Три критични „слепи петна“ в днешния ЕС: Ограничено участие на най-младите му граждани, „бяла“ политика, и все по-хладен проевропеизъм на гражданите в Централна и Източна Европа

Докладът „Добре дошли в Барбиленд: европейските нагласи в година на войни и избори“ разглежда степента, в която европейските граждани и правителства проявяват чувство за принадлежност към общо пространство, споделят общо бъдеще и се придържат към общи ценности в средата на 2024 г. Според автора на доклад – Павел Зерка, много европейци виждат Европа и европейските политически институции като „твърде бели“, „твърде западни“ или „твърде бумърски“. Авторът отбелязва, че не-белите и мюсюлманите са били изложени на нови ксенофобски разкази след нападението на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. и рязко нараства подкрепата за крайнодесни политически партии по време на тазгодишните европейски избори. Той анализира произхода на хладния проевропеизъм в Централна и Източна Европа и изследва тревожната политическа апатия и подкрепа за крайнодесни и антисистемни партии сред по-младите граждани на блока.

„Слепите петна“ са:

• Мюсюлманите и хора с друг расов произход са имали особено трудна година, като много от тях са изпитвали чувство на отчуждение поради своята етническа принадлежност или религия. В резултат на нападенията в Израел от 7 октомври 2023 г. Агенцията на ЕС за основните права идентифицира голямо нарастване както на антисемитската, така и на антимюсюлманската омраза и насилие. Тъй като много европейски лидери и правителства застанаха на страната на Израел, докладът отбелязва, че се е появило разделение между гражданите, което е поставило голям брой мюсюлмани в Европа в противоречие с посоката на правителствената политика. Първите места за крайната десница на изборите за Европейски парламент във Франция, Италия, Белгия, Австрия и Унгария, както и силните резултати в Холандия и Германия, също подхраниха антиимиграционния наратив в голяма част от Европа, който сега навлиза в основните политически течения в няколко държави членки. Докладът посочва проблеми, свързани с политическото представителство и впечатлението за трайна дискриминация в някои европейски страни.

• Хладният проевропеизъм в Централна и Източна Европа също беше очевиден през последната година. Сравнително приглушените чествания на 20-ата годишнина от членството в ЕС на осем държави от Централна и Източна Европа, съчетани с ниска избирателна активност на изборите за Европейски парламент в този регион, отразяват охлаждането на ентусиазма за ЕС. Докладът показва, че някои граждани са разочаровани от реалните ползи от членството в ЕС, докато нормализирането на евроскептицизма в региона показва промяна в нагласите към Европа. Наблюдавайки напрежението в разнообразните общества на Западна Европа (напр. в отговор на войната в Газа), мнозина в този регион на Европа може да се чувстват оправдани да отхвърлят мултикултурализма. Междувременно политиците, които се опитват да се възползват от ксенофобските нагласи, срещат тревожно малко политическа опозиция.
  
  
• Младите европейци, макар и като цяло по-проевропейски настроени и по-толерантни от по-старите поколения, проявиха ограничен интерес към европейските избори. Тревожно е, че много млади хора подкрепиха крайнодесни или антисистемни партии. Позовавайки се на примери като Полша, където крайнодясна партия спечели младежкия вот, и Германия и Франция, където голям брой млади хора подкрепиха Алтернатива за Германия и Националния сбор, Зерка предполага, че това отразява усещането, че не са представени от установени политически сили, които често се разглеждат като „бумърски“ партии. Това усещане за „безгласие“ може да се пренесе върху начина, по който младите хора възприемат ЕС, което създава риск да се откъснат от европейските въпроси или да отхвърлят ЕС, ако го възприемат като отделен от техните проблеми.
  
  

Всичките три слепи точки посочват една и съща опасност за европейския проект: насочването му към „етническо“, а не към „гражданско“ разбиране на европеизма. „Безгласието“ на мюсюлманските граждани и граждани от различен расов произход рискува още повече да маргинализира тези групи, позволявайки на ксенофобията да процъфтява в политиката и наратива за ЕС. Безспорният етноцентризъм на политиците от Централна и Източна Европа рискува да нормализира подобни нагласи в целия регион и в останалата част от ЕС. И ако младите европейци растат в тази среда, някои може да възприемат ксенофобски възгледи, докато други, ако са по-принципни, може да отхвърлят ЕС, смятайки че защитава ценности, които не са техни.

За справяне с тези предизвикателства Павел Зерка призовава „всички, които се смятат за проевропейци“, да изградят и разширят канали за участие на различните групи граждани на блока, да отхвърлят „етническата“ концепция за европеизъм и да изпълнят със съдържание „гражданската“ концепция за европеизъм. Това може да се постигне чрез:

• Придаване на стойност на участието: Докладът препоръчва на политическите партии да диверсифицират членската и избирателната си маса, както на национално, така и на европейско ниво, за да се справят с нарастващата криза на представителството. Що се отнася до по-младите избиратели, докладът посочва обещаващи прецеденти от Австрия, Белгия и Германия, където възрастта за гласуване на изборите за Европейски парламент беше намалена на 16 години. Проевропейските партии също трябва да разширят кръга от теми, които обсъждат с младите хора. Освен това интересите на бъдещите поколения (включително на днешната младеж) трябва да бъдат отразени в демократичните решения на ЕС.
  
