А ако минат оттук?

Според Весела Чернева, старши програмен директор в Европейския съвет по международни отношения, при настоящото развитие на миграционната криза страната ни ще е принудена да премине от пасивна към активна регионална политика. "България рискува да развали отношенията със съседите си и те няма бързо да го забравят", коментира тя за "Капитал". И добавя: "Сега е необходим по-голям ангажимент със съседите, особено страните от Западните Балкани, както и Гърция. Южната ни съседка не бива да остане изолирана, ние сме сред най-свързаните с нея страни в ЕС и гръцката изолация ще ни повлияе негативно. Каквото и да стане с тази или следващата криза, ние винаги ще останем съседи." Чернева смята, че ако се присъединим към групата на Централна Европа (т.нар. Вишеградска група) и Австрия, рискуваме да се отдалечим допълнително от центъра на интеграцията, който е в полето между Берлин и Брюксел. Според нея обаче най-големият риск е засилването на проекцията на руско-турския конфликт на наша територия. "Как Турция ще охранява българско-турската граница от миграционните потоци ще зависи и от това доколко България ще изглежда, че взема страната на Русия. Много е важно да има мярка в отношенията и с двете", обобщава Весела Чернева.

На "война" с мигрантите

Демонстративната подготовката за евентуално затваряне на западнобалканския маршрут от българската държава обаче започна още през миналия уикенд, и то по не най-добросъседския начин - с внезапно организираното учение на МВР и армията "Граница 2016" в района на ГКПП Кулата. Неговата цел беше да покаже нагледно и възможно най-шумно, че страната ни има готовност да реагира проактивно и силово в случай на спукване на бежанския балон, който се надува край гръцкия ГКПП Идомени, само на около два часа път с кола от Петрич. Малко след учението военният министър Николай Ненчев коментира, че армията има готовност да предостави за съвместни операции с МВР около 650-700 военнослужещи, като техният брой може да бъде увеличен при необходимост. Ден по-късно броят на готовите за действие войници вече беше вдигнат на 1000. Според ръководителя на отбранителното ведомство също така армията има готовност да разпъне и временни преградни съоръжения по границата с Гърция, но за момента това не се налагало.

Големият риск, свързан с използването на армията за охрана на границата, е доколко тя действително е подготвена за подобни мисии. Като за начало тя може да попълни временно кадровия дефицит в МВР и в Гранична полиция в частност. "По презумпция армията няма такива способности. Но откакто се заговори за по-големи мигрантски потоци, предполагам, че до този момент са взели мерки за осигуряване на минимално необходимата подготовка на военнослужещите, които ще патрулират. Дали това е всичко необходимо, което те трябва да знаят и да могат? Може би не, но все пак явно се върви в посока да бъдат подготвени напълно", коментира за "Капитал" бившият служебен военен министър Тодор Тагарев. И добавя: "Мисиите в Ирак и Афганистан, в които участваха български военнослужещи, бяха съвсем различен тип. Там, когато срещу теб идва кола на скорост, не отговаря на сигналите и не спира, особено когато някой изглежда като да иска да вади оръжие, войникът е обучаван да стреля и да унищожава целта. Полицаят има съвсем друга подготовка и нагласа – да налага закона и тогава, когато е необходимо, да предпази себе си и други цивилни с оръжие. В този смисъл не можем да си мислим, че като войниците са правили пропускателни пунктове и са били въоръжени с автомати, могат да действат като полицаи. Ситуацията не е същата." Или казано с други думи - изпращането на военнослужещи на границата, без да получат подходящо полицейско обучение, крие риск от фатални инциденти с бежанци, които след това имат непредвидими международни последици за страната ни.

Според Тагарев също така в никак случай не бива да се възлагат очаквания надежди армията да се справя с такъв проблем за продължителен период от време. Той смята, че войската може да помогне временно, когато нормалните сили и средства на МВР не могат да се справят. "Трябва винаги да се подчертава, че това си е задача на Гранична полиция. Говорим за охрана, не за отбрана, не става въпрос за военни действия, а за контрол на границите", обобщава бившият военен министър. Ако обаче вземем предвид признанието на вътрешния министър Румяна Бъчварова от тази седмица, че МВР има постоянен недостиг от 3-4 хил. полицейски служители "на терен", ситуацията с "временната" помощ на армията по границата може и да се попроточи.

