нанесе най-голям удар на европейски компании. Адидас също изчезна от онлайн приложенията, въпреки че H&M понесе най-тежките последствия. 

Всичко това може да е само предвестник за различните техники, които Китай ще използва за да упражнява все по-голям натиск върху Европа и то не само в икономически аспект. Настоящата ситуация разкрива сложната стратегическа позиция, в която се намира ЕС.

Посланието на Китай

Действията на Китай вероятно имат за цел да изпратят послание към европейците. Асиметричният характер на санкциите може да е ясно предупреждение, че Китай ще реагира твърдо дори и на умерените европейски опити за по-остра политика спрямо азиатската държава и на европейското сближаване със САЩ. Икономическото наказание за H&M и за други компании беше наложено веднага след санкциите на ЕС, въпреки че бяха изминали месеци от промяната в политиката за набавяне на памук. Това показва на бизнес общността, че Китай е готов да използва икономическа принуда в пряк отговор на европейски политически решения, независимо дали те са взети от правителства или компании. Икономическите щети са незначителни до този момент в сравнение с последиците, които понесе Австралия за по-назначително свое външнополитическо решение. Призивът на Канбера през 2020 г. за независимо разследване на огнището на Ковид-19 накара Китай да ограничи вноса на ключови австралийски продукти в 13 сектора, представляващи 10% от цялостния австралийския износ. В близкото минало Китай също така е заплашвал и прилагал принудителни мерки срещу Канада, Германия, Холандия и Швеция. 

Европа и европейските компании са сред най-свързаните в света и разчитат на възможността за едновременен износ за американския, китайския и други пазари. Това прави континента особено податлив на икономическа принуда. ЕС разполага с по-малко политически инструменти за защита на европейците в сравнение със САЩ и Китай. Изглежда, че Пекин експлоатира точно това, като се насочва предимно към европейците, опитвайки се да предотврати силна съвместна политика с демократични съмишленици като САЩ.

Пекин ще става все по-влиятелен. Китайските санкции се увеличават пропорционално на нарастващата роля на страната в международните отношения и вероятно този двустранен процес ще продължи със затвърждаването на Китай като глобална сила. Китайски учени проучват как Пекин би могъл да идентифицира области или икономически мрежи, в които да заеме главна позиция в глобалната икономика. Техните научни трудове подсказват за посоката на правителственото мислене. Това ще позволи на Китай да се възползва от стратегически точки на слабост и зависимости и да се сдобие с полическо предимство по много по-усъвършенстван начин от преди. Ако достъпът до китайския пазар, системи и технологии е всеобщо нужен, Пекин може да се опита да раздели трансатлантическите партньори, да смекчи амбициозните позиции в областта на правата на човека (като тези, които немската Зелена партия иска да приеме, ако влезе в правителството тази година) или да ограничи европейската свободна търговия, когато смята, че китайската националната  сигурност е застрашена.

Натискът върху Европа   

Европейският бизнес вече има основание за притеснение. Китай има възможността да попречи на участието на компании на китайския пазар, като ги добави към своя списък с ненадеждни обекти с мотива, че представляват предполагаема заплаха за китайската сигурност. Китай наскоро прие и нов закон за контрол на износа, който има значителен извънтериториален обхват. Според този нов закон европейските компании ще трябва да искат разрешение от Пекин, за да продават продуктите си на други европейски фирми или трети страни, дори и ако нямат военно приложение (каквато е американската и европейската практика). Китай може да откаже повторен износ от съображения за националната сигурност. Всъщност Китай вероятно вече прилага този принудителен метод с помощта на неформален натиск.    

Усилията на Китай в тази посока включват и „Блокиращия закон“, наскоро приет от Пекин. Този закон забранява на компаниите да спазват правила или санкции, наложени от други държави, без изрично да упоменат тези правила. Много зависи от това как Пекин ще прилага този неясен закон, но резултатът е, че европейските дъщерни дружества в Китай вече могат да са подложени на наказания и рестрикции, ако спазват европейски или американски санкции, или мерки за контрол на износа. Китайските компании вече са задължени по закон да докладват всеки закон от трета държава, който пречи на участието им по нормален начин в търговията. От решаващо значение е, че европейските компании трябва да предоставят обезщетение на китайските си партньори за вредите, които причиняват, като спазват европейските или американските закони,  идентифицирани от Китай. Ситуацията с H&M показва какво може да се случи и на други европейски компании след приемането на „Блокиращия закон“. Компанията цитира международните стандарти за веригите на доставки като повод за преразглеждането на действията си в Синдзян. Много от тези стандарти скоро ще бъдат утвърдени с нови закони в държави като Германия, където фирмите ще се задължат да гарантират, че трудовите права и правата на човека се зачитат по цялата им верига на доставки. За комапнии като H&M и други това вече донесе последстия за Китай. 

Санкциите напомнят също, че и без законови инструменти Китай може да съчини нови наказания – това стана ясно от действията на външното им министерство. Докато мерките, като контрол на износа, въведени от китайското министерство на търговията, идват с поне известна процедурна яснота, последните санкции бяха обявени в съобщение от китайското външно министерство, което публично определи ролята си в дипломацията като на “войн-вълк”. 

Европа все още може да разчита на САЩ за съюзник. Опитът от последните четири години все пак трябва да напомня на европейците колко е необходимо да укрепват позицията си срещу икономическата принуда. Вашингтон иска Европа да бъде по-способен съюзник. Една по-устойчива Европа би могла да се защитава по-добре, в случай че САЩ не може да ѝ помогне в дадена ситуация. Събитията от последните няколко седмици трябва да ускорят европейските усилия.  

Следващата част от поредицата ще очертае конкретни инструменти, които Европа може да изгради, за да укрепи своята позиция срещу такава икономическа принуда.

The European Council on Foreign Relations does not take collective positions. ECFR publications only represent the views of its individual authors.