В защита на Европа: Защо ЕС се нуждае от пакт за сигурност с Украйна
Незаконното анексиране от страна на Русия на четири украински региона е поредното доказателство колко важна е подкрепата на Запада за Украйна в сферата на сигурността.
От началото на войната ЕС и държавите членки предприеха много смели действия, които в миналото биха били неудобни. Редица европейски държавни и правителствени ръководители заявиха, че Русия не бива да печели тази война, тъй като подобна победа би довела до включването на други държави – включително и на самия ЕС, в огневата линия на руския империализъм.
В новия доклад на ЕСВП старши изследователят Густав Гресел твърди, че ЕС и държавите членки трябва да сключат споразумения тип „пакт за сигурност“ със страни като Украйна, Молдова и Грузия. Тези пактове за сигурност трябва да включват сътрудничество в различни области – от укрепване на върховенството на правото и борба срещу изпирането на пари до подкрепа за реформи в разузнаването и киберсигурността, наред с „твърдите“ въпроси на сигурността, като например военна дейност.
Общественото внимание се насочи към доставките на оръжия, а войната разкри слабостите на Европа във всяка една от тези области. Това понякога затруднява оказването на помощ на Украйна и другите източни съседи, имайки предвид обхвата и скоростта, които ситуацията изисква. По тази причина ЕС и държавите членки трябва да увеличат капацитета си. Те следва да обмислят следните препоръки:
- Разузнаване: За да предоставят съдържателни и навременни разузнавателни данни, европейците трябва да увеличат собствените си разузнавателни способности по отношение на Русия. Прелюдията на войната разкри значителни дефицити.
- Киберсигурност: В тази сфера сътрудничеството между Украйна и Молдова постепенно се развива, макар че заплахите нарастват бързо. Въпреки че киберконфликтът не е на показ, следвоенното проучване на тези усилия ще даде насоки за бъдещото сътрудничество и за програмите за развитие на способностите.
- „Мека“ военна помощ: Ключовата роля, която професионалното военно ръководство на украинските въоръжени сили изигра във войната, би трябвало да насочи политиците да предлагат такова обучение и на други страни от Източното партньорство. Военният обмен и съвместните учения вече ще са двустранен процес – въоръжените сили на Украйна имат на какво да научат западните си колеги. Никоя друга армия не разполага с такъв опит на бойното поле.
- „Твърдо“ военно сътрудничество: Доставките на оръжия трябва да се увеличат след мобилизацията в Русия. В краткосрочен план европейците трябва да координират по-добре доставките си на военна техника за Киев. Те трябва да увеличат отбранителния си промишлен капацитет – и то не само, за да помогнат на Украйна. След войната отбранително-индустриалното сътрудничество, особено с Украйна, би могло да намали разходите на армиите от Източното партньорство за преминаване към съвместими със западните оръжейни системи.
ЕС следва да приложи уроците, научени от войната и към други уязвими държави като Молдова и Грузия. Партньорите на Европа в Северна Африка и на други места в съседство също биха могли да се възползват от широката приложимост на модела „пакт за сигурност“.
Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.