Цената на преселението

"Проблемът може да бъде решен само от пълен ремонт на сегашната Дъблинска система и нейните основополагащи принципи", смята д-р Виолета Морено-Лакс. Това означава да се намери начин тежестта да не пада само върху страните, където бежанците влизат първо. Само че желание за подобна солидарност засега не се забелязва.

Що се отнася до политическата съпротива, тя вече е осезаема още преди квотната схема да е станала факт (тя ще бъде обсъдена на среща на вътрешните министри на ЕС на 14 септември). "Отново сме на първото квадратче", обобщава пред "Капитал" Крис Полет от European Council on Refugees and Exiles. През юли инициативата за задължително разпределение вече се провали. Но сега разликата е не само в броя на пристигналите, който е драматично нагоре, а и в прегрупирането на силите в ЕС. След като германският канцлер Ангела Меркел застана твърдо зад плана и привлече на своя страна Франция, шансът да пребори опозицията е по-голям. "Политически ще бъде много трудно да се постигне споразумение, но виждам това като идея, чието време е дошло", казва пред "Капитал" Йозеф Янинг от берлинския офис на Европейския съвет по външна политика (ECFR).

В самата Германия импулсът е удивителен. Понесла критики миналия месец заради бавната си реакция към серията крайнодесни атаки срещу бежанци в няколко германски града и усетила изключителната обществена симпатия към бягащите от смъртта, Меркел се трансформира в моралния водач на Европа. Не липсват и тълкувания, че зад смелото отваряне на вратите за хора от страни като Сирия, Ирак и Еритрея стои не само идеализъм, но и прагматизъм. Според прогнози на Европейската комисия през 2060 г. населението на федералната република ще се свие до 70.8 млн. души от 81.3 млн. през 2013 г. и намаляването на работната ръка ще отвори дефицити на трудовия пазар. "Германия иска да увеличи нивото на миграция, защото е изправена пред демографски срив. Докато във Франция и Великобритания например не е така, там населението нараства и те имат много по-строги работни ограничения за търсещите убежище", посочва Стивън Бут. И докато икономическите аргументи не могат да бъдат цялото обяснение за това, че германците посрещат бежанците с плакати "Добре дошли", няма гаранции, че ако напливът се засили, това няма да се промени, както се случи във Великобритания.

"Причината няколкостотин хиляди души да предизвикват толкова голяма реакция е възходът на крайната десница в Европа. А също и фактът, че имиграцията е противоречива тема много преди бежанската криза да избухне", казва пред "Капитал" Надим Шехади, анализатор в Chatham House и директор на Fares Center for Eastern Mediterranean Studies към Tufts University. Той посочва, че например във Великобритания се е случило заради българите и румънците покрай отварянето на трудовия пазар през 2014 г. "Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP) започна да вдига расистки шум и да печели избори заради това. Правителството започна да се състезава с тях и премиерът Дейвид Камерън започна да изнася антиимигрантски и антиевропейски речи в стил "Европа ни залива с хора". Сега сирийските бежанци идват и са хванати в този политически език. И е много сериозно, защото за Европа това е екзистенциален въпрос, става дума за европейската идентичност, за европейската политика, за идеята за крепостта Европа. И всичко е много възпламенимо", добавя Шехади. 

Същевременно има и притеснения, че германското гостоприемство е колкото вдъхновяващо и хуманно, толкова и насърчително и може да засили човешката вълна. "Квотната система създава и по-голям стимул за хората да се опитат да достигнат Европа, ако знаят, че има шанс да бъдат разпределени в друга държава освен в тази, в която са пристигнали. И идва въпросът какъв е броят хора, които ЕС може да поеме, и какво може да направи, за да останат те по-близо до държавата, от която идват. Това е нещо, което е по-голямо от самата Европа, тя не може да се справи сама", посочва Стивън Бут.

Разделени заедно

Размахването на пръст, че Европа си е виновна за връхлетялото я преселение на народите и сега трябва да посреща доказателствата за външнополитическите си провали, е пресилено. Най-малкото тя не може сама да сложи край на кървавия хаос в Близкия изток, нито да смени режима в Еритрея или да внесе държавност в Либия. Но е факт, че това е колкото бежанска криза, толкова и външнополитическа и криза на сигурността. Сигналите от Франция и Великобритания, че са готови за по-активна военна намеса в Сирия, и призивът на Лондон президентт Башар ал Асад да подготви оттеглянето си, поне са сигнал, че Европа може би започва да се събужда за реалността, че ужасите близо до границите й няма как да я подминат и че е готова да инвестира повече дипломатически и друг капитал в опити за разрешаването им.

Според Йозеф Янинг вече е ясно, че досегашният подход за подкрепа на съседните на Сирия и Ирак държави не е достатъчен. И един от начините онези над 4 млн. бежанци, които в момента се намират в граничещите със Сирия държави, да не тръгнат към Европа, е тя да помогне да им бъдат осигурени по-добри условия там. "ЕС трябва да създаде постоянни кризисни хуманитарни сили, които да предлагат достатъчен и бърз подслон, храна, медицински услуги и образование за бежанците в околността. Това е начин за запазване на европейските ценности непокънати в ситуация, когато реалполитиката не говори в полза на интервенция в конфликта", казва анализаторът от ECFR.

Само че освен в морален шок ЕС е застинал и в нещо, което колумнистът на в. Financial Times Волфганг Мюнхау определи като "пагубно разединение", което е общият белег на множащите се кризи в ЕС. Разликата сега е, че ако в случая с Гърция делението беше Север-Юг, сега е Изток-Запад. Унгарският премиер Виктор Орбан може и да е прав, че в идващите към Европа лодки има не само бежанци, но и икономически имигранти, но изявления от типа, че това е германска, а не европейска криза, не помагат за намирането на общо решение. Словакия и Кипър обявиха, че ще приемат само бежанци християни. Румъния поиска да изтъргува участието си в квотната схема срещу членство в Шенген. Това разделение е тревожно, "защото отслабва способността на ЕС да действа. А също е и късогледо, тъй като може да се върне като бумеранг към страните от Източна Европа", смята Йозеф Янинг. И добавя, че ако ЕС не успее да постигне консенсус - което според него все пак е малко вероятно - бъдещето на Шенген, едно от най-големите достижения на европейската интеграция, е под риск. "Може да видим рухването на Шенген, което ще има значителни последствия за единния пазар. Очаквам с времето да се появи нова подобна зона, с по-силни общи правила и механизми, но с различен брой страни членки", казва анализаторът от ECFR.

Рано е да се правят прогнози какви ще са икономическите и социалните ефекти за Европа от великото преселение, а и те ще зависят от това дали нейните политици ще успеят да излязат от парализата и да предложат нещо по-добро от временни решения. "Това, което преживяваме сега, ще промени нашата страна в следващите години", призна Меркел пред германците. Същото важи и за ЕС, готов или не, искащ или съпротивляващ се.