Борисов обясни защо ЕС не трябва да се плаши от Западните Балкани (допълнена)

Немалка част от основните транспортни жп коридори, магистрали, дигиталната инфраструктура на Западните Балкани са изградени с европейско финансиране, а днес тук са и Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, шефовете на Европейската инвестиционна банка и чак до петък ще се работи, за да могат лидерите на тези страни оттук да си тръгнат с ясна картина кое как ще се финансира. Това заяви премиерът Бойко Борисов по време на събитието "Диалог със Западните Балкани: създаване на регион на растеж, сигурност и свързаност по пътя към Европа". То се провежда ден преди дългоочакваната среща на върха между лидерите на ЕС и колегите им от Западните Балкани.

"Аз обичам историческата памет да се пази, премиерите идват и си отиват, но държавите остават", каза още Борисов, припомняйки, че на срещата между ЕС и Западните Балкани преди 15 години в Солун е дадена перспектива за България. "Днес в София идват лидерите на ЕС и на Западните Балкани. Беше изключително трудно, хич не им се занимава на нашите хора с тая работа, имаме си достатъчно проблеми в Европа, но накрая се съгласиха и я приеха изключително присърце. Това се дължи най-вече на канцлера Меркел, която не знам дали Нобелова награда ще вземе, но за Балканите имаме за какво да й благодарим", посочи още българският премиер.

По думите му с необходимото финансиране Балканите ще бъдат едно от най-добрите места за живеене в Европа. "Защо толкова се плашат от Западните Балкани, вижте ги данните: Македония има 11 млрд. БВП, Сърбия – 41 млрд., Албания - 13 млрд., Косово - 8 млрд., Босна и Херцеговина - 17 млрд., Черна гора – 4 млрд. Общо 96 млрд. Словакия има 96 млрд. БВП, говорим за приемането все едно на Словакия. Така че като население Западните Балкани са по-малки от Румъния, като брутен продукт - колкото Словакия. От какво толкова се плашат при огромните трилиони бюджет и БВП на Европа, а в същото време това място генерира само войни и огромни разходи след това", каза още Борисов.

По думите му "бавничко, с диалог, едно по едно, капка по капка" най-накрая лидерите са се съгласили и днес всичките до един ще присъстват на Европейския съвет, включително и британският премиер Тереза Мей. Утре има и двустранни срещи, защото и "Брекзит зацикля", каза още Борисов.

"Надявам се и Заев и Ципрас (премиерите на Македония и Гърция Зоран Заев и Алексис Ципрас – бел. ред.) най-сетне да приключат този спор с името. Това си е ваша работа, ние само се надяваме и искаме, ако можете, да си стиснете ръцете. И Тачи, и Вучич (държавните глави на Косово Хашим Тачи и на Сърбия Александър Вучич - бел.ред.) трябва да покажат своето лидерство, защото в Скопие отказаха да си стиснат ръцете", допълни Борисов.

Той изрази съжаление, че голяма част от вниманието ще отиде за ядреното споразумение с Иран, от което САЩ се оттеглиха, и търговските отношения с Щатите. "Брекзит, ядреният спор, търговското споразумение със САЩ, конфликтът в Сирия, бежанската вълна, всичките тези убийства, побоища и войни генерират още по-голяма миграционна вълна. Даже в големи европейски страни изборите се спечелиха от антисистемни партии на фона на тази миграционна вълна", заяви премиерът.

По думите му за пръв път ЕС здраво защитава и своя интерес. "Коридорите 4, 8, 10 - това е прекрасно за Хърватия, Сърбия, Македония, Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина, за всички, разбира се, и за България и Гърция. Според него, ако ние на Балканите не си помогнем сами, то и господ не може да ни помогне, "всичко зависи от нас".

Има шанс за начало на преговори, смята Захариева

Външният министър Екатерина Захариева коментира: "Дали сме успели да убедим всички, че това е ситуация, която ще донесе много ползи и за държавите членки? Не бих казала, че сме успели да ги убедим. Във всички държави, които са нетни платци, и не само те, като че ли все още има една съпротива за бързо разширяване. Слава богу, никой не казва, че е против разширяването изобщо. Отлагането обаче до безкрайност със сигурност не само че ще демотивира, но ще фрустрира и дори разгневи гражданите на тези държави." По думите й работата е и в държавите от Западните Балкани, те трябва да покажат, че могат да правят реформите.

Според Захариева ЕС не го е страх от броя на новите граждани, а се притеснява от това дали няма да бъдат пренесени проблеми вътре в съюза. "Първо трябва да покажем, че можем да решаваме проблемите си, че ги решаваме искрено", каза още министърът. По нейните думи е възможно тази година да се започнат преговори за присъединяване с Македония, също така и с Албания. "Няма да е лесно, но има още шанс да убедим скептичните държави, които смятат, че все още не е дошъл моментът, да покажем преди всичко, че можем да си решаваме проблемите един с друг", допълни Захариева.

