Спорът за Северен поток 2 и трансатлантическият съюз

Северен поток 2 се превърна в куфар без дръжка: труден за носене, труден за изоставяне

FILE PHOTO: A man walks by a stack of North Stream 2 pipes in Kotka, Finland, June 8, 2017. Picture taken June 8, 2017. REUTERS/Axel Schmidt/File Photo || Nur für redaktionelle Verwendung
Изображението е на picture alliance / REUTERS | Axel Schmidt
©

Дебатът между Европа и САЩ за Северен поток 2 продължава. Разногласията относно руско-германския тръбопровод са много по-сложни, отколкото биват представяни. Това не е въпрос само на енергийна сигурност, както понякога се представя – Северен поток 2 не би увеличил неизбежно количеството руски газ в Европа или зависимостта на Европа от него, нито би довел до ограничен достъп до газ на отделните страни. Въпросът е труден, защото изисква множество съображения като диверсификация на доставките и бизнес интереси на различни държави; правни ангажименти и историческо недоверие, както и санкциитсрещу проекти на съюзници. Тези съображения се усложняват и от всекидневните политически страсти. 

Това прави Северен поток 2 проблем, който изисква правилно управление на връзки. За Европа би било неприятно американският натиск да доведе до спиране на изграждането на тръбопровода, оставяйки огорчени и победени Германия и други държави членки, чиито компании участват в изграждането му. Би било неприятно за Европа и ако газопроводът в крайна сметка доведе до засилване на полската позиция, която представя Германия като егоистична държава, която не се интересува от своите партньори. Всеки от тези резултати би отслабил трансатлантическия съюз и би бил от полза за Москва. 

По-добре би било САЩ и Германия да намерят компромис, съобразен както със стратегическите ограничения на Европа и Америка, така и с бъдещето на търговията с газ,  отчитайки ускоряващия се зелен преход. Такъв подход би могъл да обедини трансатлантическата общност. 

Проблемът на Германия

За Германия – страна със силна правна култура, би било крайно неудобно да се откаже от Северен поток 2 и по този начин да наруши споразуменията, предхождащи третия енергиен пакет на ЕС. Но настоявайки за завършване на газопровода, Германия подпомага разединението в Съюза. Тя не само рискува доверието и вярата в германското ръководство в очите на източноевропейците, които вече се съмняват в начина, по който Берлин балансира ангажимента си към тяхната сигурност и желанието си да прави бизнес с Русия, но и на някои южноевропейци. Италианците например осъзнаха, че проектът Южен поток няма да се осъществи докато Северен поток се разработва. Натрупването на подобни оплаквания би могло да навреди на способността на Германия да постига консенсус по политиката на Европейския съюз спрямо Русия. Като се има предвид, че никоя друга държава не може лесно да замени водещата роля на Германия в този аспект, разединението в ЕС по линия на цялостния подход към Русия може да нарасне. .   

Едно засилване на фокуса върху „Северен поток 2“ носи риска да бъде затвърдено донякъде несправедливото възприятие, че външната политика на Германия се ръководи само от икономическите интереси. Партньорите на Берлин биха могли да изискат да докаже, че ще остави икономическите интереси настрана по някой друг въпрос – такъв с по-голямо икономическо значение за Берлин от Северен поток 2. Донякъде е контраинтуитивно, но подобно изискване би намалило влиянието на Берлин и Европа над Русия. Кремъл няма да има стимул да промени позицията си за Донбас, ако в крайна сметка икономическите интереси надделяват над нормите и изиграват решаваща роля в отношенията, въпреки всички усилия, които Германия и Франция са положили в Нормандските преговори. Но ако Москва престане да очаква икономиката да бъде водещият фактор, нейните сметки може да се променят. 

Когато се наложи Германия да защитава по-големи икономически интереси от тези на Северен поток 2 (по линия на Китай, Русия или други партньори например) репутацията на държава, която не приоритизира политики за противопоставяне на  нарушаване на човешки права и на системни съперници, не би помогнала. Що се отнася до Русия, това би било несправедливо. 

Германия е доказала, че държи на ценностите и може да има твърд подход в политиката си към Русия: канцлерът Ангела Меркел и президентът Франк-Валтер Щайнмайер обединиха Европа около секторни санкции срещу Русия заради анексирането на части от Украйна – нещо, което Кремъл може би не е очаквал. Тези санкции все още са в сила със германска подкрепа за това. Едно сляпо и безкомпромисно преследване на Северен поток 2 би навредило на голяма част от политическия капитал, спечелен чрез налагането на тази санкции.  

