Ново проучване на ЕСВП: Вторият мандат на Тръмп подтиква европейците към „по-прагматичен“ подход към външната политика

Европейският съвет за външна политика (ЕСВП) публикува днес проучване на общественото мнение, което проследява нагласите на европейците към САЩ, Русия, Китай, настроенията спрямо втория мандат на Доналд Тръмп, развитието на войната в Украйна, и глобалната роля на ЕС.

Проучването на ЕСВП проследява общественото мнение в 14 държави, сред които България, Германия, Франция, Италия, Полша, Португалия, Испания, Дания, Естония, Румъния, Унгария, Украйна, Швейцария и Великобритания. Според новия доклад „Трансатлантически здрач: Европейското обществено мнение и дългата сянка на Тръмп“, който анализира резултатите от проучването, връщането на политиката на Доналд Тръмп „Америка на първо място“ и едностранният подход на президента на САЩ към международните отношения, преобръщат европейските нагласи спрямо трансатлантическите отношения. Повечето граждани на ЕС сега гледат на САЩ като на „необходим партньор“ (средно 50% в 11-те анкетирани държави от ЕС), а не като на „съюзник“ (21%), което създава възможност за „по-прагматичен“ подход към глобалните проблеми. В България, 46% виждат САЩ като „необходим партньор“, докато само 11% смятат САЩ за „съюзник“.

Проучването разкрива различни мнения относно мащаба и формата на отношенията между ЕС и Китай, като респондентите в страните от Южна и Югоизточна Европа, включително България, Унгария, Румъния, Испания и Италия, показват по-положителни нагласи спрямо азиатския гигант в сравнение с европейските икономики на запад или на север. Мнозинствата в Дания и Германия, например, гледат на Китай като на съперник или враг на ЕС. Подобно разделение е видимо и по темата Украйна. Докато европейците до голяма степен са единни в очакването за мирни преговори, възгледите за това какво трябва да включват тези преговори и как трябва да приключат се различават значително. Европейските лидери трябва да се съобразят с тези нагласи, ако Тръмп увеличи натиска за преговори.

В своя анализ, авторите на доклада – Яна Пулиерин, Артуро Варвели и Павел Зерка, твърдят, че няма причина да се смята, че Доналд Тръмп е променил мнението си за ЕС от първия си мандат, в който го нарече „враг“ и определи Брюксел като „адска дупка“. Тръмп и администрацията му се противопоставят на Европа за стремежа към екологичен преход, за предполагаемия „уокизъм“ и за регулирането на „свободата на словото“, особено около платформите на социалните медии. 

Авторите предполагат, че европейците трябва да очакват да се изправят пред стратегически, икономически и политически предизвикателства от политиката на президента на САЩ „Америка на първо място“ и да осъзнаят, че интересите от двете страни на океана все повече се разминават. В този нов свят Европа ще трябва да се изправи, да посрещне кризата на доверието в своето глобално влияние и да се справи с многобройните си пропуски по прагматичен и творчески начин. 

---

Основни заключения от проучването:

• В света на Тръмп 2.0 европейците вече гледат на САЩ повече като на „необходим партньор“, отколкото като на „съюзник“. Това е преобладаващо мнение във всяка анкетирана държава-членка на ЕС, включително традиционни трансатлантически стожери като Полша (45% „необходим партньор“ срещу 31% „съюзник“) и Дания (53% срещу 30%). Най-склонни да гледат на САЩ в тази светлина са гражданите на Украйна (67% „необходим партньор“ срещу 27% „съюзник“); Испания (57% срещу 14%); Естония (55% срещу 28%), Португалия (55% срещу 18%) и Италия (53% срещу 18%). Дори във Великобритания, преобладаващото мнение е „необходим партньор“ (44%), а не съюзник (37%). В България, 46% от анкетираните определят САЩ като „необходим партньор“, а 11% – като „съюзник“.
• Европейците вярват, че мирните преговори между Киев и Москва са неизбежни. Попитани за най-вероятния изход от войната, мнозинствата или голям брой анкетирани навсякъде посочват по-скоро „компромисно споразумение“, отколкото победа на Русия или Украйна. Дори в държави като Естония (52% смятат, че споразумението е най-вероятният изход), Дания (55%), Полша (44%) или — извън ЕС — Великобритания (49%) гражданите изглежда са примирени с перспективата за мирни преговори. Като се има предвид това, европейците в някои страни са твърдо убедени, че е необходимо да подкрепят Киев в продължаването на борбата, за да може да си върне загубените територии. Мнението, че Европа трябва да подходи по този начин, а не да настоява за мирни преговори, е най-ясно изразено сред респондентите в Естония (53%), Дания (47%), Полша (40%), Великобритания (38%) и Португалия (37%). За разлика от тях, България твърдо се противопоставя на този подход, като 47% подкрепят да се настоява за мирни преговори, без предварително условие за предлагане на членство на Украйна в НАТО.
• Междувременно много хора в България и Унгария гледат на Русия като на съюзник (16% и 9% респективно) или необходим партньор на ЕС (41% и 37% респективно), а не като на съперник или противник; това са и единствените две анкетирани страни, в които мнозинството смята Украйна за поне еднакво отговорна като Русия за продължаването на войната, в съответствие с позицията на Москва.
• Има различия в мненията сред държавите-членки на ЕС дали завръщането на Тръмп е „добро“ или „лошо“ нещо. Това важи особено за Югоизточна Европа, където „фен клубът“ на Тръмп е най-многоброен. Сред хората, които са по-склонни да смятат преизбирането на Тръмп за положително за американците, за собствената им страна и за световния мир са унгарците (съответно 51%, 47%, 49%), българите (47%, 28%, 45%) и румънците (43%, 32%, 45%). От другата страна на спектъра, 53% от гражданите в Дания смятат, че ще бъде „лошо“ за американците, 66% за собствената им страна и 62% за световния мир, което е подобно на възгледите във Великобритания (53%, 54%, 58%) и Германия (48%, 64%, 55%). Средностатистическият европеец е по-вероятно да смята завръщането на Тръмп като „лошо“, а не като „добро нещо“ във всяка от трите точки.
• Европейците са разделени по отношение на Китай и отношенията му с ЕС. Докато 43% от гражданите на ЕС виждат Китай като „необходим партньор“ или „съюзник“ на ЕС, 35% възприемат Пекин като „съперник“ или дори „противник“. Китай се възприема в положителна светлина в Южна и Югоизточна Европа. Това важи за България, Унгария, Испания, Румъния, Италия и Португалия, където съответно 59%, 54%, 50%, 49%, 49%, и 45% от анкетираните виждат Пекин като „необходим партньор“ или „съюзник“. Но в някои други европейски икономики, включително Германия, Дания, Великобритания и Франция, повечето имат противоположно мнение, като съответно 55%, 52%, 45% и 45% смятат Китай за „съперник“ или „противник“.
• Докладът идентифицира четири отделни групи европейци според това как те виждат ЕС и глобалната му роля. Най-големият лагер се състои от оптимисти за бъдещето на ЕС (средно 30% от респондентите, особено силно изразени в Естония, Дания, Украйна, Испания и Португалия); те смятат, че ЕС е велика сила и че е малко вероятно да се разпадне през следващите две десетилетия. Песимистите (22%) смятат, че ЕС не е сила и е обречен на разпад; тези нагласи преобладават сред поне една четвърт от гражданите в България, Франция, Германия, Унгария и Полша, заедно с Великобритания и Швейцария. Друга група се формира около нагласите, че ЕС няма да се разпадне, въпреки че не го виждат като велика сила. Те представляват средно една шеста (17%) от населението на ЕС, като са особено много в Дания, Украйна, Полша и Германия. Четвъртата група смята, че ЕС е уязвим от разпадане, но в същото време го разглежда като велика сила, сравнима със САЩ или Китай. Те съставляват средно 11% от населението на ЕС, с особено голям брой в Румъния, България и Португалия.

Не всичко е мрачно, отбелязва докладът, тъй като скептицизмът относно потенциала на ЕС може да означава реалистична оценка на вътрешните ограничения на съюза и предстоящите предизвикателства в света на Тръмп 2.0.

Коментирайки резултатите от проучването, Артуро Варвели, съавтор и старши анализатор в ЕСВП, отбелязва:

„Нашето ново проучване подчертава забележителна промяна в общественото мнение и потенциалния смъртен камбанен звън на трансатлантическите отношения. Това, че европейците днес смятат САЩ повече за „необходим партньор“, отколкото за „съюзник“, говори за срив на доверието във външнополитическия дневен ред на Вашингтон. Само тази констатация би трябвало да изостри вниманието към необходимостта Европа да възприеме прагматизъм и автономност в глобалните си отношения като средство за защита на своите граждани и ценности през следващия период.“

Яна Пулиерин, съавтор и старши анализатор в ЕСВП, добавя:

„Неотдавнашните действия на Доналд Тръмп спрямо исторически съюзници на САЩ показват, че атлантическата общност вече не се крепи на споделени ценности. В света на Тръмп 2.0 властва търговията и европейците биха имали основание да отговорят със същото. За лидерите на ЕС това ще изисква позиционна промяна, различна от досега воденото от Вашингтон статукво, към такова, което демонстрира вътрешно единство и способността на Европа да упражнява собственото си влияние на световната сцена.“

Павел Зерка, водещ анализатор на ЕСВП за общественото мнение, съавтор и старши анализатор, казва:

„Тръмпизирането на Европа е в разгара си. То се състои не само в засилването на крайнодесните партии и политики в региона. Става въпрос и за нарастващата готовност на хората да приемат търговски подход към трансатлантическите отношения. И става дума за нарастващите очаквания, че войната в Украйна трябва да приключи, както Тръмп продължава да казва, чрез мирни преговори.

Но дори сред мрака и песимизма на завръщането му, има възможности за ЕС – да се научи на прагматизъм във външната политика; европейските лидери да изяснят на своите избиратели залога на различните видове мир в Украйна и зависимостта на Европа от САЩ по отношение на сигурността; проевропейските партии да подновят връзките си с избирателите, като се разграничат от крайната десница на Тръмп.“