Желането на Тръмп за възобновяване на търговските връзки дава възможност на Китай и Европа да възстановяват баланса в отношенията

Гласове в полза на възпиране на идващите китайски инвестиции доминират дебата в Европа.

Проглобалистката реч на президента Си Дзинпин в Давос през януари беше добре посрещната в Европа, където множество сред либералните елити търсят съюзници, с които да предпазят свободната търговия от следващия ход на администрацията на Тръмп.

Има данни, че Китай иска датата за следващата среща Китай – ЕС да бъде по – скоро, за да изпрати ясно послание към САЩ, че ЕС и Китай ще се противопоставят заедно срещу протекционизма. На 10 март Европейският съвет прие заключителен документ, който подчертава, че “търговските връзки с Китай трябва да се засилят на база на споделено разбиране за реципрочни и взаимни ползи”.

Но преди да започнем да мислим в стил Кисинджър, стратегически триъгълници и големи игри, нека да направим крачка назад и да хвърлим поглед върху двустранните отношения между ЕС и Китай. Въпреки настоящата надежда, че шокът от Тръмп може да доведе до възможност за подобряване на бизнес средата за европейските компании, операиращи в Китай, 2016 година може да се окаже, че е повратна точка за влошване на икономическите отношения между ЕС и Китай. Две нови тенденции придобиха значително внимание в Европа; тенденции, които китайската дипломация не е адресирала успешно все още.

На първо място, гласове за възпиране на идващите китайски инвестиции в момента доминират дебата за отношенията ЕС – Китай. Те отразяват страховете относно дългосрочната икономическа сигурност на Европа в лицето на амбициозната китайска индустриална политика. Директните китайски инвестиции в Европа нараснаха със 77% миналата година до 35 милиарда евро (37,3 щатски долара), включително и придобиване на съвременни технологични активи. Това е на фона, на който Франция, Германия и Италия призоваха комисаря по търговия миналия месец да създаде правна база, на която страните- членки ЕС да разчитат, за да блокират държавно спонсорираните инвестиции във високите и чувствителните технологии. Настоящето мислене за възпиране на инвестициите е неотделимо от европейската оценка за неравнопоставени условия, що се отнася до инвестиционната среда в Китай и тази в Европа. Последният доклад на Европейската камара за търговия с Китай подчерта, че “европейският бизнес среща огромно напрежение да предаде съвременни технологии в замяна на кратосрочен достъп до пазара” като резултат от китайския план да подкрепи 10 приоритетни хай тех сектора до 2025г.

На второ място, страховете се наддигат в Европа с оглед на връзката между китайските инвестиции и политическото влияние. Въпросът е от части теоритичен – никой не знае колко влияние е придобила Китай в Централна и Източна Европа чрез нейната рамка “16+1”, създадена през 2012 г. от Китай и 16 държави в двата региона, и кога ще се активира за специфични цели. Ясно е, че Китай установява платформа, заради оценката, че ЕС не “предоставя” достатъчно, но аргументът, че връзките с ЕС се нуждаят от “допълване” едва ли е убедителен, тъй като първаночалното намерение беше точно да се заобиколи ЕС. Разследване на Европейската комисия в договора, предоставен на китайска компания за обновяване на влаковата линия Белград – Будапеща, най- символичният инфраструктурен проект на новия Китайски път на коприната в Европа, е преди всичко за спазване на законите и разпоредбите на ЕС, но също така изпраща силно послание, че Китай трябва да работи с ЕС.

Тези тенденции са включении в новата китайска политика, одобрена миналото лято от Европейската комисия, Европейския Съвет и Европейския парламент. Много китайски анализатори характеризират новите насоки като безполезни, но тази вълна на студен европейски реализъм трябва да се има предвид в Пекин. Ако се вземе сериозно, може да осигури по-здравословна основа, за да се определят отношенията по взаимно изгоден начин. Това изисква китайските концесии да са на равни условия, а не да се отказват.

Възможното влошаване на отношенията между САЩ и Китай и реалната възможност китайската политика вече да не бъде сфера на трансатлантическа координация предлагат възможност за надграждане на базата на реципрочност в инвестиционните отношения между ЕС и Китай. Предстоящите промени в търговската политика на САЩ правят икономическите връзки с Европа и Евразийската интеграция по модела на търговска мрежа “Един колан, един път” още по-стратегически за Китай. Ако Китай се превръща в сила на статуквото по отношение на международната търговия, а САЩ в ревизионист, Европа може да бъде описана като колебаеща се, търсейки изгоди от двете партньорства. Европа няма да избере стратегията да разчита само на една от страните в играта на САЩ и Китай, но променящата се стратегическа среда предлага възможност за възвръщане на баланса в икономическите отношения между Европа и Китай.