Сложните отношения между Русия и Китай

В новия доклад на ЕСВП „Сложните отношения между Русия и Китай” Кадри Лийк разглежда динамичните отношения между двете страни и аргументира как трябва да се позиционира Западът спрямо двете страни. 

Основни заключения: 

• През годините нагласата на Русия спрямо Китай претърпява забележителни промени. Това се случва поради множество причини: променящото се поведение на Китай, отношенията със Запада, икономически причини и интереси, свързани със сигурността, смяната на поколенията, наред с други. Руското общество и политици виждат Китай по различен начин от европейците – те не се страхуват от него. Това може би се дължи на все още значителното военно превъзходство на Русия или на остатъчните вярвания за Китай като „по-малкия брат“ на Русия. В същото време Москва държи Пекин на една ръка разстояние. Наблюдаваме и как младото поколение руски експерти гледа по-бдително върху политиките на Пекин. 
  
• С нарастващата глобална сила на Китай растат опасенията, че двете страни ще формират „автократичен съюз“ и някои експерти изразяват мнение, че Западът трябва да положи усилия, за да отблъсне Русия от Китай. Според Кадри Лийк обаче, Западът разполага с ограничена способност да променя траекторията на отношенията Русия-Китай. В годините след анексирането на Крим през 2014 г. – довело до силно влошаване на отношенията между Запада и Москва – сътрудничеството между Китай и Русия се засилва значително. Въпреки това е погрешно да се твърди, че Западът е бил причината двете да си сътрудничат.  
  
• От 80-те години на миналия век насам Русия и Китай поддържат отношения помежду си поради взаимна стратегическа необходимост – независимо какво казва или прави Западът. Под китайско-руските отношения се крие една проста истина: глобалната сила на Китай единствено ще расте, а Китай е съсед на Русия. Това означава, че отношенията с китайското правителство естествено са от първостепенно значение за Кремъл, който не разполага с много други опции за съюзници.  
  
• Лидерите в Европа и САЩ може би нямат представа до каква степен руските лидери смятат Запада за идеологическа сила, а Китай – за прагматична такава. Руснаците смятат за контрапродуктивни политиките на Запада за разпространяване на ценности. От друга страна, според тях Пекин е прагматичен партньор, който не казва на другите как да живеят. Днес Русия и Китай са обединени срещу западниялиберализъм, но не толкова заради споделянето на общ идеологически светоглед, колкото заради начина, по който са се стекли обстоятелствата.  

• Съперничеството между Китай и САЩ е решаващо за отношенията на Пекин с Москва. Русия се опасява, че ако се стигне до военна конфронтация между САЩ и Китай заради Тайван, Пекин ще поиска руската лоялност. В същото време съперничеството между САЩ и Китай в сегашния си вид е от полза за Русия – Пекин се нуждае от Москва повече от преди.  
  

Според Кадри Лийк, е малко вероятно западните лидери да постигнат успех с политика, имаща за цел да раздели Русия и Китай. Големите, дългосрочни тенденции ще продължават да оформят отношенията между двете страни.  

Кадри Лийк, старши изследовател в ЕСВП и автор на доклада казва: 

„Възгледите на Кремъл за Китай се променят постоянно. Сближаването между двете страни не задължително е предопределено в бъдеще, защото в много области двете страни виждат настоящото си ниво на сътрудничество като оптимално.“