Хевиметъл дипломация: как Русия използва политически своята военна сила в Европа след 2014 г.
РЕЗЮМЕ:
- От 2014 г. Русия разгръща широка, агресивна и многоплатформена кампания, използвайки своята армия и заплахите за прибягване до военна сила като инструменти на принудителната дипломация, чиято цел е да разделя, обърква и възпира Европа, ако тя се опита да се противопостави на действията на Русия в съседните й държави.
- Основните елементи са заплахи за евентуални военни действия, военни учения, демонстративно симулирщи подобни операции, разполагането на бойни единици по начини, които също изпращат политически послания, и навлизане в близост до, както и проникване в европейското въздушно пространство, води и дори територия.
- Тези маньоври въздействат различно, понякога имат обратен ефект и това зависи от координирането им с други средства за дипломация и упражняване на влияние. Въпреки това, те допринасят за разбиване на единството както на НАТО, така и на ЕС.
- Дипломацията „хеви метъл“ вероятно ще продължава в обозримо бъдеще. ЕС и страните-членки трябва изострят усета си спрямо действителните и политическите ходове, да не се хващат на въдицата, но и да демонстрират убедително единство и многофункционален капацитет при необходимост от реакция.
Балистични ракети и авангардни системи земя-въздух се придвижват за разполагане в Калининград, придружени от изрични предупреждения, че страните, възнамеряващи да се присъединят към НАТО или да си инсталират противоракетни съоръжения, трябва да се смятат за потенциални мишени. Военноморски флотилии обикалят сирийските брегове по съображения, свързани не чак толкова с продължаващия там военен конфликт, а много повече с това да се направи не особено деликатен намек, че НАТО не трябва да гледа на Средиземноморието като на свой гьол. Бомбардировачи летят по ръба на европейското въздушно пространство и дори навлизат в него. С все по-нарастваща готовност Кремъл открито заплашва с военни последици, дори с термоядрени такива, като съответно на това разиграва и настъпателни операции под формата на военни учения. Времената са некомфортни за Европа.
Лесно би било да се представят тези действия като маневри на агресор, подготвящ терена за нападение, особено като се има предвид продължаващата необявена война в Украйна. Но Русия не разполага с капацитет, а и с причини да започне офанзива в Европа. Вместо това, най-добре е да ги приемем като примери за определено самоутвърдителна и агресивна политическа стратегия, като форма на принудителна дипломация, която има за цел да наложи определени действия и да възпрепятства други.
Прочетете още в пълната версия на доклада в pdf.
Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.