Китайски санкции: Как да се противопоставим на икономическата принуда и да избегнем натиска върху Европа II

Скорошните индивидуални и икономически санкции, наложени от Китай, изпратиха силно послание към европейците, но има конкретни начини, чрез които Европейският съюз да изгради своята устойчивост срещу икономическата принуда

Also available in

Въпреки неяснотата на санкциите на Китай върху европейци,  е ясна неговата решимост да се противопостави на по-острата европейска позиция срещу азиатската страна и има готовност да наказва икономически Европа. Работната група на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) за защита на Европа от икономическа принуда е съставена от европейци, участващи на високо ниво в публичния и частния сектор, с цел да анализират различните политики, които Европа може да използва, за да подобри своята устойчивост. Въз основа на този систематичен консултативен процес инструментариумът на ЕСВП анализира конкретни възможности, с които ЕС разполага, за да се противопостави и цялостно да ги избегне икономическото изнудване и наказанията като китайските санкции. 

Близки трансатлантически отношения, съобразени с  възможността за натиск 

Много от новите инструменти на Китай за икономическа принуда ще бъдат трудни за прилагане, ако Европа и Америка поддържат своето близко партньорство, както по между си, така и с други държави-съмишленици като Япония, Индия и Австралия. Ако Европейският съюз е сам, „Блокиращият закон“ на Китай и контролът му върху износа например, могат силно да възпрепятстват европейските компании. Това е една от множеството причини да бъдат изграждени по-силни трансатлантически отношения.    

Същевременно Китай може лесно да се възползва от това, че  Европа е много по-зависима от търговията в сравнение с Америка. За 2019 г. търговията представлява повече от 40% от БВП на ЕС, което е значително повече от 26% от БВП на Америка или на всеки друг голям пазар. Това представлява важно предимство за Китай и то не само в отношенията му с ЕС. Япония например, е най-големият търговски партньор на Китай, но също така е и важен американски съюзник. През изминалия месец Токио се въздържа от налагане на санкции върху Китай във връзка с правата на човека след предупреждението от Пекин, че може да има нежелани последствия за Япония и света, ако се присъединят към действията на Вашингтон. Както Уанг Йи, външният министър на Китай, заяви: „Ако под прикритието на мултилатерализма, дадени държави изберат да участват в политика, базирана на блокове или на конфронтации между големите сили или дори произволно решават да налагат едностранни и незаконни санкции на други държави въз основа на фалшива информация, световния ред ще отстъпи на закона на джунглата за това кое е правилно и кое – грешно.“ Китайските власти публикуваха подробно изявление след телефонно обаждане между президента Си Дзинпин и канцлера Ангела Меркел, в което беше подчертано, че Китай би искал Европа „да е независима и да взема правилни решения“ и че Германия продължава да поддържа близко сътрудничество със страната.“  

Но отворената стратегическата автономия на Европа, изрично изтъкната от Си, никога не се е тълкувала като равнопоставеност между САЩ и Китай, независимо че Пекин би желал това да бъде така. Всъщност тя се състои в европейската способност за действие, дори под натиска на големите сили и със съображения за собствената стратегическа ситуация на Европа. За Европа ще бъде важно да се противопостави на (икономическия) натиск, под който Китай заплашва да постави континента, след неотдавнашните си санкции, които показаха, че ЕС не може безрезервно да разчита на САЩ. Европа се намира в по-уязвима позиция в сравнение с Америка. На първо място, ѝ се налага да създаде нови инструменти, за да изгради икономическата си сила. Освен ако Европа още сега не започне да инвестира сериозно в иновативна си база и в защитата си на данни и интелектуална собственост, новата китайска стратегия на двойна циркулация ще направи Европа по-зависима от Китай и ще замени европейските компании (или ще ги направи по-китайски). Тъй като Китай се стреми да създаде китайски икономически шампиони, които да заменят чуждестранните такива, ЕС трябва да избягва асиметричните аспекти в търговските си отношения, от които Пекин би могъл да се възползва. Съюзът трябва да бъде много по-активен в идентифицирането и разширяването на силните и потенциално силните си сектори и области. ЕС също така се нуждае от съмишленици, които да се присъединят към него в заемането на по-твърди позиции спрямо Китай. Подобно на Япония, Австралия не наложи санкции, свързани с правата на човека, върху Китай. САЩ и Европа имат полза от това да бъде изяснено, че е оправдано в конкретни ситуации да има разлика в интересите или мненията,  без това да се отразява върху общата им позиция или споделените им ценности. Китай може да се възползва от една фабула за разединение, в която Америка е нападателна под ръководството на Байдън, а ЕС бездейства.   

