Цената на нормализирането: Сърбия, Косово и рискованата сделка за границата
Сега е моментът ЕС и страните членки да настояват за решения за размяната на територии между Сърбия и Косово, които имат вътрешна подкрепа и засилват по-широката стабилност в региона
Сега е моментът ЕС и страните членки да настояват за решения за размяната на територии между Сърбия и Косово, които имат вътрешна подкрепа и засилват по-широката стабилност в региона
Една от най-спорните теми на Западните Балкани през последните месеци е предложението за размяна на територии между Сърбия и Косово. Съгласно тази „всеобхватна сделка“ Белград ще възвърне контрола си над спорната територия в Северно Косово и ще признае Република Косово като държава, докато Косово ще спечели някои общини в Прешевската долина. За пръв път изглежда като че ли страните търсят рационално решение на сложен регионален проблем. Но за други балкански страни и много други наблюдатели изглежда, че Сърбия и Косово са заинтересовани от сделка, която би създала опасен прецедент за преначертаване на националните граници по етнически признаци (извън извънредните обстоятелства на военната агресия и геноцида, наблюдавани в Югославските войни през 90-те). Такъв тип споразумение най-вече би заплашило да дестабилизира Босна, Македония и Черна гора – но също така би могло да подкрепи националистите, ангажирани с териториални спорове в други части на Европа, от Триест до Трансилвания и Тирол.
В този контекст Европейската комисия прие през февруари 2018 г. стратегия за засилване на ангажираността със Западните Балкани, според която Сърбия може да има шанс да се присъедини към Европейския съюз до 2025 г. Въпреки това Комисията подчерта, че това ще стане само ако Белград и Прищина нормализират отношенията си.
На срещата през август 2018 г. на Европейския форум „Алпбах“ сръбският президент Александър Вучич и косовският президент Хашим Тачи за пръв път обсъдиха публично идеята за „корекция “ на границата (както го наричат). По време на разговорите, подпомагани от ЕС през юни-септември тази година, Вучич отказа да участва в тристранна среща с Тачи и върховния представител на ЕС Федерика Могерини. Неговата непреклонност доведе до спиране на диалога. Въпреки това по време на среща с ЕСВП през март миналата година Вучич спомена желанието си да прекрати замразения конфликт между Сърбия и Косово, намеквайки, че неговата страна „трябва да спечели нещо“ от сделката по нормализирането дори и да няма пълна размяна.
Някои европейски страни са загрижени, че преговорите между Сърбия и Косово няма да разрешат съществуващи проблеми, а ще създадат нови, ако продължат в сегашната си посока. Въпреки това не е ясно дали дискусията ще постигне нещо и дали гражданите на Косово ще приемат размяна на територии. Все още има дълъг път за извървяване.
Поради очевидната липса на амбиция на Сърбия за подобряване на отношенията с Косово и липсата на диалог с местните общности, предложението за териториална размяна попада в традицията на етническата хомогенизация на принципа “отгоре надолу”, наблюдавана на Балканите в началото на 20-те години. Една съществена сделка за размяна на земя вероятно ще се осъществи от дипломатически преговори на високо равнище. Това е доста различно от определянето на границата между Дания и Германия например, което включваше широки консултации с жителите на засегнатите райони.
Докато Тачи събра слаба вътрешна подкрепа за предложението за размяна, Вучич породи у сърбите очакването, че ще изпълни обещанията си („той може да бъде нашият Де Гол“, както казват някои от либералните ми сръбски приятели). И макар обществената подкрепа за териториалната размяна с Косово е само сред 40% от сърбите, сръбският президент изглежда доста уверен, че ако страната му проведе референдум за споразумение с Косово, което включва промяна в границата, „той няма да се провали като този в Македония.“ Сръбските официални представители са убедени, че диалогът между Белград и Прищина, ръководен от ЕС, вече не е приложим път за сътрудничество и че „е време да се премине от конструктивна двусмисленост към яснота по отношение на Сърбия-Косово“.
Изглежда обаче, че Белград и Прищина все още не са разработили подробен план. Като се има предвид противопоставянето на идеята в Косово, ако подобно споразумение пропадне преди да се е развило, то вероятно ще засили взаимните обвинения между Сърбия и Косово. Нещо, което често се случва с диалога, воден от ЕС, през последните няколко години.
