Тихата руска военна революция

Експанзионистката политика на Путин в съседни държави е подкрепена от подготвена и професионална армия, благодарение на най-значителната военна реформа, извършвана в Русия от 30-те години насам, твърди нов доклад на ЕСВП.

В публикацията си „Тихата руска военна революция и какво означава тя за Европа“ Густав Гресел, гостуващ анализатор в ЕСВП, твърди, че реформите, стартирани в резултат на несръчната интервенция в Грузия през 2008, са направили армията на Русия достатъчно силна, за да се справи с всеки един от съседите си, при условие, че те бъдат изолирани от западните си партньори.  Въпреки това авторът поставя под въпрос възможностите на Русия по отношение на Сирия.

Според Гресел, много западни политици чувстват измамна сигурност, защото се фокусират върху модернизацията на материалната база на руската армия. Гресел, от своя страна, насочва вниманието върху административните и тренировъчните реформи, които са намалили размера на руските тежко въоръжени сили, заменяйки ги с по-малки, по-мобилни и по-гъвкави военни единици.

Руското военно планиране, което включва военни игри с ограничени използване на тактически ядрени оръжия, показва, че това е насочено към страните-членки на ЕС и НАТО. Поредица военни игли симулират руски атаки над Полша, балтийските държави и Финландия като в една от тях – „Запад 2013“ – се разиграва руският военен отговор на неизвестни „балтийски терористи“, които завладяват част от Беларус.

Подобна мащабна военна ескалация не представлява непосредствена заплаха, но не може да бъде напълно изключена като възможност, твърди Гресел. Следователно, Европа трябва да бъде подготвена за хибридни военни сценарии, които включват конвенционални и неконвенционални военни средства.

Гресел настоява, че отговорът на Европа трябва да съдържа процедури както за стабилизация, така и за кризисна интервенция, а също и традиционни средства за отбрана, тъй като географските реалности и стратегическата несигурност предполагат както бързо разполагане на войски, така и нужда от военна сила. Европа трябва да изгради отново административния и логистичния си потенциал, неглижиран в периода след 1989, чрез който да може да осъществява мащабни военни операции в Източна Европа

Относно руската военна интервенция в подкрепа на президента Асад в Сирия, Гресел се съмнява в способността на руските войски да осъществят подобна експедитивна военна операция. Той се позовава на това, че руснаците разчитат на наземна подкрепа и на факта, че им липсва капацитет да извършват мащабни задгранични операции.

Густав Гресел, автор на „Тихата руска военна революция и какво означава тя за Европа“, казва:

“Путин е най-решителният руски лидер от поколения насам и има на разположение военна сила, на която много от предшествениците му биха завидели.

„Руската армия вече не е „великан с глинени крака“, а стройна, високо професионализирана бойна сила, която не разчита толкова на мобилизиране на резерви, колкото на бързи десантни действия, комбинирани с добре планирано използване на информационни военни средства.

„Руските войски имат капацитета да победят всеки един от западните и южните съседи на Русия, освен ако те не бъдат подкрепени от съюзниците си в НАТО и ЕС.

„Свидетели сме на ремилитаризирането на източната граница на Европа и ЕС трябва да обърне сериозно внимание на този факт. Руските военни стратези са наясно, че все още не са, и може би никога няма да бъдат, готови за пряк военен сблъсък с обединените сили на НАТО и ЕС. Затова европейските лидери трябва да бъдат подготвени за бърза и решителна реакция, с която да възпрепятстват руски хибридни военни действия по границите си.“