Зеленият момент на Европа: Как да посрещнем климатичните предизвикателства

Според ново проучване на ЕСВП, държавите-членки на ЕС са разединени спрямо начините за постигане на нулеви емисии чрез Европейската зелена сделка, но има място за маневриране по линия на климатичната външна политика

A Greenpeace activist holds a banner reading „EU What Planet Are You On“ in front of the European Council building in Brussels in December 2020
Image by picture alliance / AA | Dursun Aydemir
©
Full text available in
Summary available in

Основни заключения:

  • Ново проучване на Европейския съвет за външна политика показва, че европейците са разединени по отношение на климата,  но се очертават ясни пътища, които заздравяват европейския ангажимент към климатичната геополитика.
  • Държавите-членки на ЕС са публично ангажирани с Европейската зелена сделка (ЕЗС), но не споделят едно мнение що се касае нейното прилагане. Те имат различни виждания по въпроси като предложения механизъм  за корекция на въглеродните емисии на границите, ролята на ядрената енергия в бъдещия енергиен микс на Европа, свързващите технологии при прехода към нулеви емисии и социално-икономическите последици от затварянето на въглеродно интензивните индустрии.
  •  Разделението между държавите членки не е  задължително в два диаметрично противоположни лагера, очертават се нюанси, както и разминавания само по отделни въпроси
  • Това превръща изпълнението на Европейската зелена сделка в сложен, но постижим за сглобяване пъзел, ако коалициите от държавите членки налагат натиск една върху друга да изпълняват съставните части на ЕЗС.
  • За да управлява геополитическото измерение на Зелената сделка, ЕС се нуждае от силна външнополитическа стратегия и от стимули на политическа решителност за климатични действия.
  • Ако иска усилията му да бъдат увенчани с успех, Съюзът трябва да смекчи социално-икономическите предизвикателства, свързани с прилагането на Европейската зелена сделка.

Европейците са разединени по редица проблеми, свързани с Европейската зелена сделка, сред които противоречивият механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите и бъдещата роля на ядрената енергия. Ако държавите членки искат да се справят с предизвикателствата в контекста на амбициозното изпълнение на Европейската зелена сделка, те трябва на първо място да разберат различията помежду си що се касае до климатичните предизвикателства. 

Това са някои от заключенията в доклад на експертите на ЕСВП Сузи Денисън, Рафаел Лос и Джени Сьодерстрьом, озаглавен „Зеленият момент на Европа: Как да посрещнем климатичните предизвикателства“. Докладът очертава националните политики по Европейската зелена сделка, като събира данни от проведени обществени проучвания в девет европейски държави, както и експертни проучвания в 27-те страни членки. Докладът също така показва как политическите фигури могат да обединят различните перспективи на държавите членки, за да подкрепят силната европейска ангажираност към климатичната геополитика.

Няма правителство в Европейския съюз, което може да твърди, че климатичните изменения са изненада за него. Някои правителства обаче отговарят на тях по-бързо от други. В държавите членки съществуват различни представи за това кои са (националните) предизвикателства и рискове при изпълнението на Европейската зелена сделка.