Проблемът на САЩ

Преди няколко години САЩ увериха инвеститорите и европейските компании, че няма да използват санкцииза спиране на Северен поток 2. Преди администрацията на Тръмп да промени позицията си, САЩ недвусмислено заявиха, че няма да прилагат Закона за противопоставяне на американските противници чрез санкции към руските газопроводи, започнати преди 2 август 2017 г. Въпреки това, дори демократите промениха мнението си по този въпрос. Както заяви американският посланик Даниел Фрийд, санкционирането на германско-руския проект е възможно, но би струвало твърде скъпо. Това изказване не съответства на главния подход, който президентът Джо Байдън и държавният секретар Антъни Блинкен обявиха  по повод външната политика на САЩ: Америка може да има силата да предприема определени действия, но понякога трябва да бъде смирена и да не взема участие; тя също така трябва да се фокусира върху сътрудничеството със своите съмишленици по въпроси като този с Китай, където сътрудничеството е от изключително значение. 

Независимо дали подкрепят тръбопровода, за много европейци случаят със Северен поток 2 показва, че Конгресът на САЩ и дори демократите са готови да заплашват европейски проекти със санкции и потенциалните от тях щети. След като Доналд Тръмп напусна президентския пост, САЩ изоставиха много от политиките, които тревожеха европейците, но изглежда, че все пак страната ще продължи понякога да използва икономически мерки, които пряко вредят на интересите на Европа. Дори бизнесът в Източна Европа би се противопоставил на икономическия натиск, който налага промяна в търговските им отношения или тези на европейските партньори.  

Ако едностранните действия на САЩ сложат край на Северен поток 2, това би застрашило усилията за подновяване на трансатлантическите отношения. Вместо с обединен и проактивен партньор, САЩ ще работят с един разединен и наранен ЕС (подобно на състоянието на Съюза през 2003 г. след инвазията в Ирак). Германците ще се чувстват огорчени, а французите ще си спомнят за начините, по които едностранните действия на САЩ са им навредили в миналото. И докато гражданите на източноевропейските държави биха могли да подкрепят този ход, техните лидери ще изпитат повишено напрежение. САЩ е необходима, за да гарантира сигурността на тези страни, но в отношенията им с Франция и Германия е заложено много повече, отколкото през 2003 г. – сега когато са пълноправни членове на ЕС и след напускането на Обединеното кралство. 

Проблемът на Русия

В сегашния трансатлантически спор Русия до голяма степен е в ролята на наблюдател – липсва ѝ авторитет, за да реагира на действията на Вашингтон или Берлин. Но резултатът от спора ще се отрази върху подхода на Русия и възможността ѝ да се възползва от Запада. Според Кремъл, Северен поток 2 е тест за това как да се отнася с Европа: ако Вашингтон спре проекта, Москва ще намери друга причина да отхвърли Европа като достоверен политически участник. Разбира се, това не означава, че Европа трябва да спаси Северен поток 2, само за да впечатли Русия. Подходът на ЕС трябва да е много по-добре обмислен. 

Европа греши, ако смята, че спирането на газопровода ще накаже Русия и ще предаде като ясно послание на Мосва недоволството на Съюза. Първо, бракуването на Северен поток 2 не се равнява на намаляване на закупувания руски газ: Европа ще купува същото количество руски газ през украинския тръбопровод. Лишаването на Москва по един или друг начин от приходи от износ на газ в момента не е опция. Нереалистично е да се предположи, че Европа или Западът могат да намалят покупките на енергия до степен, която би представлявала сериозна заплаха за режима на Путин. В случая с Русия, санкции, подобни на тези в Иран или Ирак, са невъзможни. Ако усети такава заплаха, Москва ще ескалира ситуацията по начини, на които Европа и дори САЩ не биха били готови да отговорят. 

Както посочва политологът Стивън Пайфър, и двата изхода от спора, които не включват трансатлантически компромис, биха направили Москва своеобразен победител. За Москва ще бъде от полза и  продължаването на тръбопровода без да бъде обърнато нужното внимание на по-широкия контекст на сигурността и на други важни опасения. Ако Вашингтон едностранно прекрати тръбопровода, това ще предостави на Кремъл възможноста да експлоатира новите по-задълбочени трансатлантически и вътрешноевропейски разединения. 

Трансатлантическият проблем 

Трябва да се обърне достатъчно внимание на съответните стратегически ситуации, в които се намират Байдън и особено Меркел.

Съществуват много причини, поради които Северен поток 2 не беше добра идея от самото начало (като се има предвид, че неговата обосновка е заобикалянето на Украйна; че е в противоречие с третия енергиен пакет; че разделя Европа и че всъщност не беше необходим, предвид количеството газ, което Европа консумира). Меркел, известна като атлантик и не точно най-големия привърженик на газопровода, е в сложна ситуация. Но тя също така е и канцлерът, който беше готов да последва Америка във войната в Ирак, и за разлика от повечето германци, няма възможността просто да отстъпи по въпроса със Северен поток 2.   

Като се има предвид новата геоикономическа конкуренция между великите сили, където търговията е ключово оръжие, а търгуващите  държави са в особено уязвима позиция, Германия се тревожи за своята икономика и богатство като цяло. Германия и ЕС имат огромен интерес да останат най-взаимосвързания пазар в световен мащаб – повече от 40% от БВП на блока идва от търговия с различни части на света, в сравнение с едва 26% дял, идващ от САЩ.  

