© Анелия Николова
"Статуквото вече не е опция на масата" каза британският посланик Джонатан Алън по време на дискусията за ротационното председателство на ЕС през 2017 - 2018 г., когато то ще се поеме последователно от Великобритания, Естония и България
През 2017-2018 г. Великобритания, Естония и България ще се изправят пред общи предизвикателства, когато последователно поемат ротационното председателство в ЕС. Всяка една държава самостоятелно ще председателства в продължение на шест месеца, но трите заедно ще трябва да изготвят обща програма с приоритети за периода.
"Колкото по-рано започнем, толкова по-добре", каза британският посланик в София Джонатан Алън в рамките на форум, организиран от британското посолство и посветен на предстоящата работа на т.нар. трио държави, които ще председателстват ЕС през 2017-2018 г.
Участниците в дискусията – вицепремиерът Меглена Кунева, Радка Балабанова, директор на дирекция "Политики и институции на ЕС" в Министерството на външните работи, Весела Чернева, старши анализатор от Европейския съвет по външна политика, и Тим Хемингс от британското външно министерство – бяха единодушни, че основните приоритети са стимулирането на икономическия растеж и създаването на работни места.
Хемингс подчерта ниската избирателна активност на изборите за Европейски парламент през май тази година като индикация, че статуквото не работи и че са необходими спешни реформи. Според него възходът на крайнодесните движения в ЕС е ясен сигнал, че европейците искат реформи.
"Трябват широк спектър от промени – чадър от мерки – които да стимулират растежа и създаването на работни места. Ако това функционира, хората ще започнат да гласуват по-активно и да подкрепят проевропейските партии", каза Хемингс.
Джонатан Алън заяви, че трябва да се предотвратят злоупотребите от страна на крайнодесните движения, а не да се предизвикват самите десни формации.
Според Меглена Кунева усилията трябва да се насочат и към подкрепянето на единния пазар, а освобождаването от бюрокрацията трябва да премине през подчинение на общи правила. Вицепремиерът смята, че допирни точки в съвместната работа на българските и британските власти могат да се намерят при самото председателство на ЕС, в усилията за създаване на дигиталната икономика, която е един от приоритетите на новата еврокомисия.
Според Хемингс идеята за свободна търговия със САЩ в лицето на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (TTIP) трябва да се комуникира по-добре с избирателите. "Срамота е Европа да се страхува от свободната търговия", каза Меглена Кунева.
Според Радка Балабанова от Министерството на външните работи ключови аспекти на съвместната работа между България и Великобритания трябва да са енергийната сигурност и промотирането на мобилността на работната сила, както и задачата ЕС да стане силен глобален актьор. Балабанова смята, че принципите за постигането на общите цели са ясни - "солидарност, споделена отговорност, кохезия".
Весела Чернева от Европейския съвет по външна политика подчерта, че британските и българските власти имат огромен интерес да се справят с предизвикателствата в миграцията. От едва страна, Обединеното кралство има интерес от имигрантите, защото те допринасят за икономиката, от друга страна обаче, изтичането на мозъци вреди и се превръща в проблем за България.
Според Чернева едно от най-големите предизвикателства по време на периода 2017 – 2018 г., когато Великобритания, Естония и България ще председателстват ЕС, е възможността за излизане на Обединеното кралство от ЕС. Тим Хемингс допълва, че през пролетта на 2015 г. в Обединеното кралство предстоят парламентарни избори, чийто изход ще бъде ключов. Въпреки това той смята, че независимо кой е на власт в Лондон, приоритетите за икономически растеж и работни места няма да се променят.
