Управляем безпорядък: Трудният път към умерен мир с Русия след войната в Украйна

В нов доклад за ЕСВП Джеръми Шапиро разглежда сценарий, в който краят на активните бойни действия няма автоматично да донесе мир в Украйна, а по-скоро „лошо примирие“ – нестабилно прекратяване на огъня, при което Русия остава в окупираните територии, Украйна продължава да претендира за тях, а Европа и Америка са принудени да управляват една опасна „зона“ между война и мир. В този контекст основната задача на западните управляващи става не да постигнат идеално урегулиране, а да изградят достатъчно твърда и предвидима рамка, която да държи напрежението под контрол и да предотврати катастрофална ескалация.

За тази цел Шапиро въвежда понятието „управляем безпорядък“ като най-вероятно и най-управляемо състояние след войната – ситуация, в която съперничеството с Русия продължава, но се поставя в ясни правила, механизми за проверка и санкциониране, така че да бъде по-малко подвластно на случайни инциденти, паника и вътрешнополитически натиск. Те предлагат поетапна рамка – от прекратяване на огъня и замразяване на статуквото, през укрепване на фронтовата линия и управление на възпирането, към изграждане на ограничени „острови“ на функционално сътрудничество и, в по-дългосрочен план, институции за намаляване на риска.

В центъра на тази система стои Украйна – тя трябва да бъде стабилизирана като защитима, икономически жизнеспособна и постепенно интегрирана в европейските структури държава, която има реален, макар и дългосрочен, път към възстановяване на териториите си без нова война. Русия се разглежда като отслабен, но ревизионистичен играч, който може да предпочете хаоса, но трябва да бъде поставен пред ясна „структурирана“ изборна рамка – видими и обратими ползи при спазване на правилата и автоматични, предварително договорени разходи при тяхното нарушаване.

Съединените щати и Европа имат различни приоритети – Вашингтон постепенно насочва вниманието си към Китай и други региони, докато Европа остава фронтовата линия и носи основната тежест по възпирането на Русия и по възстановяването на Украйна. Текстът предлага „европейското ядро“ от държави – Франция, Германия, Полша, Обединеното кралство, балтийските и северните страни – да определя предварително общите позиции по санкции, отбранителна подкрепа и реакция на руски нарушения, така че разделенията вътре в Европа да не блокират действие.

Турция е посочена като незаменим партньор за сигурността в Черно море, а Китай – като външен, но съществен фактор, чиято икономическа тежест може да смекчава руската изолация, но чието предпочитание към стабилност може да бъде използвано, ако санкциите и режимът на контрол върху износа направят подкрепата за руско превъоръжаване по-скъпа от съобразяването с правилата.

„Управляемият безпорядък“ не е форма на примирение с агресията, нито на легитимиране на завоеванията, а минимално необходим „оперативен режим“, който следва да предотврати най-лошия сценарий по следния начин:

• Американските и европейските политици трябва съзнателно да изградят система на „управляем безпорядък“ – съперничество с Русия, поставено в рамка от проверки, уведомления, ограничени разполагания и автоматични санкции.
• Рамката трябва да стъпва върху три принципа. Първо, Европа трябва да ограничи уязвимостта си спрямо Русия чрез укрепване на отбраната и намаляване на енергийната зависимост, докато Украйна се интегрира по-тясно в европейската икономика и запазва способността си да се защитава. Второ, сътрудничеството трябва да бъде ограничено до ясно обособени области на взаимен интерес – като ядрените рискове, Арктика, климатичните промени и неразпространението на ядрени оръжия, без да прераства в по-широко сближаване. Трето, всяко облекчаване на санкциите, дипломатическото реинтегриране или предоставяне на икономически достъп трябва да бъде обвързано с конкретни и проверими условия, а предоставените ползи – съразмерими и обратими при нарушения.
• Украйна трябва да бъде „осевата“ държава в тази система – тя трябва да получи устойчиво отбранително въоръжение, съвместно производство и финансиране за възстановяване, път към членство в Европейския съюз и политически защитим начин да запази претенцията си към окупираните територии без да се насърчава нова война.
• Русия не бива да се разглежда като партньор в мир, а като противник, на когото се предлага структурирана рамка: ако спазва правилата, получава ограничено, обратимо облекчаване на санкции и по-прозрачни отношения с Европа и САЩ; ако ги нарушава, автоматично се връщат по-сурови икономически и политически ограничения.
• Европа и Съединените щати ще останат разделени по внимание и рискове – Вашингтон ще се фокусира върху Китай и други региони, докато европейските страни ще трябва да поемат гръбнака на възпирането, възстановяването и интеграцията на Украйна, включително чрез ядро от държави, които предварително договарят общи червени линии и реакции.
• Без наличие на ясни механизми за сертифициране на поведението на Русия, за „щракване обратно“ на санкциите и за кризисна комуникация, Европа рискува да се окаже в режим на „неуправляема конфронтация“, при който всяка следваща криза се решава чрез импровизация, а това дава повече пространство за руска игра с неяснотата и разделенията.
• Предложената рамка се развива поетапно: от спиране на войната и замразяване на статуквото, през стабилизиране на фронта и изграждане на прозрачност и канали за кризисни контакти, до управление на възпирането, създаване на „сектори“ на функционално сътрудничество и евентуално институционализиране на реда чрез нови структури за контрол на въоръженията и намаляване на риска.
• Често обсъждани „алтернативи“ като смяна на режима в Москва, постоянна изолация, бърза нормализация или сурова, но несистематична конфронтация, се отхвърлят като нереалистични или по-опасни от „управляемия безпорядък“, защото нито една не се справя с комбинацията от необходимост от възпиране, диалог, наказание и стимули.

„Управляваемият безпорядък не е траен мир, не е помирение и не е справедливо уреждане. Той е оперативна система за лош мир – единственият начин да държим неизбежното съперничество в рамки, които го правят предвидимо, а не разрушително“, казва Джеръми Шапиро.