Същевременно позицията на САЩ по териториалната размяна се е изместила драматично от напасване с тази на ЕС. Вучич и Тачи смятат, че Вашингтон ги е насърчил да преследват идеята. По време на свое изказване в Белград през октомври американският помощник държавен секретар Матю Палмър заяви, че влошеният дългогодишен спор между Косово и Сърбия представлява опасност за стабилността. Той обаче добави нови условия за едно възможно решение: то трябва да бъде изчерпателно и трайно и трябва да има широка обществена подкрепа и в двете страни.
Критиците на предложението посочват потенциалните териториални спорове на други места на Балканите, които то може да причини. В отговор Сърбия твърди, че ще продължи да работи за запазване на териториалната цялост на Босна и Херцеговина. Ако обаче последиците се разпространят в етническата албанска общност в Македония, не може да се очакват много гаранции от Сърбия.
Белград изглежда по-малко притеснен от общественото противопоставяне на предложението в Западните Балкани, отколкото от липсата на подкрепа от страна на Германия. Както Вучич каза на срещата на Белградския форум за сигурност през октомври тази година, „Балканите са шахматно поле на велики сили“.
Но тази прекалена загриженост за геополитиката отвлича вниманието от реалните проблеми, на които Сърбия трябва да обърне внимание, преди да може да се присъедини към ЕС – особено слабостите в демокрацията и върховенството на закона. Вучич може действа с убеждението, че тъй като Косово е толкова важно за европейските политици, Сърбия може да избегне трудни демократични реформи и да се присъедини към ЕС, ако премине през гранично споразумение. Той може да си представя, че ЕС копнее за силен балкански герой, който може да сключва геополитически сделки, докато всъщност ЕС иска Сърбия да се превърне в предсказуема, добре управлявана страна, която не се меси в чуждите интереси и се разбира със своите съседи. „Стабилност пред демокрация“ е мантрата на сръбското правителство и на повечето от неговите международни партньори (както беше на правителството на тогавашния македонски премиер Никола Груевски през 2015-2016 г.).
Дебатът за предложението за размяна на територии може да се възобнови, ако националистическите сили спечелят значителен брой гласове на изборите за Европейски парламент през май 2019 г. Суверенистите на Балканите се надяват, че националистическите парламентаристи ще имат естествен афинитет към идеята за преначертаване на границите по етнически признаци. Те също така се надяват, че Ангела Меркел скоро ще се оттегли като канцлер на Германия и че нейният наследник ще бъде твърде невеж в спора между Сърбия и Косово, за да се противопостави ефективно на териториална размяна. (Който и да я замести, вероятно ще има нужда от години, за да схване сложността на региона и причината, поради която трябва да им се обърне внимание.)
Дискусията за размяна на територии в Косово и Сърбия е толкова интензивна, че дори е обвързана с преговорите за интеграция на Белград в ЕС. Сърбия вижда лидерите на ЕС като разделени по въпроса дали да подкрепят балканските страни, които вече са постигнали напредък по присъединяването към ЕС. След като Европейският съвет прекрати преговорите за присъединяване на Македония и Албания до юли 2019 г., през юни тази година, сръбски журналисти и политически анализатори твърдяха, че страните са „заблудени от ЕС“. Но сега Сърбия приема за даденост своите преговори за членство с ЕС (които започнаха през 2014 г.): огромното очакване в Белград е, че всичко, от което ЕС се интересува, е споразумение с Косово. Президентът Вучич, изглежда, подготвя почвата за евентуален референдум за промяна на конституцията, в който той може да включи мерки, засилващи още повече влиянието му върху властта. Административният капацитет на Сърбия допълнително усложнява ситуацията, като се влошава поради масовото изтичане на мозъци.
Сръбското ръководство, изглежда, е все по-наясно, че за да бъде граничната сделка с Косово успешна, ще трябва да се консултира с местните жители, които ще бъдат засегнати от размяната и да получи подкрепата на Германия и други ключови партньори от ЕС, региона и на повечето граждани на Сърбия и Косово. Ето защо сега е моментът европейските столици да представят ясни и координирани позиции по предложението на Сърбия и Косово. Вместо просто да реагират на развитието на дискусиите между страните, ЕС и неговите държави членки трябва да настояват за решения, които имат вътрешна подкрепа и които засилват по-широка стабилност в региона. Освен това те трябва да мислят креативно за това как ще реагират, ако разговорите доведат Сърбия и Косово до още една задънена улица.
Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.