Въздушно превъзходство: Уроци за Европа и НАТО от войните в Близкия изток и Украйна

Въздушното превъзходство е в сърцето на модерната война. Контролът над въздушното пространство е в основата на успеха на съвременната армия. Той осигурява свобода на действие във въздуха и на земята, защитава снабдителните линии, ограничава възможностите на противника и позволява нанасяне на удари във всеки един момент. Без него дори най-мощната армия е уязвима. А с него – и най-далечните цели стават достижими.

Два съвременни конфликта илюстрират тази реалност: кампанията на Израел срещу Иран и руската инвазия в Украйна.

Израел е малка страна с население от около 10 милиона души – десет пъти по-малко от това на Иран. Иран е огромна, планинска държава с мрежа от военновъздушни бази и ракетни системи, покриващи над 1,6 милиона квадратни километра. Въпреки това, само 48 часа след началото на въздушната кампания, Израел постига контрол над иранското небе.

Русия – напротив – е съсед на Украйна и разполага със стотици бойни самолети на минути от украинската граница, но три години след началото на войната, Москва така и не успява да овладее въздушното пространство над Украйна. Руски самолети се държат на дистанция от украинската противовъздушна отбрана (ПВО), принудени да стрелят отдалеч. Неспособността на руските военновъздушни сили да постигнат въздушно превъзходство в началото на конфликта доведе до затъване във война на изтощение и над милион жертви от руска страна.

Всички лостове на държавната мощ

Разликата между малка държава, която успешно атакува на хиляди километри и контролира небето, и голяма страна, която воюва със съсед и се проваля, е поразителна. Военните анализатори обясняват това с технологичното превъзходство на израелските военновъздушни сили спрямо руските, особено благодарение на американските изтребители F-35. Отчитат и добрата украинска ПВО, но освен качеството на техниката, решаващи се оказват подготовката, разузнаването, иновациите и способността за координиране на всички ресурси на държавата.

НАТО, което трябва да бъде готово за евентуална руска агресия срещу източния си фланг, трябва да си вземе поука както от успеха на Израел, така и от провала на Русия. При достатъчно сплотеност, Алиансът вече има капацитет да постигне въздушно превъзходство. Но това предполага силен ангажимент от страна на САЩ – нещо, което днес не изглежда сигурно. Затова европейските страни в НАТО трябва да усвоят три важни урока:

1. Въздушно превъзходство не се обявява – то се налага.

Израел постига контрол над иранското небе благодарение на дългогодишна доктрина, която поставя въздушното превъзходство в центъра на националната сигурност. Военновъздушните сили се подготвят специално за подвеждане и потискане на противниковата отбрана. Разузнаването проучва предварително бойното поле, киберзвената картографират комуникациите и ПВО системите, специалните части по земя поразяват критични точки, а логистиката е адаптирана за продължителни мисии. Накратко, Израел подхожда към постигането на въздушно превъзходство като към съвместна, интегрирана национална кампания, а не като самостоятелна операция на военновъздушните сили.

Русия, обратно, приема въздушното превъзходство просто като тактическо предимство – не стратегическа цел. Тя подценява нуждата от унищожаване на цялостната украинска ПВО система и допуска сериозни пропуски в координацията между сухопътни и въздушни сили. Когато украинската съпротива се оказва по-ожесточена от очакваното, Москва преминава към удари отдалеч с ракети и дронове – недостатъчна замяна на реален контрол над въздушното пространство.

Изводът е ясен: НАТО трябва да постави въздушното превъзходство сред основните си приоритети в рамките на целия алианс, като го интегрира във военното планиране, снабдяването, обучението и разузнаването. Вместо да разчита на частична съвместимост, конкуренция между национални доставчици и разногласия, които подкопават инициативи като Европейския въздушен щит, НАТО се нуждае от цялостна, координирана доктрина за въздушно превъзходство. Наземните сили трябва да бъдат подготвени да подпомагат мисии за потискане на противниковата противовъздушна отбрана (SEAD); специалните части да бъдат включени в поразяване на цели и операции по дестабилизиране. Разузнавателните, наблюдателни и киберзвена трябва предварително да картографират и обезвреждат мрежите за противовъздушна отбрана на противника. В крайна сметка, битката за въздуха започва много преди първия боен полет.

