Кризата на американската сила: Как европейците виждат Америка на Байдън

Ново проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) установява, че макар европейците силно да одобряват победата на Джо Байдън от ноември месец, повечето са скептични относно възстановяването на глобалната американската сила

Ivan Krastev
Chairman of the Centre for Liberal Strategies
Joe Biden arrives at the White House in the Inaugural Parade in 2013Adam Fagen CC BY-NC-SA
Full text available in
Summary available in
  • Ново проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) установява, че макар европейците силно да одобряват победата на Джо Байдън от ноември месец, повечето са скептични относно възстановяването на глобалната американската сила.
  • 6 от 10 европейци вярват, че политическата система на САЩ е разбита и че през следващото десетилетие Китай ще се превърне в по-голяма сила от Съединените щати.   
  • Мнозинството европейци иска страната им да остане неутрална в конфликт между САЩ и Китай и в никоя от изследваните държави няма мнозинство, което да иска да застане на страната на Вашингтон срещу Русия.
  • Две трети от анкетираните европейци заявяват, че Европа не може винаги да разчита на Съединените щати и че трябва да се грижи за собствените си отбранителни способности. Само 10% смятат, че САЩ винаги ще защитава Европа.
  • Според проучването на ЕСВП европейците се обръщат за подкрепа и защита по-близо до дома си.

Въпреки че повечето европейци се радваха на победата на Джо Байдън на президентските избори в САЩ през ноември месец, малцина са уверени, че Съединените щати ще върнат позицията си на единствен глобален лидер. Това е ключовото заключение на голямото общоевропейско проучване с над 15 000 души от единадесет държави, публикувано днес от Европейския съвет за външна политика (ECFR). Проучването е проведено през ноември и декември 2020 г. от Datapraxis и YouGov.

Проучването формира основата на голям нов политически доклад на Марк Ленард и Иван Кръстев, озаглавен „Кризата на американската сила: Как европейците виждат Америка на Байдън“, който показва как вярата на европейците в американската сила ерозира. По-голямата част от германците днес са съгласни, че след вота за Тръмп през 2016 г. на американците не може да се вярва и в цяла Европа са повече респондентите, които са съгласни с това твърдение, отколкото тези, които не са.

Тази промяна се изразява в много ограничена готовност на европейците да подкрепят САЩ в потенциални международни разногласия. Половината или повече от респондентите във всяка една от 11-те анкетирани европейски държави са на мнение, че тяхното правителство трябва да бъде неутрално при конфликт между САЩ и Китай.

Докладът твърди, че бурното президентство на Доналд Тръмп е повлияло дълбоко на трансатлантическите отношения – до такава степен, че сега в ЕС има дълбок скептицизъм относно това дали Байдън може да спре упадъка на САЩ на световната сцена. Европейците вярват, че изолационизмът и непредсказуемостта на администрацията на Тръмп, съчетани с дълбоките вътрешни проблеми в САЩ, ще повлияят на Байдън и на способността му да върне блясъка на глобалния имидж на Америка.

Според Ленард и Кръстев Европа не може да стои настрана при този глобален климат. Посочвайки четирите геополитически „племена“ в Европа, които се формират от сегментирането на данните от проучването на ЕСВП, те подчертават преобладаващата гледна точка на над 6 от 10 европейци, че Съединените щати не функциорат добре, докато оценяват системата на ЕС и/или на собствените си страни много по-положително. Това представлява възможност да се използва колективната мощ на европейския блок в полза и защита на неговите граждани.

Други основни заключения от общоевропейското проучване на ЕСВП:

