Полезни врагове: Съперничеството между Турция и Обединените арабски емирства прекроява Близкия изток

Abu Dhabi’s Crown Prince Sheikh Mohammed bin Zayed Al Nahyan is welcomed by Recep Tayyip Erdogan as he arrives for a meeting in Ankara in 2012
Изображението е на REUTERS/Umit Bektas
©
Целият текст можете да намерите на
Резюме можете да намерите на
  • Турция и Обединените арабски емирства са въвлечени в десетгодишна вражда, която изменя геополитическия ред в Близкия изток и Северна Африка.
  • Двете държави гледат една на друга като на екзистенциални съперници и стоят на противоположни страни в редица регионални конфликти. Това води да поредица от „прокси войни” между Африканския рог и Източното Средиземноморие.
  • Това съперничество се разиграва и в коридорите на Вашингтон и Брюксел,  медийните среди, енергийната индустрия, а напоследък и по пристанищата, и в открито море.
  • Европа трябва да избегне да бъде забъркана в тази борба за власт за прекрояване на Близкия изток и Северна Африка. Трябва да е наясно как тя засяга европейските стратегически интереси, особено когато става въпрос за блокиране на конструктивен дневен ред с Турция.
  • Вместо да използва Обединените арабски емирства за противопоставяне срещу Турция или обратното, Европа трябва да разработи собствена стратегия по отношение на това съперничество.
  • Механизмът на НАТО за преодоляване на конфликти, политическият процес в Либия и идентифицирането на нова, конструктивна рамка за разграничаване на отношенията между Европа и Турция от съперничеството – това са някои от инструментите за минимизиране на въздействието на конфликта в европейското пространство.

Съперничество между Турция и Обединените арабски емирства, траещо вече десетилетие, не само променя геополитическия ред в Близкия изток и Северна Африка, но и директно задълбочава разделенията в Европа. Това затруднява Европейския съюз да разработи съгласувана политика по отношение на Средиземноморието.

Може на пръв поглед борбата между двете страни да изглежда идеологическа. В същността си обаче тя е борба за регионално влияние, която служи за консолидиране на вътрешния режим. Всичко това се разиграва не само в региона, но и във Вашингтон, окръг Колумбия, както и в европейските столици, засягайки глобалния медиен дискурс, енергетиката, пристанищата и откритото море.

Асла Айдънташбаш, старши изследовател в Европейския съвет за външна политика, казва:

„Представянето на Обединените арабски емирства като страна, чиито намерения са да подкопае Ердоган, е гориво за наратива, че външни сили се опитват да саботират изгряваща Турция. Това е ключов момент в обясненията на турските лидери за целите на външната политика пред избирателите.“

Чинциа Бианко, гост-изследовател в ЕСВП, добавя:

„За Обединените арабски емирства противопоставянето на Турция отвори врати за нови съюзи със западни актьори, включително европейски страни като Франция и Гърция. ОАЕ засили позицията си и във Вашингтон.“

Новият доклад на изследователите на ЕСВП Асла Айдънташбаш и Синция Бианко – „Полезни врагове: Съперничеството между Турция и Обединените арабски емирства прекроява Близкия изток“ – начертава конфликта между Турция и ОАЕ и обсъжда как европейските правителства и Европейският съюз могат да му попречат да дестабилизира европейската сигурност и външна политика. Европейците не трябва да позволяват да бъдат всмуквани във водовъртежа на тази регионална вражда и трябва да определят общите си интереси.

Турско-емиратската вражда вреди на Европа – изостря регионалната нестабилност и разделя ЕС в момент, в който той се опитва да се позиционира в променящия се Близък изток. Пример за това са конфликтите в Либия и Сирия и многопластовия спор в Източното Средиземноморие.

Европейците не трябва да разчитат, че Турция и ОАЕ ще се помирят. Европа трябва да се подготви активно за едно продължаващо съперничеството, изправяйки се срещу дестабилизиращото му въздействие в Средиземно море. Ако Европейският съюз иска да развие стратегическата си автономия в южното съседство, ще трябва да създаде европейски механизъм за разрешаване на конфликти в Средиземно море, да продължи Берлинския процес в Либия и да създаде нова конструктивна рамка за отношенията си с Турция.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.