БНР с материал за Европейски бежански съюз на Себастиан Дулиен

Ирина Недева от БНР разказва за идеята на Себастиан Дулиен за Европейски бежански съюз като възможен инструмент за справяне с бежанската криза

ECFR Alumni · Senior Policy Fellow

Вече се правят прогнозни изчисления колко ще струва интеграцията на бежанците в мечтаната от тях Германия за самите германци. Прогнозните цифри сочат, че  до 2020 г. правителството в Берлин ще осигури 93,6 млрд. евро за бежанците в Германия, ​според изчисленията  на  ​федералния министър на финансите Волфганг Шойбле, ​представени в​ Der Spiegel. ​ Тук се включват разходите за интеграция и жилищно строителство, но част от тях ще бъдат разпределени за борба с причините, които принуждават хората да бягат от кризисните региони. 

По-конкретно средствата, които Берлин очаква да похарчи през следващите години, за да се справи със ситуацията около бежанците, ще бъдат необходими в няколко различни насоки. Длъжностните лица в Министерството на финансите предвиждат около 25,7 млрд. евро да бъдат използвани за обезщетения, включително и трудови, наеми и субсидии за лицата, признати за бежанци в Германия. За езикови курсове ще бъдат нужни 5,7 млрд. евро, а за интеграционни – още допълнителни 4,6 млрд. евро.  Общата сума, която годишно страната ще харчи за получилите убежище, е средно около 20,4 млрд. евро. Тя обаче е базирана съгласно прогнозата, че през следващите четири години броят на мигрантите, потърсили закрила в Германия, ще пада с около 100 хил. души за всяка следващата година. 

А това поставя все по-остро въпроса за цената на  европейската бежанска криза и кой ще я поеме.

Себастиан Дълиен е старши политически анализатор към Европейския съвет за външна политика. Икономист е. Преподава в технико-икономическия университет в Берлин. В специален анализ посветен на цената на миграционната криза той предлага  интересни сравнения между средствата, които европейските държави обявяват че изпорзват и ще използват за справяне с кризата и поставя въпроса, има ли икономически стимули, които да повишат интереса на държави, които към момента отказват да приемат бежанци, към това да променят решението си и така да се стигне до по-справедливо разпледеление на бежанския поток.

Защото е очевидно, че към момента европейската реакция към бежанската криза е некоординирана и случайна. В резултат на това някои страни поемат риска да бъдат наводнени от бежанските потоци и да платят цялата цена, докато други сътрудничат доста под нивото на средствата с които разполагат.

Затова и Себастиан Дълиен предлага модел за Европейски бежански съюз по подобие на Европейския Банков съюз, за който е писал толкова много аналици и модели. възможност за среща с него осигури софийския офис на Европейския съвет по външна политика.

 Бежансака криза отвори нови разломи на недоверието между европейските държави и водят до дискусиите във Великобритания за възможно излизане от ЕС, т.нар. Бркезсит, а нивата на недоверия се разрастват дотолкова, че вече и в други европейски държави се поставя въпроса дали не е добра идея да си направят референдуми за излизане, чухме, че подписи за такъв събират и определени депутати в Чехия, за нещо като Чехзит.

След като затворихме Балканския маршрут едва ли можем да сме напълно спокойни, защото отново ще видим хора да идват през Италия от либия а контрабандистите на хора и трафикантите се подготвят вече за това. Някои говорят и за нов Черноморски път, който ще засегне и България

В своя анализ на миграционните икономически политики Себастиян Дълейн разгледа икономическите и социално-политическите измерения на миграционната криза. 

Бежанците струват пари, особена в началото, защото трябва да ги подсвлонищ, нахраниш, интегрираш. Те не могат в началото да пращат данъци или да допринасят за системата на осигуряването, такаче в началото държавите, които ги приемат имат само разходи по бежанците. така че държавите трябва да са готови в началото да направят разходи, които едва на по-късен етап ще започнат да се възвръщат. Трябва да им се преподават езици, да минават квалификации преди да стигнат до трудовия пазар, защото не може просто да ги затвориш в лагери и да очакваш след това да има нормално съжителство.

Ако това се направи добре и ако една държава има добър трудов пазар, в перспектива ще има позитивен фискален ефект, но не веднага. Затова трябва да се вземат мерки.

Себастиан Дълейн прави прецизни изчисления като сравнява публичния дълг спрямо брутния вътрешен продукт с прогноза за 2021 година при настоящия дефицит плюс 0,5 процента от Брутния вътрешен продукт на разходите за мигрантите и по този начин показва в кои страни има опасност от рисково нарастване на дълга. За този сравнителен анализ помага и изчислението на нивата на безработица в съответните страни за 2015 година, като се има предвит и промените в нивата на безработицаа от 2007 до 2015 година. Другите показатели са броя на бежанците, които за първи път са потърсили убежище в съответните 28 страни на един милион души население и процентът население, което е в риск от бедност и социално изключване в проценти.