  • Много малко европейци вярват, че САЩ биха се намесили в тяхна защита в случай на военна криза. Само 10% от анкетираните гледат на САЩ като на „надежден“ партньор за сигурност, който винаги ще защитава Европа, докато най-малко 60% от анкетираните във всяка анкетирана държава смятат, че страната им не може да зависи от подкрепата на САЩ в случай на голяма криза.
  • Разделенията около Америка в Европа се променят и са свързани с това дали хората смятат, че ЕС, САЩ или Китай се подобряват или влошават. Идентифицирахме четири нови геополитически групи („На Европа се доверяваме“ (най-голямото, с 35% от анкетираните); „На упадъка се доверяваме“ (втората по големина, с 29%); „На Запада се доверяваме“ (20%) и „На Америка се доверяваме“ (9%).
  • Има значителна подкрепа за инвестиции в отбрана на европейско ниво. Две трети от анкетираните посочват важността Европа да се грижи за собствените си отбранителни способности, вместо да разчита предимно на САЩ. Тази подкрепа е най-силно изразена в Португалия (72%), Швеция (71%), Испания (71%), Франция (70%) и Полша (69%). Интересното е, че 74% от британските респонденти също споделят това мнение, въпреки че Великобритания вече не е член на ЕС.
  • Има дълбока амбивалентност към Съединените щати в случай на конфликт с Китай или Русия. Поне половината от участниците от изследваните страни биха искали правителствата им да останат неутрални по време на конфликт между САЩ и Китай. В никоя от изследваните държави няма мнозинство, което да би искало да застане на страната на Вашингтон срещу Русия. В единадесетте анкетирани държави само 23% от анкетираните се придържат към това мнение, докато 59% искат страната им да остане неутрална. 
  • Европейците искат по-здрав Европейски съюз в международен план по икономически въпроси като търговията, данъчното облагане и регулацията. Сред осемте държави, в които ЕСВП зададе този въпрос, мнозинствата в Германия (38%), Франция (48%), Великобритания (37%) и Италия (43%) смятат, че трябва да има по-строга позиция по отношение на икономическите злоупотреби на САЩ. Полша е отстъпник по този въпрос, като само един на всеки десет отговорили поддържа това мнение.
  • Европейците считат, че страната, с която е най-важно да имат добри отношения, е Германия. Респондентите във Франция, Испания, Дания, Холандия, Португалия и Унгария избират Германия като най-важната държава, с която страната им да изгражда добри отношения. В Германия 38% избират Франция за свой най-важен съюзник. Само респондентите във Великобритания (55%), Полша (45%), Италия (36%) и Швеция (36%) класират Съединените щати на първо място пред Германия.
  • През изминалите две години европейците станаха по-позитивно настроени към ЕС, въпреки кризата с Ковид-19 и Брекзит. В Дания, Франция, Германия, Унгария, Италия, Холандия, Полша, Испания и Швеция – страните, в които ЕСВП проведе проучването и през 2019, и през 2020 г. – средният дял на хората, които казват, че политическата система на ЕС работи много добре или умерено добре се е увеличил от 46% на 48%. Междувременно, тези които казват, че системата е донякъде или напълно нефункционална, са намалели от 45% на 43%.
  • Изглежда, че отношението към ЕС често корелира с мнението за националното правителство. В Германия, Нидерландия, Дания и Швеция повечето хора са убедени, че тяхната национална политическа система работи и също така вярват в успеха на ЕС. За разлика от тях мнозинствата в Испания, Италия и Франция (заедно с Великобритания, която вече не е държава-членка на ЕС) считат собствената си политическа система за разбита и че ЕС не работи добре. Полша, Унгария и Португалия са изключения от това правило: мнозинствата в тх смятат, че националната им политическа система е разбита, но виждат Брюксел като своето спасение.

Коментирайки резултатите от изследването и доклада за трансатлантическите отношения, основателят и директор на ЕСВП, Марк Ленард, казва: 
“Когато Джордж Буш беше президент, европейците бяха разединени относно това как Америка трябва да използва своята сила. С влизането на Байдън в Белия дом те са разделени относно това дали Америка изобщо има такава. „Иван Кръстев, съавтор, политолог и председател на УС на „Център за либерални стратегии“, казва:
„Доналд Тръмп не е Евита Перон. Малцина ще плачат, гледайки как си отива. И все пак е ясно, че бурното му президентство е оставило незаличим отпечатък върху отношението на Европа към Съединените щати.
Повечето европейци са скептични по отношение на способността на Съединените щати да формират света. Мнозина предпочитат по-независима роля на ЕС в света.
Докато европейските лидери са склонни да гледат на европейския суверенитет като на отразяващ по-важната роля на Европа в глобалната политика, за много европейци европейският суверенитет е код за стремеж към някакъв вид неутралитет и външна политика, избягваща риска. Това е заявление за ранно пенсиониране от състезанието на Великите сили.“