По време на Студената война в Германия се изправиха една срещу друга свръхсилите  и тя живееше под постоянната заплаха от ядрено унищожение, породено от потенциален конфликт помежду им. Въпреки че сегашната ситуация е много различна, има възможност Германия отново да се окаже по средата и да понесе огромни щети. Със сигурност икономическата вреда бледнее в сравнение с ядрената война, а Германия далеч не е в равнопоставени отношения със САЩ и техните конкуренти. Американските политици трябва да разберат стратегическата ситуация, в която се намират Германия и Европа, независимо дали са съгласни с начина, по който Германия вижда своето положение.

В тази ситуация американските санкции превръщат Северен поток 2 в проблем за суверенитета на германците и другите европейци. Санкциите биха могли да създадат прецедент далеч извън тръбопровода, ако Берлин просто се поддаде на икономически шантаж. Икономическата принуда, която Тръмп наложи на европейците, предвеща този сценарий – експлоатиране на европейската зависимост от търговията и международния ред, като същевременно европейците биват заплашвани с икономически наказания, ако не променят политическите си позиции по цял набор от въпроси, било то данъчни, енергийни, или свързани с техните търговски партньори. За много европейци американските санкции за Северен поток 2  изглеждат като продължение на предишни практики в момент, в който те очакваха администрацията на Байдън да се откаже от този подход. През 1982 г. британският министър-председател Маргарет Тачър, която далеч не е била американофоб, се е противопоставила на санкциите на американския президент Роналд Рейгън срещу транссибирския тръбопровод заедно със своите германски и френские колеги. Блинкен също е казал, че санкциите срещу съюзниците са били грешка в своя книга от 1987 г. за този период.  

Ако Тачър е нямала друг избор, освен да се противопостави на Рейгън по тръбопроводните санкции в контекста на американско-съветското съперничество, Меркел едва ли може да се подчини на икономически шантаж днес. Това би създало опасен прецедент, като се има предвид, че други сили, особено Китай, внимателно следят как германците и европейците реагират на икономическия натиск.  

Администрацията на Байдън също е в сложна ситуация: Тръмпизмът все още е силен и Байдън не може да си позволи да изглежда слаб спрямо Русия, особено когато демократите в Конгреса го притискат да заеме твърда позиция. Дори ако вземе под внимание стратегическото положение на Германия, Байдън не може просто да спре принудителната политика, свързана с тръбопровода. Настоящият подход на неговата администрация към дилемата изглежда е да се съсредоточи върху санкционирането на руските обекти, участващи в Северен поток 2, а не върху европейците. 

Има обаче няколко причини да се надяваме, че въпреки политическия натиск от двете страни, Европа и Америка могат да преминат по тънката линия, водеща до компромис. Първият пакет от санкции срещу Русия на Байдън беше обявен на 15 април и е свързан не със Северен поток 2, а с другите „вредни чуждестранни дейности“ на Русия. Това показва подобрено прилагане на националните интереси на САЩ и развитие в дипломатически умения на администрацията. Пакетът изяснява позицията на Вашингтон, ясно сигнализира за неговото недоволство спрямо Москва и предлага възможност за разговор. Показва твърд подход, но без да е прекалено емоционално поднесен, не затваря врати и, още по-важно, не вреди на съмишлениците на Америка, а координира действията си отблизо с тях. 

В този критичен момент голямото стратегическо предизвикателство както за европейците, така и за американците не е Северен поток 2. То е възстановяването на трансатлантическите отношения по начин, който отговаря както на американската, така и на европейската перспектива, и се подготвя да се справи с Китай, който е на път да бъде икономически по-силен от която и да е друга държава. Русия също представлява стратегическо предизвикателство, но не такова, което зависи изцяло от тръбопровода. 

Най-добре би било трансатлантическите партньори да намерят компромис за Северен поток 2 и да оставят въпроса настрана. Този компромис трябва да е базиран на всеобхватен подход, който зачита всички съответни аспекти на въпроса: стратегическите ограничения на двете страни; какво означават санкциите както за Меркел, така и за Байдън; естеството на руския режим; влиянието (или липсата на такова), което търговията с газ изглежда има върху режима и международното поведение на Русия; изменението на климата и зелената програма; и цялостно бъдещето на европейската и американската енергийна търговия с Русия. 

Имайки това предвид, Европа и САЩ могат да разработят заедо специфичните аспекти на своите отношения. Координацията и диалогът са важни за стратегическото предизвикателство, познато като икономическа принуда и съюзниците могат да обсъдят всеобхватен трансатлантически подход към енергийната търговия с Русия. Предложеното от Волфганг Ишингер обвързване на определено количество внос на енергия с определени условия, които да бъдат наложени на Русия, може да бъде един от начините за постигане на компромис. Но такъв тип решения ще проработят само ако не са   плод наикономическо изнудване и ако Байдън продължи да има твърда позиция спрямо Русия. 

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.