Великолепната десеторка: коалиция на желаещи да напътстват следващото разширяване на ЕС

Перспективата за мирно споразумение в Украйна изважда на преден план въпроса как Европейският съюз да отвори вратите си за Украйна, Молдова и държавите от Западните Балкани, без да се претовари институционално и политически. Моментът за действие е сега – чрез „коалиция по разширяването“ от десет ключови държави, която да изработи нова, политически устойчива рамка за присъединяване и да подготви европейските общества за следващата вълна на разширяване

Ein Foto zeigt zwei Personen nebeneinander auf einem roten Teppich vor einem Gebäude, flankiert von Soldaten und Flaggen
Украинският президент Володимир Зеленски и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен присъстват на срещата на върха на Югоизточна Европа в Киев, 15 юли 2026 г
©
Целият текст можете да намерите на

В нов доклад за ЕСВП Енджелуше Морина и Габриеле Валодскайте констатират, че Съюзът няма ясна стратегия как да „прекара“ Украйна бързо и безопасно през процеса на членство, макар че членството е неизбежна част от всяко приемливо мирно уреждане за Киев и за Вашингтон. В същото време ЕС е изправен пред смесица от обществен скептицизъм, възход на крайно десни партии и американски подход „сделка по сделка“, който подкопава традиционната условност на европейското разширяване.

На този фон авторите предлагат политически и комуникационно осмислен модел: оформяне на „коалиция на желаещите“– десет държави членки, които да поемат лидерство по разширяването, да обединят различните национални логики и да изработят нова рамка за присъединяване, стъпила върху заслуги, върховенство на правото, финансови предпазни механизми и контрол върху миграцията.

Рамките и начинът на функциониране на тази коалиция биха изглеждали по следния начин:

  • Десет държави, които заедно могат да формират „отбор по разширяването“ – Германия, Франция, Нидерландия, Австрия, Италия, Дания, Полша, Литва, Швеция и Унгария
  • Четири теми, около които тези страни могат да се обединят: заслугите и върховенството на правото, отказ от достъп до фондове преди членство, предпазни клаузи и обратимост, контрол върху миграцията.
  • Вътрешно държавите се групират в три „клъстера – „принципни привърженици на условността“ (Дания, Германия, Швеция), които настояват за строг меритократичен подход и институционална устойчивост; „условни скептици“ (Австрия, Франция, Италия, Нидерландия), обезпокоени от потенциалните финансови и миграционни разходи; и „максималисти по въпросите на сигурността“ (Литва, Полша), чиито позиции се определят от непосредствената заплаха от Русия.
  • Германия е поставена в центъра на коалицията чрез писмото на канцлера Мерц, което предлага асоциирано членство за Украйна.
  • Планът предвижда четири стъпки до края на 2027 г.: развиване на писмото на Мерц в пълноправна концепция, изграждане на широка обществена аргументация за разширяването във всяка държава, формално одобрение от Европейския съвет и прилагане на новата рамка към конкретни кандидатки като Черна гора, Украйна и Молдова, за да се демонстрира, че разширяването може да бъде едновременно стратегически необходимо и отговорно управлявано.
  • Кандидатите – особено Украйна и държавите от Западните Балкани – трябва активно да участват в този процес.

„Моментът да се действа е сега; ако държавите членки не съберат солиден отбор по разширяването и не изработят обща рамка, разширяването може изобщо да не се случи.“

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.