  • Социално-икономически предизвикателства и рискове: Най-широко разпространеното притеснение, наблюдавано в 19 от държавите членки, са социално-икономическите предизвикателства като перспективата за нараства безработица,  в следствие на ограничените или затворени въглеродно интензивни производства. Социално-икономическите фактори се възприемат като един от най-големите рискове, свързани със Зелената сделка: в 15 страни са изразени притеснения от повишени разходи за енергия, а в 10 – от спад в жизнения стандарт
  • Има както противопоставяне, така и подкрепа от страна на индустрията и бизнес общността: Предвидимо е, че 11 страни се изправят пред противопоставяне срещу ЕЗС от страната на компании. Това е така, защото индустриите с висока въглеродна интензивност са принудени коренно да променят производствените си модели, да инвестират в нови технологии, а в някои случаи (като при въглищата) да затворят. 
  • В индустрията и бизнеса се срещат както  подкрепа, така и противопоставяне на новия пакет политики:  Компаниите в 11 държави предвидимо се противопоставят срещу ЕЗС. Това е така, защото индустриите, отличаващи се с висока въглеродна интензивност са принудени коренно да променят производствените си модели, да инвестират в нови технологии, а в някои случаи – при въгледобивната и въглепреработвателната промишленост, да затворят.
  • Готовност и капацитет на националните правителства: Някои други големи вътрешни предизвикателства са свързани с готовността и капацитета на националните правителства да прилагат Европейската зелена сделка. В 11 държави липсата на политическа воля представлява пречка пред зеления преход. Държавите в тази категория са тези с относително ограничени амбиции по отношение на климата, както и тези, които се стремят да бъдат европейски шампиони – Полша и Франция, съответно. 
  • Геополитически рискове: 12 държави членки виждат геополитически рискове в Европейската зелена сделка. Загрижени са, че стратегически важните им индустрии ще бъдат изпреварени от по-зелени конкуренти от други държави членки или трети страни. Междувременно осем държави се притесняват, че зеленият преход може да създаде нови енергийни зависимости по отношение на вноса на руски газ, зависимост от внос на зелени технологии от Китай, като изразяват негативни реакции към  механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM).
  • Разделени климатични лидери: Група от 21 държави, включително Германия, Франция и Швеция, нямат съгласие по  начина, по който трябва да достигнат нулеви емисии от Европейската зелена сделка. Между тях има значителни разделения – например относно ролята на ядрената енергетика в бъдещия енергиен микс на континента и доколко е желан механизмът CBAM. Държавите членки яростно разискват тези въпроси както помежду си, така и в рамките на институциите на ЕС.
  • Липса на дебат в държавите от ЕС: Едно от най-големите предизвикателства, които изследването на ЕСВП открива e, че често описваната лидерска позиция на ЕС в областта на климата, не намира отражение в общественото пространство на държавите членки.  Повече от половината от анкетираните в проучването казват, че в националните медии не присъства дебат относно зеления курс на Европа. Това е разочароващо, имайки предвид приоритетността , коятоЕвропейската комисия на Урсула фон дер Лайен отдава на Европейската зелена сделка. 

Всички държави членки трябва да играят роля в прилагането на ЕЗС. В противен случай всяка една от тях ще продължи със собствената си интерпретация на това как трябва да изглеждат климатичните действия. По тази линия докладът представя начини, чрез които да бъде подкрепена европейската ангажираност към климатичната геополитика.

  • Европейският съвет трябва да адаптира модела на постоянното структурирано сътрудничество в областта на сигурността (PESCO), за да отговори на климатичните предизвикателства. Това би дало избор на държавите членки да участват в областите, в които могат да обменят най-добри практики помежду си, или в които усещат необходимост да постигнат напредък в страната.
  • Европейският съюз трябва спешно да разработи съгласувана външнополитическа стратегия за Европейската зелена сделка. Тъй като много държави членки са притеснени от механизма CBAM, ЕС ще бъде изправен пред голямо предизвикателство. 
  •  Задаването на правилна посока в публичното говорене ще бъде от решаващо значение за смекчаването на социално-икономическите предизвикателства при прилагането на Европейската зелена сделка. ЕС и държавите членки трябва да  да комуникират с гражданите потенциалните ползи като подобрено качество на живот и разкриване на икономически възможности в отделните региони и държави, избягвайки връщане към стари неравенства.

„ЕС трябва да отговори на предизвикателствта, които лиматичният дневен ред поставя пред Съюза. Публикувайки Европейската зелена сделка, ЕС заяви публично и ясно целите си. Имайки предвид нивото на очакванията към него по отношение на климатичните изменения, Европейският съюз би навредил на общественото доверие в европейското сътрудничество, ако изостави амбициите си.”

На 27.04.2021 г. (вторник) софийският офис на Европейския съвет за външна политика ще проведе кръгла маса на тема “Конкурентоспособност на българската икономика в контекста на Европейската зелена сделка” с участието на представители на бизнеса и публичния сектор. Събитието ще бъде излъчено на живо на Фейсбук страницата на ЕСВП София.