Как ЕС може да отговори на нарастващите геоикономически предизвикателства

SHANGHAI, CHINA – SEPTEMBER 11, 2021 – An aerial photo taken on Sept. 11, 2021 shows large container ships loading and unloading cargo at yangshan Deep-water Port in Shanghai, China
SHANGHAI, CHINA – SEPTEMBER 11, 2021 – An aerial photo taken on Sept. 11, 2021 shows large container ships loading and unloading cargo at yangshan Deep-water Port in Shanghai, China
©
Целият текст можете да намерите на

Усещането за обреченост на икономиката в Европа е осезаемо в много държави членки. През април европейските лидери се вслушаха в тези опасения и призоваха за ново „споразумение за конкурентоспособност“, за да намалят икономическото изоставане от своите съперници. Следващата Европейска комисия ще превърне това в един от основните си приоритети. Въпреки това, един истински геоикономически ориентиран ЕС ще трябва да преразгледа организационната си структура и да излезе извън рамките на сегашния си фокус върху конкурентоспособността.

В последния си коментар Агата Демаре, ръководител на инициативата „Геоикономика“ в ЕСВП, твърди, че следващата Европейска комисия се нуждае от заместник-председател по геоикономика, който да координира цялостния отговор на нарастващите предизвикателства в областта на геоикономиката. Тя обяснява, че ако блокът и неговите държави членки са сериозни в желанието си да не се окажат притиснати между САЩ и Китай, те трябва да станат по-добри играчи в областта на геоикономиката. На практика един заместник-председател по геоикономика би изградил геоикономическите мускули на ЕС, като направи преглед на взаимовръзките между предизвикателствата, свързани с геоикономиката, като войната в Украйна, намаляването на риска от Китай и зеления преход; укрепи каналите за комуникация с частния сектор; и повиши доверието в ЕС както пред неговите съюзници, така и пред неговите съперници.

В нов доклад, публикуван днес, Тобиас Герке и Филип Медунич очертават три конкретни принципа за възстановяване на геоикономическата позиция на Европа. Те обясняват и как да се приложи нов европейски подход към геоикономиката.

Авторите твърдят, че програмата на ЕС за икономическа сигурност и намаляване на риска досега е била ограничена и отбранителна. Нещо повече, трите основни геоикономически предизвикателства на прага на Европа – стратегическата траектория на САЩ, секюритизираната икономика на Китай и военно-промишленият комплекс на Русия – могат да поставят под допълнително изпитание този подход.

В резултат на това, ЕС трябва да преразгледа параметрите на своя геоикономически дневен ред, който обвързва три тактики – насърчаване, защита, партньорство – в последователна стратегия. Институциите на ЕС трябва да направят подхода си по-проактивен – с фокус върху собствените предимства и лостове, вместо с фокус върху риска; по-(гео)политически, като определят цели за постигане, които да структурират икономическата политика и да разчупят политическите ядра; и да преосмислят принципите, управляващи най-критичните вериги на доставки.

За да приложи този подход, Европа следва:

  • да изгради техническо-индустриален разузнавателен съюз. Този съюз трябва да обединява възможностите за анализ на рисковете и да допринася за по-добро разбиране за влиянието на Европа;
  • да създаде нови структури в Европейската комисия и в Съвета, които да разработят и прилагат проактивен и геополитически подход спрямо геоикономическата стратегия.
  • да създаде стандарти за икономическа сигурност, които да определят периметъра на влизане и излизане от веригите за доставки със стратегическо значение въз основа на стандарти, различни от разходите;
  • да разшири икономическите връзки с партньори и да се съсредоточи върху веригите за доставки със стратегическо значение, например чрез създаването на Алианс за батерии.

На 2 юли, в 11:00 ч. българско време, Агата Демаре и Тобиас Герке ще разговарят със Сабине Вейанд, генерален директор за търговията в Европейската комисия, в онлайн уебинар, за това как Европа може да изпълни програмата си за геоикономика. Можете да се регистрирате за събитието тук.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.