В защита на Европа: Защо ЕС се нуждае от пакт за сигурност с Украйна

Незаконното анексиране от страна на Русия на четири украински региона е поредното доказателство колко важна е подкрепата на Запада за Украйна в сферата на сигурността.

От началото на войната ЕС и държавите членки предприеха много смели действия, които в миналото биха били неудобни. Редица европейски държавни и правителствени ръководители заявиха, че Русия не бива да печели тази война, тъй като подобна победа би довела до включването на други държави – включително и на самия ЕС, в огневата линия на руския империализъм.

В новия доклад на ЕСВП старши изследователят Густав Гресел твърди, че ЕС и държавите членки трябва да сключат споразумения тип „пакт за сигурност“ със страни като Украйна, Молдова и Грузия. Тези пактове за сигурност трябва да включват сътрудничество в различни области – от укрепване на върховенството на правото и борба срещу изпирането на пари до подкрепа за реформи в разузнаването и киберсигурността, наред с „твърдите“ въпроси на сигурността, като например военна дейност.

Общественото внимание се насочи към доставките на оръжия, а войната разкри слабостите на Европа във всяка една от тези области. Това понякога затруднява оказването на помощ на Украйна и другите източни съседи, имайки предвид обхвата и скоростта, които ситуацията изисква. По тази причина ЕС и държавите членки трябва да увеличат капацитета си. Те следва да обмислят следните препоръки:

• Разузнаване: За да предоставят съдържателни и навременни разузнавателни данни, европейците трябва да увеличат собствените си разузнавателни способности по отношение на Русия. Прелюдията на войната разкри значителни дефицити.
• Киберсигурност: В тази сфера сътрудничеството между Украйна и Молдова постепенно се развива, макар че заплахите нарастват бързо. Въпреки че киберконфликтът не е на показ, следвоенното проучване на тези усилия ще даде насоки за бъдещото сътрудничество и за програмите за развитие на способностите.
• „Мека“ военна помощ: Ключовата роля, която професионалното военно ръководство на украинските въоръжени сили изигра във войната, би трябвало да насочи политиците да предлагат такова обучение и на други страни от Източното партньорство. Военният обмен и съвместните учения вече ще са двустранен процес – въоръжените сили на Украйна имат на какво да научат западните си колеги. Никоя друга армия не разполага с такъв опит на бойното поле.
• „Твърдо“ военно сътрудничество: Доставките на оръжия трябва да се увеличат след мобилизацията в Русия. В краткосрочен план европейците трябва да координират по-добре доставките си на военна техника за Киев. Те трябва да увеличат отбранителния си промишлен капацитет – и то не само, за да помогнат на Украйна. След войната отбранително-индустриалното сътрудничество, особено с Украйна, би могло да намали разходите на армиите от Източното партньорство за преминаване към съвместими със западните оръжейни системи.

ЕС следва да приложи уроците, научени от войната и към други уязвими държави като Молдова и Грузия. Партньорите на Европа в Северна Африка и на други места в съседство  също биха могли да се възползват от широката приложимост на модела „пакт за сигурност“.