Как Европа може да възстанови мултилатерализма след Ковид-19

Основни заключения:

• Пандемията изкара на преден план нов дневен ред за мултилатерализма, фокусиран включително върху области като глобалното здраве, икономическото възстановяване, климата, технологиите и търговията. 
• Европейският съюз трябва да следва двупистова стратегия, да се стреми да съживява институциите, в които има съперничещи си сили докато  насърчава по-задълбоченото сътрудничество със страни съмишленици.
• Европа трябва да стартира инициатива за изграждане на глобално производство на ваксини, да насърчава свободното движение на медицински стоки и да създаде „клуб на готовност“, съставен от страни, ангажирани с прозрачността на своите здравни системи.

В новия си доклад, „Как Европа може да изгради наново мултилатерализма след Ковид-19“, Антъни Дуоркин, директор на научните изследвания в ЕСВП и старши изследовател, представя как пандемията е довела до нов дневен ред за мултилатерализма.

Една реалистична визия за мултилатерализма следва да приеме факта, че европейските лидери носят отговорност към собственото си население. Не може да се очаква от тях, че ще пропуснат шанса да набавят ваксини за своите граждани по-бързо, отколкото не толкова богатите страни. Този подход обаче трябва да бъде комбиниран с усилия, за да се гарантира, че страните с ниски и средни доходи не са напълно изоставени:

• Ако европейците останат съсредоточени единствено върху осигуряването на дози за собственото си население и пренебрегнат проблемите на глобалното разпространение, говоренето им за мултилатерализма на ваксините ще звучи неискрено.
• Европа може да пострада геополитически, тъй като други сили като Индия, Китай и Русия използват  разпределението на ваксини (в Азия и Западните Балкани), за да подобрят имиджа си и да получат политически ползи.
• Ако държавите с ниски и средни доходи бъдат оставени с недостатъчно количество ваксини, това може да доведе до появата на нови щамове на вируса, което би възпрепятствало възстановяването в целия свят.
•  Увеличаване на ограниченията за износ може да предизвика допълнителни контра мерки  по сложните вериги на доставки, свързани с производството на ваксини. Щетите отблокирането на износа   надвишават  необходимостта на ЕС от него.

Основни препоръки за ЕС:

• ЕС трябва да използва влиянието си на световната сцена, за да увеличи капацитета за производство на ваксини в световен мащаб и да намали бариерите пред търговията със стоки, свързани с ваксините. Съюзът направи крачка в тази посока като се присъедини към редица свои съмишленици в Групата на Отава. Целта на групата е да стартира търговска и здравна инициатива, която призовава за ограничаване на налагането на ограничения за износ. Всички по-нататъшни действия за блокиране на износа на ваксини от Европа биха подкопали този ангажимент.
• Съюзът трябва да стартира нова инициатива (може би в рамките на Г-20), която да обединява малкия брой страни производители на ваксини с големите производители и финансиращите организации, за да работят заедно за увеличаване на производствения капацитет и за диверсификация на производството.
• Европейският съюз трябва да засили усилията си за разпространение на ваксини в световен мащаб по други начини. ЕС наскоро удвои финансовия си принос за COVAX. Но докато страните с по-ниски и средни доходи чакат да получат своите средства по COVAX, ЕС трябва да започне да споделя част от доставките си, като отделя ограничен дял от доставките на ваксини, които получава.

„Разбираемо е, че Европейският съюз се чувства в неравностойно положение заради договореностите, предприети от други страни, но засиленото използване на ограниченията за износ може да предизвика по-нататъшни мерки за противодействие по сложните вериги на доставки, участващи в производството на ваксини. Щетите, които това може да причини, надхвърлят необходимостта на ЕС да блокира износа, тъй като се очаква да получи значителен брой допълнителни дози през второто тримесечие на 2021 г.“, казва Антъни Дуоркин.