Важните битки на Украйна

Децентрализацията е друг ключов процес, който президентът Порошенко иска да започне като контрапункт на руските идеи за автономия на ДНР и ЛНР. Идеята на Порошенко, създадена по полски модел, е да се даде по-голяма свобода на местните власти, които да събират и харчат сами местните данъци. А областното ниво за сметка на това да се назначава от Киев. Как точно обаче това да влезе в конституцията и какви да са механизмите на самоуправление предстои да се уточни. Това би била една област, в която България може да предложи туининг програми с Украйна, за които да получи европейско финансиране.

Реформите - неизбежни

"Ако не успеем, ще ни изхвърлят от управлението до шест седмици; ако успеем - след шест месеца", казва пред нашата пъстра делегация член на украинското правителство. Реформите там сега започват и ще бъдат болезнени. Затова повечето министри съзнават, че политическата им кариера може да падне жертва на големите очаквания на обществото.

Истинската битка за бъдещето на Украйна няма да се проведе на фронтовата линия, а ще се заключава в успеха или провала на икономическите реформи. Перспективите са доста мрачни. Високите разходи по отбраната (5-10 милиона долара на ден), слабите приходи от данъци, изключително ниската енергийна ефективност, големите разходи по обслужване на външния дълг, социалните плащания и осигуряването на жилища за над 850 000 вътрешно разселени лица предизвикват сериозни затруднения за украинските финанси.

Планът за намаляване на бюджетните разходи и преструктурирането на дълга ще донесе някакво облекчение. Правителството иска да вземе заем от още 40 милиарда долара, за да запълни бюджета за следващите пет години. Обещанието за кредитни линии и двустранни заеми от страни - членки на ЕС, обаче се бави.

На енергийния фронт бяха въведени нови цени на газа, но техният ефект няма да бъде усетен преди следващата зима. Междувременно правителството подготви програми за енергийна ефективност, директни компенсации за сметките за газ за най-бедната една трета от населението, както и инструменти за кредитиране.

Ситуацията със сигурността помрачи перспективите за производство на нефт и газ в Украйна. Сондажните блокове между Крим и Одеса, които могат да бъдат източник на енергоресурси, вече не са достъпни за Киев. Но Украйна днес все пак се чувства малко по-уверена в газовите си отношения с Русия, защото преговорите за обема и цената вече се провеждат много по-прозрачно с директната намеса на ЕС като трета страна. А новите реверсивни потоци от ЕС намалиха цялостната зависимост на Украйна от Русия.

Междувременно Москва демонстрира гъвкавост по отношение на цената по време на последните преговори върху газовите доставки. Това показва, че Русия ще има нужда както от украинския газов пазар, така и от украинския газов пренос в идващите години предвид прекратяването на проекта "Южен поток".

Въпреки ролята, която Украйна може и трябва да играе в европейската енергийна сигурност, тя не е включена в плановете на Брюксел за енергиен съюз. Присъединяването на Украйна към Енергийния съюз няма да струва на ЕС повече усилия от тези, които и без това полага, а ще помогне да се подобрят условията в енергетиката в страна, която е ключова за европейската енергийна сигурност. България може да лобира за това, защото тя е пряко засегната от рисковете в Украйна.

Деолигархизация е ключова дума в Киев тези дни. Неотдавнашното отстраняване на губернатора на Днепропетровска област Игор Коломойски сигнализира, че управляващите наистина имат намерение да ограничат влиянието на олигарсите и да се опитат да ги отделят от властта.

Същевременно финансистите в правителството смятат, че единствената реалистична перспектива за растеж ще дойде от "изкарването на светло" на голяма част от украинската икономика. По скорошни изчисления около 60% от бизнеса не плащат никакви данъци.

Реформите засега не са довели до намаляване на популярността на правителството, но съвсем скоро разминаването между обществените очаквания за бързо подобрение и реалността на болезнените необходими мерки ще стане видимо. Нещата вероятно ще станат по-зле, преди да се подобрят.

* Весела Чернева е директор на програмата "Европа и съседи" на Европейския съвет за външна политика (ECFR). Делегацията, посетила миналата седмица Киев, включва бившия шведски външен министър Карл Билд, проф. Тимъти Гартън Аш, преподавател в Oxford University и колумнист на в. Guardian, Силви Кауфман, редактор на в. Le Monde, и др.