Служба за устойчивост на ЕС  

Въпреки че и други държави имат несигурна санкционна политика, санкциите на Китай са особено неясно формулирани и им липсват насоки и законодателна основа. Санкциите установяват забрана за пътуване на депутати и академици, но всичко останало е крайно неясно. Например когато Китай посочва структури като Комитета по политика и сигурност (КПС) на ЕС, липсва яснота относно това на кого точно е наложена забрана. Икономическите наказания за бизнесите се явяват под формата на „бойкоти на популярността“, което прикрива реалния ефект от тази политика. Икономическата принуда в Китай често включва и още по-изкусни и неформални методи за натиск върху компаниите.    

ЕС може да създаде Служба за устойчивост, която би осигурила повече яснота. Тя може да включва експерти от различни области и систематично да анализира случаи на принуда срещу европейците, и да идентифицира изкусни и неформални форми на принуда, както и тяхната цена за европейския бизнес. Службата може да издава насоки за справяне с китайските мерки и за това как Европа да приема тези мерки в случаи на несигурност. Тя може да служи като централен европейски контакт в административните отдели на Китайския държавен контрол на износа и други китайски агенции, отговорни за потенциално принудителните инструменти.   

Изравняване на условията  

Независимо от това дали създаде Служба за устойчивост, Европа има нужда от редовно и систематично преразглеждане на разходите и измененията в пазара, причинени от икономическа принуда. По този начин  могат да се проследят преките загуби от принудителните политики, нанесените вреди на европейските компании в сравнение с китайските компании и всички пропуснатите възможности. След внимателно обмисляне институциите на ЕС биха могли да използват нова мярка, за да компенсират ефектите от този тип изменения, като се отнесат към тях като към бариери за достъп до пазара или като несправедливи практики на конкуренция – дори и като такива, които засягат европейския пазар. 

Спиране на европейското съобразяване с китайски мерки   

Европейските компании скоро могат да бъдат поставени в позиция, в която единствената им опция е да се съобразяват с китайски регулации, които биха могли да навредят както на самите тях, така и на европейската търговия и политики. Китайският контрол върху износа например, може да попречи на повторния износ към трети страни, ако дадена европейска компания са внасяни стоки от Китай – това потенциално е начин за значителна намеса в европейската търговия с чувствителни стоки. Единственият инструмент, който ЕС може да използва в такива ситуации, е неправилно функциониращият „блокиращ закон“, който позволява на компании да не се съобразяват с определени идентифицирани мерки (и ги поставя между чука и наковалнята, изправени пред наказание както в трета страна, така и в ЕС). Европейският съюз може да приеме по-стратегически подход в прилагането на този инструмент, за да може да се възползва от него срещу китайските мерки. Това може да бъде постигнато като инструментът се фокусира повече върху защитата на компаниите чрез въвеждане на задължение за предоставяне на информация на регулаторните органи, евентуално разрешение на използването на контрамерки срещу принуждаващия участник; и предоставяне на компенсация на европейските компании в дадени случаи.  