2. Добрата противовъздушна отбрана е най-доброто нападение

Украйна успява да запази контрола над въздушното си пространство до голяма степен благодарение на постоянни доставки на системи за противовъздушна отбрана и – което е от ключово значение – ракети-прехващачи (необходими за сваляне на вражески самолети, дронове и ракети). Всъщност, броят на наличните ракети-прехващачи се превърна в най-критичния логистичен проблем във войната. Бойни системи като американските батареи Patriot, пусковите установки на модерната система NASAMS, немските IRIS-T и съветски платформи като S-300, са ефективни само докато има запаси от ракети за тях. А такива запаси са ограничени и скъпи. Без стабилни и навременни доставки, дори най-съвременните системи замлъкват.

Украйна успява да компенсира този дефицит чрез адаптивност и иновации – например, с евтини дронове срещу вражески апарати и успешно координиране между различни звена: авиация, разузнаване, кибер сигурност и др.

В случая с Израел, бързото овладяване на иранското небе се дължи и на това, че иранската ПВО няма дълбочина, адаптивност и боеприпаси за възстановяване. След унищожаването на основни командни звена, Иран няма с какво да отвърне. Израел, от своя страна, разполага със сериозен арсенал от оръжия и резерви – и може да поддържа операцията без прекъсване.

НАТО разполага с технологиите – почти всичко, което Украйна използва, е западно производство. Но му липсва количество. Алиансът трябва да разглежда прехващачите като стратегически ресурс, а не просто като логистичен консуматив. Необходими са запаси, достатъчни за дългосрочни бойни действия.

И още нещо – противовъздушната отбрана трябва да бъде интегрирана с останалите елементи на държавната мощ, за да реагира гъвкаво на нови заплахи.

3. Въздушното превъзходство започва от земята

Израел и Украйна доказват, че доброто разузнаване е ключово за овладяване (или запазване) на въздушния контрол. Израел подготвя атаката си с месеци: картографира иранската ПВО, внедрява агенти, провежда кибератаки, дори вкарва дронове на терен. В момента на удара, Израел знае точно къде и как да удари.

Украйна също разчита на сериозна разузнавателна подкрепа от НАТО. Сателитни снимки, електронно подслушване и в реално време – това ѝ позволява да предвижда руски действия и да мести своите мобилни системи. През юни 2025 г. Украйна използва тази информация, за да вкара дронове в Русия и да удари руски военни обекти.

НАТО трябва незабавно да интегрира разузнаването и наблюдението в своята въздушна и противовъздушна доктрина. Обменът на информация между съюзниците трябва да бъде безпрепятствен

НАТО трябва незабавно да интегрира изцяло разузнаването, наблюдението и разузнавателното проследяване (ISR) в своята доктрина за противовъздушна отбрана. Обменът на разузнавателна информация в рамките на алианса трябва да бъде напълно безпрепятствен; възможностите за електронна война – с мащаб и лесно приложими на терен. НАТО трябва да бъде в състояние да извършва многопластово потискане на противниковата противовъздушна отбрана, като в реално време комбинира кинетични, електронни и кибер средства.

Изборът за превъзходство

За НАТО отнемането на въздушния контрол от Русия не би трябвало да е трудно. Дори при слабо участие на САЩ, е възможно да се постигне въздушно превъзходство – но само с целенасочена и дългосрочна подготовка. Алиансът трябва да разработи съвместен план за увеличаване на запасите от мобилни ПВО системи, ракети, резервни части и разузнавателни средства.

Но европейските членове на НАТО не бива да смятат, че сегашната слабост на Русия ще остане постоянна. Руската армия се учи, адаптира и модернизира – инвестира в дронове, оръжия за удари от дистанция и вероятно в нова въздушна доктрина. След края на войната в Украйна, със сигурност ще последва нова вълна от реформи.

НАТО има кратък прозорец от време да се подготви. И трябва да действа сега. Въздушното превъзходство не се постига случайно – то се изгражда с подготовка, интеграция и стратегическо планиране.