Криза на европейската сигурност: Какво мислят европейците за войната в Украйна

• Общоевропейското проучване на ЕСВП установява, че мнозинството във Франция (51%), Германия (52%), Италия (51%), Полша (73%), Румъния (64%) и Швеция (55%) смятат, че Русия ще нахлуе в Украйна през 2022 г. Голям брой граждани на Финландия (44%) също споделят това мнение.
• На НАТО се гледа като на основен защитник на украинския суверенитет, но европейците смятат и че ЕС също трябва да се притече на помощ на Украйна в случай на руска агресия.
• Мнозина смятат, че предоставянето на подкрепа на Украйна е риск, който си струва да бъде поет, но повечето хора не са толкова ентусиазирани, щом стане дума за ролята на собствената им страна в защитата на Украйна.
• Експертите на ЕСВП Марк Ленард и Иван Кръстев смятат, че следващите седмици ще „покажат дали европейците могат да направят прехода от свят, воден от мека сила, към свят, воден от устойчивост“, и че клишето, че войната е „немислима“, вече не е вярно.

Натрупването на военни сили на Русия на границата с Украйна предизвика промяна в обществените нагласи в Европа. Според ново социологическо проучване, „Криза на европейската сигурност: Какво мислят европейците за войната в Украйна“, публикувано днес от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), мнозинството в Европа вярва, че Русия ще нахлуе в Украйна през 2022 г., и е на мнение, че ЕС и НАТО трябва да застанат зад Киев при такъв сценарий.

Проучването на ЕСВП в седем държави-членки на ЕС установява, че европейските граждани гледат на НАТО и неговите страни членки като основен защитник на украинския суверенитет при конфликт между Украйна и Русия. Това е особено силно изразено в страните, които географски са разположени близо до източната граница на Европа – като Полша, Швеция, Румъния, както и в Италия.

Проучването също така установява, че когато става въпрос за защита на Украйна, европейците се доверяват както на НАТО, така и на ЕС, но не вярват, че Съединените щати биха били ангажирани със защитата на интереса на гражданите на ЕС в случай, че Русия нахлуе в Украйна. Във всички страни, с изключение на Полша и Румъния, повечето хора разчитат на Германия, а не на Съединените щати, да защити интереса на гражданите на ЕС при подобен сценарий.

Проучването е проведено от Datapraxis, AnalitiQs и Dynata в седем страни- членки на ЕС – Финландия, Франция, Германия, Италия, Полша, Румъния и Швеция. То разкрива, че като последица от защитата на Украйна, европейските граждани са готови да понесат „големи“ и потенциално дългосрочни заплахи – бежански натиск по европейските граници; нарастващи енергийни разходи, нови политики на икономическа принуда; кибератаки; и заплахата от по-нататъшни военни действия от страна на Русия. Мнозинството в повечето от изследваните страни (Полша, 77%; Италия, 68 %; Германия, 59%; Франция, 51%) и голям брой в Швеция (47%) смятат енергийната зависимост за заплаха за сигурността на тяхната. Анкетираните в Полша, Швеция и Румъния са най-склонни да смятат, че рискът от всички горепосочени последствия си струва. Във Франция, Финландия и Германия основният възглед е, че ползите не надвишават рисковете.

Общоевропейското проучване на ЕСВП в седем страни-членки на ЕС установи:

• Европейците смятат, че Русия ще нахлуе в Украйна през 2022 г. Във всяка страна, с изключение на Финландия, мнозинството смята, че Русия ще нахлуе в Украйна тази година. Разпределението по страни е както следва: Финландия (44%), Франция (51%), Германия (52%), Италия (51%), Полша (73%), Румъния (64%) и Швеция (55%). Има и интересно разделение на поколенията. Във Франция и Швеция хората на възраст над 60 години са по-склонни да смятат, че инвазията е вероятна. В Румъния, Италия, Германия и Финландия най-младото поколение — хората, родени след края на Студената война – е по-склонно да приема това за реалистичен сценарий.
• Европейците смятат, че НАТО и ЕС трябва да защитят Украйна в случай на руска инвазия. Във всички изследвани страни НАТО и ЕС се разглеждат като организациите, които са най-добре позиционирани да защитят Украйна. Разпределението по страни е както следва: Финландия (56% ЕС/59% НАТО), Франция (53%/55%), Германия (47%/50%), Италия (64%/67%), Полша (80%/79%), Румъния (57%/63%), Швеция (61%/64%). Eвропейският съюз държи малко по-висок процент от НАТО само в Полша. По въпроса на кого се доверяват, че ще защити интересите на гражданите на ЕС в случай на руска инвазия в Украйна, поне половината от анкетираните във всяка страна се доверяват на ЕС да ги защити. В Швеция и Финландия запитаните имат по-голямо доверие на ЕС, отколкото на НАТО.
• Европейците смятат, че „заплахите за сигурността“ за страните им са се увеличили вследствие на руско-украинския конфликт. Голям брой от анкетираните от ЕСВП смятат, че позицията на Русия спрямо Украйна представлява „голяма заплаха за сигурността“ за тяхната страна в областта на енергийната зависимост, икономиката, миграцията, кибервойната и военните действия. В Полша, Румъния и Швеция респондентите са най-склонни да твърдят, че предоставянето на помощ на Украйна си „заслужава риска“ за понасяне на последствията във всяка от тези области. По-специално в Полша 53% от анкетираните смятат, че подкрепата за Украйна си струва рискът страната им да се изправи пред заплахата от руски военни действия, а 61% казват, че си струва рискът да се стигне до спад в националната икономика.
• Европейците определят енергийната зависимост като най-значимото общо предизвикателство в отношенията с Русия. Мнозинството във всички анкетирани страни, с изключение на Швеция (47%), казва, че позицията на Русия спрямо Украйна представлява заплаха за сигурността на страната им в тази област. Това мнение е най-ясно изразено в Полша, където 77% от анкетираните виждат позицията на Русия спрямо Украйна като голяма заплаха за сигурността в областта на енергийната зависимост. В Германия, най-големият потребител на руски газ в ЕС, съответният брой възлиза на 59%, докато мнозинството във Финландия (59%), Франция (51%), Италия (68%) и Румъния (65%) също споделя това мнение.

„Кризата Русия-Украйна може да се окаже повратна точка за европейската сигурност. Страните от ЕС бяха представени като разделени, слаби и отсъстващи в Украйна. Нашето проучване обаче показва, че европейските граждани — от север, юг, изток и запад — са единни. Те са съгласни, че Владимир Путин може да продължи с военни действия и че Европа, заедно със своите партньори от НАТО, трябва да се притече на помощ на Украйна.

Данните, които събрахме, предполагат нещо като геополитическо пробуждане в Европа и сочат към четири основни извода: войната в Европа отново е мислима; ЕС трябва да отговори на руската агресия; най-големите страхове от този конфликт се различават в различните страни; и ЕС и правителствата на страните членки сега трябва да се подготвят за намаляване на бремето, носено от техните граждани“, коментира Марк Ленард, съосновател и директор на ЕСВП.

„Нашето проучване разкрива, че европейското обществено мнение съществува и че независимо от различията между различните национални държави, то е фактор, засилващ, а не отслабващ, решимостта на ЕС да отговори в случай на инвазия на Русия в Украйна.

Но проучването също така сигнализира, че Европа все още не е готова за ерата на устойчивост, в която силата на геополитическите участници се определя не просто от това колко болка могат да причинят на другите, но и от това колко болка могат да изтърпят самите те“, казва Иван Кръстев, председател на УС на Центъра за либерални стратегии.

Това ново проучване и придружаващия го доклад са част от по-широк проект на ЕСВП, целящ да бъдат разбрани мненията и желанията на европейците по отношение на външната политика. Можете да намерите повече информация и подробности за резултатите от обществените проучвания на ЕСВП на страницата на програмата: https://www.ecfr.eu/europeanpower/unlock.