Инструмент за колективна защита  

ЕС може да се противопостави на икономическата принуда чрез заплаха за контрамерки, базирани на нарушения на международното право. Заемайки твърда позиция, че тежките форми на икономическа принуда срещу европейците няма да остават безнаказани, Европа би могла да разубеди трети страни от предприемане на такива действия. До този момент на ЕС му липсват инструменти за бърза реакция на икономическата принуда. Съществуващите инструменти също така не са единодушно приети от държавите членки. Дори бойкотите на Китай (които може и да не са предназначени да разединят ЕС) засягат някои държави членки много повече от други. Един инструмент за колективна отбрана може да даде на Европейската комисия правомощието да реагира бързо на икономическата принуда. Комисията вече е стартирала процес за предлагане на „инструмент за анти-принудителни мерки“, но тъй като остават много неотговорени въпроси относно този процес, Комисията ще трябва да бъде много внимателна в своите действия. Въпреки това, такъв инструмент като крайна мярка може да включва европейски тарифи, мерки за проверка на инвестициите или ограничения на данни и услуги като контрамерки срещу тежки форми на икономически санкции или принудителни мерки като тези, наложени от Китай на Австралия. Скорошнят бойкот на Китай срещу европейски компании е предупреждение, че скоро азиатската държава може да предприеме и по-смели действия. 

Виртуална валута  

Виртуалният китайски юан, който Пекин постепенно въвежда, дава възможност за трансфери зад граница без банкова сметка – с други думи, трансфери извън глобалната банкова система. Това може да доведе до проблеми за европейските компании, които след няколко години е възможно да се наложи да използват виртуални юани, за да участват в търговията с Китай или в сделки за проекти под ръководството на Китай на световно ниво. Това е така, защото САЩ биха могли да се усъмнят, че тези фирми заобикалят финансовите санкции, свързани с традиционната банкова система. Най-същественото е, че виртуалните юани могат да предоставят на Китай огромна информация за всякакви транзакции и потенциално дори възможност да използва изключването от системата като инструмент за икономическа принуда. Виртуалната валута също така може да позволи значително повишаване на ефективността на транзакциите. ЕС трябва е много по-решителен в обмислянето си на идеята за проектиране на виртуално евро, като се вземат под внимание геополитическите съображения – с други думи, еврото трябва да е валута, която е привлекателна за компаниите и която предпазва европейските фирми от икономическа принуда.  

Съвместна стратегическа оценка  

ЕС и САЩ трябва заедно да преразгледат какво коства икономическата принуда на европейците и американците. Трябва да се съсредоточат както върху загубите на пазарен дял, така и върху вредите за западните политики – като например колко пазарен дял са загубили съвместно трансатлантическите партньори в стратегически важни региони поради икономическа принуда от трети страни и поради различията в собствените си политики. По отношение на Иран това вече се случва, тъй като Вашингтон и Техеран влизат в непреки преговори за възобновяване на пълната ядрена сделка, която САЩ напусна през 2018 г. под ръководството на тогавашния президент Доналд Тръмп. Част от тези усилия вероятно ще включват облекчаване на санкциите върху Иран. За момента вторичните санкции на САЩ забраняват на Франция, Германия, Италия, Индия, Япония и други демократични държави да имат икономически отношения с Иран – което е в ущърб не само на икономическите интереси на тези държави, но и на американските. Иран и Китай наскоро сключиха споразумение за създаване на съвместна банка за улесняване на търговията, деноминирана в юани. Обемите на търговията, финансирани по този начин, засега са незначителни и наличието на такава банка няма да афектира доминиращия щатски долар, но такива развития са рисковани, особено като се имат предвид китайските усилия, насочени към създаването на виртуално ренминби.  

Междувременно Европа трябва да обърне внимание и на вторичните санкции на Америка по „Северен поток 2“ (независимо от положителните аспекти на тръбопровода). Такива санкции стимулират държавите да намалят своята зависимост от финансовата система, базирана на долара. Силната подкрепа за вторичните санкции от сенатори като Тед Круз сигнализира на света, че САЩ могат да продължат да злоупотребяват с този тип мерки срещу съюзниците си, когато има разминаване в политиките им.  

Съществуват много трудности и предизвикателства, свързани с някои от тези варианти за нови политики. Европа е изправена пред дилема като съюз на търгуващи държави: тя трябва да спазва правилата за свободна търговия, доколкото е възможно, но също така трябва да бъде подготвена да се противопостави на все по-силната и зачестяваща икономическа принуда. Европа не може просто да се поддаде на такава принуда, като променя политиките си. В случая със скорошните санкции от Китай това би означавало да обърне гръб на възгледите си за правата на човека и да приеме неуспех в усилията си за възстановяване на трансатлантическите отношения.