Звезда в бурята: Възходът на Петер Маджар

На 1-ви юли Унгария пое председателството на Съвета на ЕС от Белгия, въпреки опасенията в Брюксел и в столиците на ЕС. С нескромния си лозунг „Да направим Европа отново велика “ проблемното дете на ЕС изглежда готово да разклати бюрократичната лодка. Но в Будапеща се разразява друго политическо вълнение.  Въпреки все още уверената победа на премиера Виктор Орбан на изборите за Европейски парламент, това е най-лошият резултат на партията му Фидес досега. На политическата сцена се появи нов претендент, който спечели 30 % от гласовете и се приближи до Фидес както никого досега.

През последните пет месеца Петер Маджар се издигна рязко на иначе застоялата унгарска политическа сцена. С набързо създадената си партия той получи гласовете на над 1,3 милиона унгарци на изборите, като на практика води еднолично шоу. Това е особено изненадващо, тъй като Маджар не произхожда от редиците на яростните противници на системата. Той е бивш съпруг на бившия министър на правосъдието на Орбан и водач на листата на ЕНП – Юдит Варга, а самият той от години енергично представлява политиката на Орбан в Брюксел. Неговата реторика в началото на кампанията често отразяваше тази на Орбан, като термини като „планът на Сорос“ и „брюкселската бюрокрация“ се лееха също толкова свободно от устата му.

Маджар не е продукт на старателно разработена стратегия. По-скоро гръмкият успех на медийните му изяви го мотивира да се изправи срещу корупцията и бедността. В качеството си на консервативен десен политик Маджар атакува както Орбан, така и старата опозиция – стратегия, която се оказа успешна. Въпреки това все още се знае малко за истинското съдържание на този феномен и за неговите позиции по отношение на ЕС и ключовите национални и международни теми. Тази несигурност е добре илюстрирана от колебанията му по отношение на собствения му мандат – въпреки че по време на кампанията многократно заявяваше, че няма да заеме място в Европейския парламент, след изборите той го прие. Реториката му по отношение на ЕС става все по-изтънчена, като в крайна сметка се стига до линията на дихотомията Изток-Запад, при която Орбан води Унгария на Изток, докато той би я повел на Запад. Можем с основание да очакваме, че неговата реторика ще продължи да се разминава с тази на Орбан поради логиката на политическата борба. Признаците за това вече са очевидни: например, след изборите той веднага се присъедини към дясноцентристката ЕНП, от която Фидес излезе няколко години по-рано. В бъдеще той може и да последва примера на полския министър-председател Доналд Туск, като обещае да отблокира замразеното финансиране от ЕС чрез подобряване на отношенията с Брюксел.

На този етап обаче би било несправедливо да очакваме от Петер Маджар да има добре разработени политики и зряла идеология, да не говорим за организирана структура. Той избра своя списък с представители в Европейския парламент въз основа на резултатите от реклама във Facebook, като позволи на потребителите да гласуват за реда в листата. Не може да се предвиди докъде ще доведе това шоу, колко успешен ще бъде Маджар в изграждането на организация и колко далеч ще стигне на националните избори след две години.

Понастоящем Маджар представлява по-голям проблем за традиционните опозиционни партии, отколкото за Орбан. На изборите за Европейски парламент съюзът на левите партии успя да си осигури 8% и две места, но либералите, зелените и традиционно протестната партия “Two-tailed dog” (Двуопашатото куче), противно на очакванията, не спечелиха нито един мандат. Подобни резултати се наблюдаваха и при множество малки консервативни инициативи. В момента Маджар е иззел гласовете на опозиционните партии, като около 65-70% от гласовете му идват от бивши избиратели на опозицията, 20-25% от бивши негласуващи, а около 10% са отказалите се от Фидес. Така се стигна до особена ситуация, в която Маджар, който поддържа донякъде мека дясна политическа линия, подобна на тази на Фидес, привлече предимно леви избиратели. Дори и така, резултатът от изборите е значително постижение. Ясно е, обаче, че най-трудното тепърва предстои, а именно спечелване на национални избори на фона на медийно и ресурсно господство на Фидес и манипулираните избирателни райони, ще бъде много по-трудно.

Има обаче един фактор, който дава надежда на поддръжниците на Маджар и предизвиква безпокойство у Орбан – изненадващата поява на Маджар. В ретроспекция, обаче, от социално-психологическа гледна точка, във въздуха витаеше очакването за месия. Избирателите на опозицията, измъчени след последните четири избора, виждат как различни опозиционни коалиции водят до мнозинство от две трети на Орбан. Това разбираемо доведе до нарастване на разочарованието и до чувство за пълна безнадеждност. Управлението на Орбан може да се сравни с безкрайната ера на Брежнев.

На ум идва красивата метафора на Валтер Бенямин за картината на Паул Клее „Angelus Novus“, изобразяваща ангел, обърнат напред, но задвижван от бурята на историята, с широко разперени криле. Феноменът Петер Маджар се появи внезапно на политическата сцена точно толкова неочаквано и мощно, колкото ангелът се сблъсква с бурната сила на историята. Подобно на ангела, който е движен напред от силата на историята, Петер Маджар е задвижван от политическите събития и дълбоко вкоренените чувства на унгарското общество. Разочарованието на избирателите изпълват платната му, докато той се движи към несигурността и предизвикателствата на бъдещето.

На картината ангелът изглежда готов да се откъсне от нещо, което внимателно наблюдава, с широко отворени очи, отворена уста и разперени криле. Този ангел иска да спре, да възкреси загиналите и да възстанови разрушеното. Буря от рая обаче в овладяла крилата му и го задвижва с такава сила, че не може да ги сгъне. Тази буря неумолимо тласка ангела към бъдещето, докато руините пред него се издигат все по-високо.

Петер Маджар е изведен на политическата сцена от бурята на общественото недоволство и историческия импулс.

По същия начин Петер Маджар е изтласкан на политическата сцена от бурята на общественото недоволство и историческия импулс. Появата му не е резултат от изчислена стратегия, а реакция на натрупаните недоволства на унгарския електорат. Подобно на ангела, Маджар е изправен пред миналите неуспехи и настоящите предизвикателства, движен напред от сила, която не може да контролира: общественото разочарование и търсенето на промяна. Докато се движи през отломките на политическото разочарование, бъдещето остава несигурно.

Това, което е сигурно, е, че ерата на едноличното господство на Фидес в унгарската политика е към своя край. Предстоящият период обещава да бъде интересен. Сред въпросите може би най-ключов е как ще се развие връзката между медийните сюжети и месианските очаквания към Маджар. Както го описват най-близките поддръжници на Маджар, той не е политик, а рок звезда. Наистина, ако вземем предвид емоционалната привързаност и фенската база – това е вярно и е забележително постижение. Въпреки това, докато наблюдаваме успехите срещу пропагандната машина на Орбан, не трябва да забравяме, че най-важната част от властовия апарат на Фидес е мрежата от лични връзки и контрол. В градовете и селата тази мрежа знае точно кои са инакомислещите и ще ограничи достъпа им до държавни ресурси, които текат по официалните канали. Дали Маджар ще успее да пречупи  това нелиберално разузнаване до голяма степен зависи от способността му да изгради политическа структура извън Будапеща. Бъдещето ще покаже дали тази рок звезда може да излезе на сцената като истински политически артист и да изсвири мелодия, която да завладее мнозинството унгарци.