Така, в една подробна таблица, можем да видим оцветени в червено страните, в които ще е критично да се говори за справяне с интеграцията на бежанци и мигранти без ресурс отвън, и онези, които имат ресурс да се справят. От тази таблица на икономическата устойчивост става ясен и парадоксът, че страни, които се справят, и биха се справили добре, са приели едва около 100 бежанци през 2015г.  Такава е например Чехия,  за сметка на други като Гърция или Италия, които на критично високите си нива на дълг и население в риск от бедност и висока безработица, са приели над 1000 бежанци на един милион жители през 2015г. В тази таблица на икономическата устойчивост България е отличник с много добър показател на дълга и относително невисока безработица от 10 процента, но с безпрецедентно висок риск за собственото й население от бедност и социално изключване с 40.1 процента.  Последният показател е оцветен в критично червено и индикира проблем за приемане на мигранти и бежанци. 

България ако погледнете тези индикатори не стои добре в този списък заради ситуацията с трудовия й пазар и високият риск от бедност и социално изключване за голям процент от насеселието й. така че ако погледнете тези индикатори  ще си кажете, е добре – не е добра идея там да отиват много бежанци. по-добре да се насочат към други източно-европейски страни, които биха се справили по-добре, но пък не искат.

Как може разправиите между европейските държави да се преодолеят и има ли справедливо разпределение на тежестта от политико-икономическа гледна точка . На този въпрос германският експерт отговаря с две оригинални предложения, които се различават даже от идеята да се промени споразумението от Дълбин, което очевидно работи в посока на разцепление на ЕС.

Няма логика граничните държави да поемат цялото бреме, както става това по Дъблинското споразумение, и тук говорим не само за Гърция, която изнемогва, но и например при хипотеза за срив в Украйна, ако тръгнат мигранти от Украйна към Източна Европа от Изток. тогаво можем да си представим милиони украинци идващи в Чехия или Полша.

Предложенията на Себастиан са следните. Вместо типичния национален подход той предлага на първо място да мислим за бежанската криза през призмата на банкова криза от 2008 година. 

Ние опитахме и тогава да регулираме банките на национално ниво и се провалихме. Оказа ксе че негативните последици за всички останали европейски банки са много негативни от всяка даже, най-малка грешка на национално ниво и решихме да направим банков съюз и да търсим решения на европейско ниво в новосформирания Банков съяз пред 2012г.

Затова и идеата е да се създаде нещо подобно по отношение на бежанцит

Предлагаме да създадем Европейски бежански съюз, който да се занимава с регулацията и прилагането на всички политики отнасящи се за бежанците. Има 5 елемента в това предложение. Първо – единен европейски процес по даване на убежище, единен механизъм и обмяна на информация, така че, регистриран в една страна бежанецът да става известен и на всички останали. Единен стандарт, пръстови отпечатъци, и  мигрантът е вече в системата и така спираме възможността този човек да пътува в Европа като на пазар за убежища. Ще се види и дали този човек е опитвал и преди и ще помогне да се следи и за сигурността.

На второ място експертът от Европейския съвет за външна политика предлага да се отделят системата на подслон от системата на финансиране.Това означава да си представим и общ бежански фонд на европейско ниво, който да разпределя финансовите средства за финансиране на бежанците според съответни изчисления за цената на живота изхранването, настаняването, здравното осигуряване, администрирането на един бежанец на година според различния стандарт на отделните европейски страни.  Например жилището за един бежанец в Германия ще е много по-скъпо отколкото например в България, но пък спестеният разход България ще го получи от фонда като възможност за подпомагане на локално ниво на инфраструктурата. Това според Себастиан Дълейн ще преобърне нагласите.

Сега пак ще имате пари за издръжка на един бежанец – храна, настаняване и администрация, но плюс това ще има и пари за локални предобивки за общността, както и за създаване на работни места за местните хора, които ще участват в икономикаа около бежанците – доставчици на храна, на услуги, учители и.т.н. Да не забравяме строителите. Ще има работа. И по този начин ще променим нагласите. Ще има страни, които пак няма да искат да взимат мигранти, но пък други такива, които ще искат, например Порттугалиа, защото ще види, че може легално да печели от това.

Да си представим сумата – това ще е около 15-20 хиляди евро годишно за издръжката на един бежанец. Даже за България според цифрите с които разполагам, това би стигнало да се изхрани един бежанец, да се ослужи административно, плюс да се подобри инфраструктурата. А и това ще позволи на ЕС да състави и съответни стандарти за интеграция. Не да се дават ей така тези пари, които няма да идват от националните бюджети, тоест няма да утежняват положението на местните хора, но това да става според спазване на определени правила. чисти къщиу течаща вода това са основни неща, без които просто не получаваш тези пари от този общоевропейски фонд за справяне с бежансакта криза.

Разпределението на бежанците ще става според желанието. Някои страни ще продължат да не искат бежанци, но ще трябва еднакво с другите да плащат за вноски в този общоевропейски бежански фонд, а други ще взимат бежанци и ще получават пари от фонда не само за бежанците, но и за оправяне на собствената си инфраструктура – например – пари за 10 бежанци и нова детска градина в града, който ги е приел, или безплатна библиотека или безплатни детски градини. Идеалното е мигрантите и бежанците да останат максимално близко до своята месна култура, а това означава и средства от този общоевропейски бежански фонд да отиват към страни като Турция или Йордания за да може веднага след края на войната да се предвиди лесно завръщане на бежанците по родните им места.

Четвъртата мярка, предложена е експерта е засилване на Фронтекс с постоянен състав, който също да се финансира от този общоевропейски бежански фонд.

Как обаче да се финасират тези две идеи – за Европейски бежански съюз по подобие на Банковия и за общ Евр&#1086