Защо ЕС трябва да води преговорите между Косово и Сърбия

Коментар на Engjellushe Morina

Ескалацията на разногласията относно предложената размяна на територии между Косово и Сърбия може да придобие регионално измерение и да представлява заплаха за сигурността наа Европа.

Пандемията Ковид-19 не е пощадила Косово или Западните Балкани. Първоначално правителството се справяше с кризата ефективно и своевременно, като даваше на гражданите относителна увереност, че могат да избегнат бедствието. Мнозина не предвидиха обструктивните политически партии, подкрепяни от още по-несъдействащ президент. Пандемията не е единствената криза, която се очертава като голяма в съзнанието на гражданите на Косово. Те също трябва да се изправят пред ожесточен вътрешнополитически конфликт относно изграждането на държавата, който задълбочи разделението в трансатлантическите отношения.

Новосформираната управляваща коалиция на Ветевендосе и Демократичната лига на Косово (LDK), ръководена от премиера Албин Курти, дойде на власт по-рано тази година с надеждата да приложи амбициозна програма за реформи, насочена към работните места и правосъдието. Коалицията трябваше да се справи с няколко неразрешени спора като усилията за премахване на 100-процентовата тарифа върху сръбския внос. Тя беше наложена от предшественика им след непризнаването на Косово от Сърбия, което доведе до срива на подпомагания от ЕС диалог между Прищина и Белград.

Правителството на Курти се съгласи да замени тарифата с принципа на реципрочност (при който наложеното от едната държава, се връща по същия начин от другата). Въпреки това, той попадна под огромент натиск от посланик Ричард Гренел, специален пратеник на САЩ за диалога, който поиска Курти да се откаже както от тарифата, така и от принципа. Първите пукнатини в коалицията се появиха, когато ЛДК започна да подглася на Гренел, твърдейки, че не иска да застрашава отношенията между САЩ и Косово и заплашвайки, че ще напусне властта, ако Ветевендосе настоява за реципрочност.

Няколко дена след началото на корона кризата правителството се противопостави на призива на президента Хашим Тачи за обявяване на извънредно положение с аргумента, че първо трябва да се предприемат видими, но непринудителни мерки. Правителството се опасява, че президентът ще използва засилените правомощия, предоставени му при извънредното положение, за да работи отвъд границите на конституцията. Курти отказа да подкрепи териториалната замяна, съгласувана между Тачи и сръбския президент Александър Вучич. Тачи има силно желание да остане в центъра на косоварската политика и по този начин да избегне преследването му за военни престъпления в Специализирания съд със седалище в Хага. В тон с LDK, той използва възможността, предоставена от световната криза в здравеопазването, и спомогна за провеждането на  вот на недоверие на 25 март. По-малко от два месеца след началото на мандата си, правителството беше свалено с 82 на 38 гласа.

Диалогът между Прищина и Белград спря в края на 2018г. Въпреки че разговорите не бяха възобновени официално, Гренел организира срещи между Тачи и Вучич, като по този начин задържа настрани Европейския съюз. Като се има предвид, че тези срещи са белязани от липсата на прозрачност, има защо да се спекулира, че страните настояват за решение, което включва размяна на териотории. Гренел твърди, че не знае за такава сделка. Много граждани на Косово старателно отхвърлят идеята за размяната на територии – както и мнозина от Съединените щати и повечето страни от ЕС. Те се притесняват, че създаването на моноетнически държави би подбудило по-нататъшен конфликт на Балканите, би възродило преследването на „Велика Албания“, би разделило Босна и Херцеговина или би предоставило на държавите (особено на Русия) опасен прецедент по отношение на други замразени конфликти в Европа.

Тачи има няколко съюзници в Косово в стремежа си за размяна на територии. Курти, като ръководител на временното правителството, настоява да бъде изпълнено конституционното му право да води преговорите, което би маргинализирало Тачи. Изглежда, че има широка обществена подкрепа за позицията на Курти, тъй като подкрепата за неговата партия скочи от 26,7% от октомври 2019г. до 52,8%, а тази за ЛДК спадна от 24,5% на 17,2%. Същевременно Косово остава една от най-проамериканските нации на земята.

И Косово, и Сърбия са част от процеса на интеграция и присъединяване към ЕС. Въпреки че институциите на ЕС и някои държави членки приветстваха формирането на правителството на Курти и премахването на тарифата, техният отговор на политическия авантюризъм на Тачи беше плах. В действителност, отговорът им е в рязък контраст със силната им реакция на спора в Македония през април 2016г. например, който също можеше да доведе до вътрешен конфликт и нестабилност в региона.

По същия начин ескалация в разногласията по отношение на размяна на територии може да придобие регионално измерение и да представлява заплаха за сигурността за Европа. Проектът за изграждане на държава в Косово винаги е бил трансатлантически въпрос, който се корени в усилията за регионална и европейска интеграция. Вучич не само е пленил Тачи с убеждението, че замяната ще разреши спора между техните държави, но също така е убедил някои държави-членки на ЕС и американски служители да се откажат от принципа на неприкосновеност на границите, който ръководеше трансатлантическите интервенции на Балканите.

Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика и политика на сигурност Жозеп Борел наскоро назначи специален пратеник за диалога. Сега е крайно време да започнат разговори между Косово и Сърбия, които да се основават на здрави принципи и ясни граници, които не трябва да бъдат прекрачвани. Ако Европейският съюз не участва в диалога, няма гаранция, че страните ще разрешат спора в съответствие с перспективата за членство в ЕС. Ако преговорите са в ръцете на администрацията на Тръмп, която има тенденция да тормози Косово и да благоприятства Сърбия, те могат да се окажат пагубни както за трансатлантическите отношения, така и за трайния мир на Балканите.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.