Защитени ли са българските интереси при сделката с Турция

"Мога да кажа, че всички осъзнават опасността от развитието на нови маршрути - потенциално през България, Албания или Италия. Затова всички са на мнение, че трябва да се следи ситуацията, за да не се допусне отново нещо подобно като разработването на Балканския маршрут вследствие на операцията в Средиземно море миналата година", коментира в контекста на затварянето на западнобалканския път на мигрантите вътрешният министър Румяна Бъчварова веднага след заседанието със своите колеги от страните - членки на ЕС, в Брюксел този четвъртък. Едно от притесненията в България е, че след евентуалното затягане на граничния контрол в Егейско море и особено след включването на натовски кораби в борбата с трафикантите на хора, миграционният натиск може да се пренасочи към нашата страна по суша. "Поставих въпроса за това, че ако искаме да гарантираме външните граници на ЕС, трябва да прилагаме същите мерки по българско-турската граница, както по турско-гръцката. Получих за това разбиране и одобрение от колегите", коментира по този повод Бъчварова. Българският вътрешен министър ще се опита да положи максимални усилия подобен текст да бъде включен в окончателния текст на споразумението с Турция, по силата на което югоизточната ни съседка обещава да стане по-надежден щит на Европа срещу наплива от желаещи да се преселят на Стария континент под претекст, че бягат от война.

Липсата на изричното споменаване на България в проектодокумента за антимиграционно споразумение с Турция е и един от основните упреци, отправени спрямо официалната българска политика от Бойко Ноев – бивш военен министър и бивш посланик на България в НАТО и Белгия. "Смятам, че не всичко възможно е направено – нито на срещата в Брюксел на 7 март, нито за това България да бъде индивидуално подготвена за решаване на криза, свързана с бежанците. Първо, когато се погледне документът, приет в Брюксел, в него се вижда, че България просто е пропусната, че интересите на страната ни не са отбелязани. Там се говори само за приемане на бежанци обратно от Гърция, там се говори за границите между Гърция и Турция в Егейско море. Нито дума няма за границата на България, която е външна за ЕС. Тук отиваме в хипотезата, когато неотдавна беше взето решение да има операция на НАТО само на гръцко-турската граница, като се пренебрегваха опасностите, които могат да възникнат за българската. Ето тези два пропуска на правителството – в НАТО и сега в ЕС, могат потенциално да създадат ущърб за нашите национални интереси", коментира за "Капитал" Бойко Ноев.

Ако съдим обаче от изявленията на вътрешния министър Бъчварова от четвъртък в Брюксел, страната ни вече си е взела бележка и активно действа по въпроса. Остава да видим дали от това ще има конкретен резултат на 17-18 март.

Според Ноев също така страната ни не трябва да приема безкритично де факто ориенталския пазарлък, който се случва между ЕС и Турция. "Съгласието на ЕС да бъдат премахнати визите за турските граждани при положение, че не само не са изпълнени техническите условия, гарантиращи сигурността на Европа, но и че репресивният режим на Ердоган грубо погазва всички политически изисквания, би било оглушителен морален и политически шамар за българското правителство, на което продължава да бъде отказвано членство на България в Шенген, вече 10 години след приемането ни в ЕС. Българското правителство не трябва да се съгласява с визовите отстъпки за Турция дори само поради тази причина", смята бившият военен министър. В изказването му се съдържа и дискретен намек за пропусната от страната ни външнополитическа възможност, а именно да се опита да изтъргува влизането на България в Шенген в замяна на жертвите, които страната ни така или иначе понася като преден граничен пост на евросъюза.

Ноев също така споделя някои опасения относно бъдещото развитие на ситуацията по българско-гръцката граница. "Краткосрочните рискове от затварянето на западнобалканския маршрут зависят от това как дефинираме "краткосрочни". Ако говорим за 2-3 седмици, те още няма да са толкова големи. Но след месец-два до половин година рискът от пренасочване на потока към България безспорно ще се увеличи. Някои медии твърдят, че Гърция има планове да строи бежански лагери в близост до българската граница. Трябва да видим дали това е вярно и защо биха го правили, да се говори с гръцките власти какви са техните намерения. Ако то е да улесни преминаването на бежанци в България, това би било враждебен акт", коментира той.

В същото време правителството не трябва да се съсредоточава толкова в изграждането на огради и да се опитва да се капсулира страната за възможните рискове. Активни мерки също са възможни. Нищо не пречи България да подпомогне Гърция със специалисти за нейните регистрационни центрове, така че обработката на документите на мигрантите да става по-бързо. Това е един от основните проблеми на южната ни съседка, която се задъхва от липса на ресурси. В настоящата ситуация, когато вече активно се обсъжда премахване на визовите ограничения за Турция, България може да поиска да се преразгледа и фактът, че тя стои извън шенгенското пространство. "Как ви се струва съвместно искане от България, Румъния и Хърватия за приемане в Шенген като условие да подкрепят това споразумение", пише например бившият външен министър Кристиан Вигенин. Подобна идея се върти отдавна в правителството, но досега тя не е формулирана ясно. А това трябва да стане бързо, преди още сделката с Турция да е финализирана.