Отвъд Глобална Великобритания: реалистична външна политика за Обединеното кралство

Великобритания напусна ЕС, но не може да напусне Европа. От географска гледна точка ЕС трябва да остане ключов партньор на страната. В свят на остра геополитическа конкуренция, авторитарни настъпления и геоикономическа принуда, за една средно голяма демократична страна на западното крайбрежие на Евразия би било полезно да отстоява своите интереси в сътрудничество с либералните ѝ партньори. Предвид изместването на американския фокус към Индо-Тихоокеанския регион и Китай, ЕС ще бъде ключовият геополитически партньор на Великобритания.

Великобритания може да допринесе значително в такова партньорство. За разлика от „специалните ѝ отношения“ със САЩ, в отношенията с ЕС не й се налага да бъде младши партньор и да следва лидера си във всяко лекомислено приключение, продиктувано от американската вътрешна политика. Великобритания трябва да погледне отвъд кавгите за храна и риба, да изостави безразсъдното жонглиране с крехкия мир в Северна Ирландия и да се стреми към работещи отношения със Съюза, които да отразяват геополитическата ѝ уязвимост.

Ново проучване на ЕСВП разкрива, че британците са безразлични към издигането на Великобритания като световна военна сила и не са враждебно настроени към ЕС след Брекзит.

Новият доклад на ЕСВП „Отвъд Глобална Великобритания: реалистична външна политика за Обединеното кралство“, базиран върху проучването и изготвен от научния директор на ЕСВП Джеръми Шапиро и старши изследователя Ник Уитни показва, че една независима Великобритания може да спечели много както от своите специфични предимства и географско положение така и от близко стратегическо партньорство с ЕС. Само така тя ще защити суверенитета си в ера на геополитическа конкуренция и ще се превърне в глобална сила.

След Брекзит Великобритания се нуждае от външна политика, съобразена с новия ѝ статут извън ЕС. Според авторите най-напред трябва да се идентифицират външнополитическите цели и нужди на страната и каква външна политика ще подкрепи британското общество.

Основни заключения от проучването на ЕСВП:

• Обществото не е особено заинтересовано от външната политика на страната. Анкетираните се разделят равномерно по най-трудните въпроси. „Не знам“ е най-често срещаният отговор.
• Британското общество държи на своите независимост и суверенитет. Зад Брекзит очевидно стоеше желанието страната сама да изгражда политиките си по сложни въпроси. Голяма част от британците смятат традиционните партньори на Великобритания като САЩ, Франция, Германия и Индия за „необходими“, а не за съюзници, които споделят техните ценности.
• Обществото не споделя желанието на британското правителство за постоянен политически конфликт с ЕС. Обществената реакция на Брекзит не се оказа толкова патриотична, колкото правителството може би очакваше. Британците са разделени по въпроса кой е виновен за сегашната безизходица между Великобритания и ЕС (39% обвиняват собственото си управление; 38% – Съюза).
• ЕС е ключов партньор. 39% от британците смятат ЕС за ключов партньор в бъдеще. Само 22% от анкетираните имат подобно мнение за САЩ.
• Повечето британци са на мнение, че има студена война между САЩ и Китай (55%). 45% вярват, че има нужда от „ограничаване“ на Китай. 46% биха предпочели страната да остане неутрална в случай на война между САЩ и Китай.
• Предпочитанието за неутралност е свързано с общественото желание да се избягват военни разходи и военни решения на външнополитически проблеми. Само 6% от анкетираните подкрепят външна политика, фокусирана върху военна сила. 40% искат британската външна политика да е насочена към укрепване на икономиката. Обществото не изглежда впечатлено от присъствието на британските военноморски сили в Тихия океан.

Шапиро и Уитни смятат, че „външната политика на Великобритания трябва не само да бъде съобразена с общественото мнение, но и да защитава тези британски интереси, които в момента убягват от вниманието на британците“. За да постигне това „и да избегне обществен отзвук“, според авторите правителството трябва да предприеме следните стъпки:

• Запазване и модернизиране на многостранните международни и регионални организации – Великобритания трябва да поддържа и реформира системата за международно управление. 
• Насърчаване на свободната и справедлива търговия – Великобритания трябва да работи в рамките на система за свободна и справедлива търговия, чийто център е реформираната Световна търговска организация.
• Подобряване на устойчивостта на веригите за доставки, за да се сведат до минимум смущенията, причинени от политически кризи или природни бедствия.
• Защита на вътрешната политическа икономика от външна намеса – Великобритания трябва да пази политическата си икономика от дезинформация, корупция и стратегически инвестиции. Необходими са контрол на инвестициите, антикорупционни програми, инициативи за борба с дезинформацията и регулиране на социалните медии.
• Смекчаване на последиците от изменението на климата – полагане на непрекъснати усилия за работа с международни партньори за справяне с климатичните промени и адаптиране на обществото към неизбежните.
• Насърчаване на европейската стабилност – Великобритания трябва да подпомага стабилността и защитата на демократичните практики в Европа, за да се устои на руските усилия за дестабилизация на Източна Европа, Балканите и дори държави-членки на ЕС.
• Укрепване на партньорствата в областта на науката и технологиите – международното сътрудничество със САЩ и ЕС е от съществено значение за иновациите. Отбраната е особено важен сектор.
• Приспособяване към възхода на Китай – Великобритания трябва да намери начин да се съпротивлява с икономическо или технологично превъзходство на азиатската страна и глобалното отстъпление на демокрацията.

Идеята за Глобална Великобритания е една заблуда. Въпреки това съществува подход във външната политика, който може да бъде подкрепен от британското общество и да подсигури на страната успешно бъдеще. Въпросът е дали британците ще изберат правителство, което да прояви остроумие и желание за такова бъдеще.

„Вместо да гледа назад към 19 век или към далечния Индо-Тихоокеански регион, Великобритания може да просперира и да спечели уважението, което желае като се възползва от умението си да се сработва добре с различни партньори като ЕС и САЩ и от привилегированото си положение в международните институции, дипломатическия си корпус и световната си класа. Същевременно, тя трябва да съсредоточи своите усилия да използва своята мека сила по възможно най-добрия начин. От новото проучване на ЕСВП става ясно, че тази външна политика ще получи подкрепата на британското общество, което държи на своя суверенитет.“ коментира Джеръми Шапиро.

„Настоящото британско правителство определя себе си и своята идеология в опозиция на ЕС като по този начин загърбва по-гъвкав и независим подход. Проучването на ЕСВП показва, че идеологията на правителството отразява антиевропейските възгледи на неговата консервативна избирателна база, но не и на населението като цяло. Данните сочат, че обществото, включително и консервативните избиратели, няма категорично мнение относно ЕС или много други аспекти на външната политика. Бъдещето британско правителство, дори и ако отново бъде водено от консервативен политик, ще може да избере каква външна политика иска да води.“ добавя Ник Уитни.