  
• Отхвърляне на „етническата“ концепция за европеизъм: проевропейските политици често говорят за ценности като универсализъм, равенство и секуларизъм, като същевременно представят имиграцията от Африка и Азия като заплаха за европейската „цивилизация“. Проевропейците трябва спешно да устоят на изкушението да мълчат по въпросите на миграцията и многообразието заради краткосрочни изборни ползи. Отговорните политици трябва да насочат вниманието към ксенофобията и да обяснят на избирателите, че определени нагласи може да подкопаят социалния мир във вече многообразните общества.
  
  
• Изпълване със съдържание на „гражданската“ концепция за европеизъм: За да се укрепи гражданската идентичност на ЕС, блокът трябва да бъде признат като сила за положителна промяна, която постига резултати в икономиката, сигурността и изменението на климата. Преодоляването на миграционните страхове чрез законен граничен контрол и политики за спиране на незаконната миграция ще намали необходимостта от спорове относно етническата идентичност на Европа.
  
  

Взети заедно, тези препоръки ще дадат възможност на европейските нагласи да процъфтяват във форма, която е в съответствие с основните ценности на ЕС. Но ако те бъдат пренебрегнати, европейските нагласи може да ерозират или още по-лошо — да се развият в затворена, ксенофобска форма, ако основните политически течения продължат да легитимират „етническата“ концепция за европеизъм.

Отвъд слепите петна, Компасът на европейските нагласи за 2024 г. установи продължаващи европейски нагласи в по-голямата част от ЕС-27, отразяващи констатациите от проучванията на ЕСВП-ЕКФ от 2022 г. и 2023 г. Ето някои основни изводи:

• Въпреки продължилите близо две десетилетия кризи повечето граждани в ЕС-27 остават оптимистично настроени за ЕС. Те се доверяват на ЕС, гледат с оптимизъм на бъдещето му и се чувстват лично обвързани с него. Въпреки че имаше трудни моменти — особено по време на световната и европейската икономическа криза преди повече от десетилетие, — възприятията за ЕС до голяма степен се възстановиха, с изключение на Гърция.
  
  
• Въпреки нарастването на подкрепата за антисистемните и крайнодесните партии, проевропейските национални правителства все още преобладават в политическото пространство. Проучванията, проведени за целите на това изследване, потвърждават, че повечето правителства в ЕС-27 запазват проевропейските си възгледи и политика. Освен това крайната десница постигна само ограничени успехи на тазгодишните избори за Европейски парламент, а проевропейските политически сили запазиха контрола си върху залата.
  
  
• Има обаче няколко тревожни признака във всяка от 27-те държави членки на ЕС. Докладът отбелязва, наред с други неща, появата на антиимиграционни нагласи в Ирландия, нарастването на недоволството от основните политически течения в Кипър и Люксембург (където евроскептичните партии спечелиха първите си места в ЕП тази година) и силните перспективи за крайнодесните партии на предстоящите парламентарни избори в Австрия и Румъния.

Европейските настроения в България са в неясна посока. По някои въпроси, отношението на българите към ЕС е положително, но има и области, които представляват сериозен риск.

Общественото мнение в България е до голяма степен проевропейско. По-голямата част от населението се чувства привързана не само към Европа (62%), но и към ЕС (57%). Малко над половината от тях имат доверие в ЕС (52%) и имат положителна представа за съюза (53%); малко по-голям брой все още са оптимисти за бъдещето на ЕС (59%). Новото правителство на България, което трябва да бъде сформирано след седмите парламентарни избори в страната само за три години, вероятно също ще остане до голяма степен проевропейско.

В допълнение,

• 35% в България, Румъния, Словения и Полша проявяват ново самочувствие и увереност, че страните им ги очаква по-добро бъдеще извън ЕС
• 32% от българите смятат, че имиграцията е единият от двата най-важни проблема на ЕС, макар да не вярват, че това пряко засяга държавата им
• В България над 30% от хората гледат на ЕС с недоверие.
• България изпитва значителен отлив на население, подпомогнато от свободното движение на хора, което е фундаментално за европейската идентичност.
• Мрежите, изградени около еврофондовете, разочароват хората като поддържат силно усещане за ширеща се корупция и лишават България от пълния потенциал да има полза от еврочленството.
• 42% от българите вярват, че интересите на България се зачитат в ЕС

„През последните седмици, Марио Драги доминира в разговорите в Брюксел, като фокусира умовете върху необходимостта от съживяване на икономиката на съюза, която губи конкурентното си предимство. Но ако икономиката е двигателят на ЕС, тогава „европейските нагласи“ трябва да бъдат признати за негово гориво. И това, което се случва в момента с европейските нагласи, също изисква неотложно внимание. В противен случай рискуваме да останем без гориво или да работим с мръсно гориво“, споделя Павел Зерка.