България в ЕС: изолирана и подценена
Уроците от успешното председателство и правенето на коалиции са забравени
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
В една анимация за природата на зодиите "Стрелецът" беше изобразен така: човек с лък се прицелва внимателно, пуска стрелата и тя се забива в отсрещно дърво. После той бързо изтичва и очертава кръговете на мишената около нея.
Подобна беше тактиката на българското правителство през последните дни около преговорите за европейския бюджет (Многогодишна финансова рамка, МФФ) и за Фонда за възстановяване. Без предварително заявена цел, без описание на средствата за нейното постигане, всичко може да изглежда в десетката.
А сумата, за която става дума, е най-голямата в историята на страната: само от фонда очакванията са за между 6 и 10 млрд. евро в рамките на две години, 2021-2023 г. И нека да кажем веднага, че получаваме тези средства, защото икономиката ни е най-слаба и има най-голяма нужда от догонване на средните стойности за ЕС. Смисълът на европейските средства е да се инвестират (а не "усвояват") в по-добра икономическа и околна среда, да направят България като по-активен и желан партньор в ЕС. Истината е, че в ЕС преди всичко продължаваме да вървим с етикета "най-бедната и корумпирана".
Отношението към България е такова от доста години, но беше напът да се смекчи по време на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. То позволи на българската администрация да се включи във важните за съюза дебати, да демонстрира интерес и активност, а и доста по-висока степен на компетентност от очакванията (което за съжаление доказва, че очакванията към нас са доста ниски). Най-големият проблем е, че този натрупан опит изглежда добре забравен.
Скорошно проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) на склонността на страните да се коалират по различни въпроси от дневния ред на ЕС показа, че страната ни е на 26-о място в класацията, като тя е сред трите на най-малко търсени и най-рядко отговарящи на покани за сътрудничество. 19% от запитаните посочват България като страната, която участва под капацитета си. Единствено Хърватия (7,5%), Румъния (4,2%) и Гърция (3,5%) посочват България като възможен съюзник, докато за София отвъд Германия партньорите са Гърция, Румъния и Австрия. Любопитна подробност е, че анкетираните в България експерти и управляващи са съгласни решенията по повечето въпроси да се вземат на европейско ниво с изключение на тези по върховенство на закона.
Малките страни са маргинални, биха казали някои. Но цялата идея на ЕС е да дава тежест на всяка страна и да удвоява, утроява, а понякога и удесеторява гласа ѝ, когато тя иска да каже нещо и го защити с добра коалиция. А всички страни имат право на глас по всички политики на съюза (като изключим еврозоната). Естония е пример за повече влияние и тежест, отколкото размерът ѝ предполага. Друг такъв пример е Словакия, която стои сериозно в очите на партньорите си като страна, която "не разочарова" (за разлика от Унгария, Полша и Италия).
В началото на управлението на ГЕРБ, преди десетина години, България също имаше видима роля в някои политики - например европейския външнополитически дебат, когато тогавашният български външен министър Николай Младенов пътуваше заедно с шведския Карл Билдт и полския Радослав Шикорски с мандат на върховния представител на ЕС по външната политика и участваше в политиките на ЕС в източното съседство и Балканите. Мнението на България беше търсено, а нейните позиции - внимателно следени. Днес мнението на българския премиер е в повечето случаи неизвестно, а понякога е повод за анекдоти.
Но защо е важна видимата изолация на България в ЕС в светлината на решенията на Европейския съвет? Защото българската позиция на току-що отминалия съвет - за повече пари за селскостопанска и кохезионна политика, допълнително ни изблъсква в периферията на ЕС. Вместо да се залага на дигитализация, политики за опазване на околната среда, на индустриална модернизация, страната продължава да изглежда заложник на един стар модел на развитие, с който наваксването ще е много бавно и мъчително. Нищо чудно, че страни с поглед напред като Холандия и Германия, които искат да развиват модерни и конкурентноспособни индустрии от името на Европа, нямат интерес към българските позиции.
Бъдещето на ЕС - икономическо, гео-политическо, зелено и пр. - ще се гради както винаги на ниво коалиции на страни-членки. Ако остане изолирана и обърната назад, с проблеми във върховенството на закона, България ще се движи в обратна посока на най-добрите икономики в съюза. Мишените в ЕС са отдавна начертани
Весела Чернева е директор на софийския офис на ЕСВП и бивш говорител на Министерство на външните работи в първия кабинет на ГЕРБ
1 коментар
Пак лъха на разелени - парите за селскостопанство ни изблъсквали встрани и трябвали пари за модерни технологии. Престанете с древния принцип "Разделяй и владей". Франция, Италия, Испания - сякаш изобщо не мислят за селско стопанство - пълни глупости. Трябва да има за всички! Ще имаме компютри и нано технологии, но какво предлагате да ядем? Полски картофи? Да пием евтино френско и италианско вино? Да ядем свинско, което е размразено и транжирано на кораби в международни води? Да продължавам ли ? Да ни тъпчат с "българското" Брей, което е произведено с месо от ЕС?
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.