Европейските лидери са опасно незаинтересовани от бъдещето на отношенията със САЩ

Европейските лидери подценяват опасността, която Тръмп представлява за трансатлантическия съюз и допускат твърде голяма приемственост при евентуално президентство на Клинтън, като надценяват своето влияние в следващата администрация на САЩ, твърди ново изследване на Европейския съвет за външна политика.

От изследването, което се базира на интервюта с представители на правителствата и опозицията в 28-те страни членки на ЕС, става ясно, че заплахата на Тръмп за оттегляне от НАТО, например, не се приема на сериозно в Европа. Европейските лидери предполагат, че той или няма намерение да изпълни това, което обещава по време на кампанията си, или изпълнението му ще бъде възпрепятствано от американската система за разпределение на властите.

Тази незаинтересованост е опасна. Както друго скорошно изследване на ЕСВП пояснява, Тръмп поддържа своите възгледи за съюзниците на САЩ от много време; това не са просто прищевки на кампанията му. А правомощията на американското президентство във външните работи означават, че волята на президента никога не е далеч от конкретна политика.

Доколкото Клинтън е по-малко екзистенциална заплаха за трансатлантическия съюз, европейските лидери са твърде склонни да повярват, че отношенията могат да останат в настоящия вид, ако тя спечели, с Америка като гарант за европейската сигурност. Клинтън е подвластна на същите политически сили като Тръмп, което означава, че който и да спечели, Америка най-вероятно ще намали военното си присъствие в Европа.

Също толкова подвеждащо е схващането от много страни членки, че те имат значително влияние върху следващата администрация. В контекста на Брекзит, някои служители на правителството във Франция, Германия, Испания и Португалия възприемат себе си като потенциални наследници на Великобритания в ролята й на специалния съюзник на Америка в Европа. Те вярват, че способността им да изпълняват ролята на посредник между САЩ и Европа ще им даде предимство в преговорите със следващото американско правителство. Но далеч не е  сигурно, че САЩ ще търси такова партньорство или че ще бъдат склонни да направят отстъпки, за да го постигнат.

Инструментите за влияние също са грешно възприемани по отношение на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ/TTIP), което се обсъжда в момента между САЩ и ЕС. Много европейски страни членки възприемат ТПТИ като услуга към САЩ и вярват, че тяхното правомощие за вето на ратификацията му означава, че те имат влияние върху следващия президент. Но в действителност ТПТИ е по-изгодно икономически за Европа и дълбоко непопулярно сред американския електорат. Следователно не е вероятно следващият американски президент да бъде готов да направи значителни отстъпки пред която и да е страна членка в замяна на ратификация на ТПТИ. 

Един от авторите, Джеръми Шапиро твърди, че:

“Отделните европейски правителства просто нямат инструментите за влияние над САЩ, които си мислят, че имат – те са успели да постигнат влияние, само когато са работили заедно.”

В заключение, проучването разкрива изненадващ консенсус по нормативните възгледи, като почти всички страни членки изразяват положително отношение към САЩ. Дори Гърция, традиционно най-антиамерикански настроената европейска страна, сега вижда Америка в по-благоприятна светлина. Изключение от това правило е Унгария. Въпреки сложната си история със Съветския съюз и личната антикомунистическа история на Виктор Орбан, Унгария изглежда предпочита руската авторитарност пред американското самохвалство за демокрация и върховенство на закона.