Срещата нямало да е студен душ

Според вицепремиера срещата на върха със Западните Балкани в четвъртък няма да е студен душ. По думите й има много голяма разлика между срещата на върха в Солун и тази в София. "През 2003 г. никой не е бил със статут на кандидат за членство в ЕС, а сега процесът се развива в Съвета. Спомням си какво беше август, септември, октомври, когато убеждавахме по отношение на темата за Западните Балкани, какво беше чувството тогава и какво е сега", подчерта министърът.

Тя разказа, че в понеделник се е провел съвет по общи въпроси и всички държави, които са взели думата, са се учудили къде е темата за разширяването. Всички изказали се делегации, без една, са поискали от председателя на Европейския съвет да включи темата разширяването в програмата за лидерската среща в края на юни.

Тя за пореден път подчерта, че целта на срещата не е разширяването, а да се даде нещо конкретно, да се направят конкретни проекти и посочи като успех, че всички 28 лидери на ЕС са в България. Няма да е лесно, но не е невъзможно, трябват още реформи и още убеждения, но със сигурност за шест месец разликата е огромна, допълни тя.

Водеща роля

Евродепутатът Ева Майдел (Европейска народна партия, ГЕРБ) посочи, че ролята на гражданското общество е ключова за реформите в Западните Балкани. Затова по думите й е изключително важно да се говори с тези общества. Само така можем да направим гражданите на Западните Балкани съюзници в процеса на европеизиране на региона, и двете страни имаме нужда от засилен диалог, допълни тя.

Критериите, към които шестте страни и държавите членки на ЕС трябва да се стремят са ясни, а България е вървяла по този път съвсем скоро и знае усилията и ползите от сближаването с ЕС вследствие на нашето членство, каза тя, допълвайки, че това е естествен начин България да има водеща роля в този процес.

Микулаш Дзуринда, бивш премиер на Словакия, каза, че независимо от сътресенията процеса на интеграция на Западните Балкани има нов стимул и би било чудесно, ако ЕС е по-голям през 2025 г. Той все пак призова да бъдем открити. По думите му въпросът дали ще ЕС ще е по-голяма организация или не, зависи от държавите кандидати и от няколко фактора, сред които са възможността им да отговорят на всички изисквания и критерии, както и решимостта им да станат част от решението, а не част от проблема. Имаме положителен опит като например четирите държави от Вишеградската група, Чехия и Словакия решиха проблемите си от миналото преди да се присъединят към ЕС, каза още той.

Знам, че според хората от Западните Балкани най-големите инвестиции са от Далечния Изток, но 70% от общия търговски обмен е от ЕС и 9 млрд .евро са инвестициите през последните 10 години от ЕС в региона, допълни Дзуринда, според когото от решаващо значение е инициативата да идва от долу на горе.

Столица на Европа

Манфред Вебер, председател на групата на ЕНП в Европейския парламент, отбеляза, че София е столица на Европа днес и българското правителство води Европа по много добър начин. По думите му много голям принос на българското правителство е да сложи Западните Балкани нагоре в дневния ред на ЕС.

Европа има нужда от Западните Балкани и Западните Балкани се нуждаят от Европа, но перспективата за разширяването не е идея, на която много се радват в Европа, посочи Вебер. "Не че имаме нещо против някого, но има нежелание в ЕС, когато говорим за разширяване". Според него на хората трябва да се покаже, че в ЕС може да има много положителен ефект от това разширяване. По думите му Западните Балкани трябва да направят необходимите реформи, но не само за да се присъединят към ЕС, но и за да имат съвременни общества. Вебер отбляза, че ЕС все още не е готов за шест допълнителни страни членки.

Хърватският премиер Андрей Пленкович припомни, че първоначалната идея след срещата в Солун през 2003 г. е била да се състоят три срещи на високо ниво на година до 2018 г. , но те не се проведоха.

"За Западните Балкани историята не беше много лесна заради политиката на режима на Милошевич... 90-те бяха изгубени години за моята държава, ние бяхме държава като бележка под линия, единственото нещо, което имахме, беше хуманитарна помощ до 2000 г.", каза премиерът.
По думите му през 2020 г. Хърв ще повтори тази среща на високо ниво. Той отбеляза, че колкото по-силни са популистките партии, толкова по-бавно ще се разширява ЕС.

Не просто прелистване на преговорни глави

Никола Димитров, външен министър на Македония, каза, че "не става въпрос просто да прелистваме главите, а да се променим. Процесът по присъединяване е най-добрият инструмент на ЕС да помогне на тези които искат да се променят и ад направят реформи".

Според него "процесът на присъединяване винаги се проваля, ако се политизира". "Политизирането не води до добро. Всяка държава трябва да се разглежда самостоятелно. Ако говорим за групи, значи политизираме. Това се наблюдава, когато се приготвят европейски избори, каквито ще има другата пролет. А някои държави членки се притесняват да коментират присъединяването на Западните Балкани, защото ще има смесване на въпросите с европейските избори".

"Историята в нещо чудесно, но е време поколението ни да произведе нещом с което да се гордеем днес", настоя Димистров, призовавайки държавите от региона да се конкурират с реформи.