Как да подобрим Плана за възстановяване

ЕСВП София

Как трябва да се развива България в следващите 10 години? За днешния бурен, но с къс хоризонт политически дебат този въпрос изглежда ненамясто. Затова през юни 2021 г. софийският офис на Европейския съвет за външна политика започна инициатива за обмяна на идеи и становища по Националния план за възстановяване и устойчивост , в която участват експерти от различни сектори – транспорт, здравеопазване, дигитализация, енергетика, зелени иновации, както и макроикономисти и финансисти. На основата на тези идеи сглобихме предложения за промени в българския План за възстановяване и устойчивост.

България може да получи близо 29 млрд. евро за периода 2021-2027 г. от следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) и пакета за възстановяване на икономиките след пандемията (инструмент „Следващо поколение ЕС“). От тях, приблизително 12,3 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и заеми.  Най-много грантове се очакват по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (6,3 млрд. евро), който е част от плана за възстановяване и бе приет от Съвета през февруари 2021 г. Заемите за по него са в размер на 4,2 млрд. евро. От програмите и фондовете в МФР 2021-2027 г. се очаква България да получи 16,7 млрд. евро по прогнозни данни на Министерството на финансите.

Подадената от предишното правителство трета ревизирана версия на българския план предвиждаше само проекти в общ размер на приблизително 6,4 млрд. евро, което говори, че изобщо не са включени полагащите се на страната ни пари за заеми. Тези нисколихвени заеми могат да мобилизират допълнителни инвестиции с устойчиви дългосрочни резултати. От страните, предали своите планове, Гърция, Италия и Румъния са поискали възможните заеми в пълния размер, а Кипър, Полша, Португалия и Словения заявяват между 16% и 37% от общия размер заеми.

Служебното правителство започна да преработва Плана за възстановяване и устойчивост, като по половината проекти по е имало оптимизация през последния месец, съобщи наскоро служебният вицепремиер Пеканов. В края на юли се очаква служебният кабинет да е готов с работата по Плана, а финалното му гласуване трябва да мине през следващия парламент, който да осигури легитимност и дългосрочна приемливост на документа от идните правителства.

Според групата експерти, отзовали се на поканата на ЕСВП, преструктуриране на българския План може да се случи в следната матрица: четири основни стълба – транспорт, образование, здравеопазване, икономика/администрация, и две системни цели – дигитална и зелена. Задачата на Плана е да отговори на въпроса как четирите стълба допринасят за двете цели.

Конкретни идеи и предложения за преструктуриране на Националния план за възстановяване и устойчивост [1] :

Безпрецедентният размер на този финансов ресурс, който е два пъти по-голям в сравнение със средствата, които страната ни е получила за периода 2014-2020 г., ще подпомогне модернизирането на икономиката, ще преобразува и заздрави цели икономически сектори, с което да се повиши качеството на живот и ще се съживят изостанали райони в страната ни. Това може да стане само с цялостна държавна стратегия, за да може България да направи качествен скок напред. Правилните въпроси за България биха били как и в кои области да стане това и чак след това да се види как тези средства да се разпределят географски. Проблемът при нас не е дали ще дадем тези пари за софийското метро, а че нямаме обща философия за това как трябва да бъдат изхарчени тези 29 млрд. евро в следващите 6 до 10 години.

---

[1] Идеите и предложенията са разписани допълнително в Приложение към настоящия документ.