Разпад отвътре: защо ЕС трябва да помогне за защитата на демокрацията в България

България скоро отпразнува влизането си в еврозоната докато в страната представители на опозицията биват арестувани, а съдебната система се разпада. Този регрес поставя под риск самия ЕС.

На 8 юли България се сблъска с две паралелни реалности. В Брюксел европейски служители отпразнуваха влизането на страната в еврозоната, като еврото трябва да замени лева от 1 януари 2026 г. — исторически скок, който дава на България повече глас в институциите на ЕС. В същия ден обаче Европейската комисия публикува доклад, който подчертава „прикрита ерозия на независимостта на съдебната власт“ и трайно политическа намеса.

Събитията на терен го потвърдиха: българските власти арестуваха кмета на Варна, Благомир Коцев, по обвинения в корупция, които мнозина смятат за политически мотивирани. Хиляди излязоха по улиците, за да защитят върховенството на правото и кмета.

8 юли трябваше да символизира възхода на България, но вместо това показа две неща: първо, подкопаването на върховенството на правото в страната застрашава демокрацията ѝ; второ, мълчанието от ЕС по въпроса може да застраши самия съюз. Ако тази тенденция продължи, България може да тръгне по стъпките на Унгария под управлението на Виктор Орбан, вече определяна като „изборна автокрация„.

Ако още държави членки станат нелиберални — включително и Словакия под твърдолинийния националистически премиер Роберт Фицо, и потенциално Чехия след предстоящите парламентарни избори през октомври — ЕС може да се окаже с критична маса от членове, които не се колебаят да нарушават правилата.

Придвижването на България до сърцевината на ЕС е повод за гордост: то насърчава интеграцията на българския бизнес в рамките на единния пазар и потвърждава привлекателността на еврозоната. Но ако демократичният разпад остане неконтролиран, той ще продължи да отслабва публичните институции и така ще подкопае самите основи на европейския проект.

Правораздаване под влияние

Арестът на Коцев беше част от по-широка операция срещу местни представители на основната проевропейска опозиционна коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“. Те бяха проправили път в големи градове на страната, побеждавайки кандидатите на най-голямата партия в управляващата коалиция – ГЕРБ.

Процедурите срещу тях бяха белязани от противоречиви действия. Най-обезпокоителното беше, че на прага на съдебното заседание ключов свидетел се отказа от показанията си, твърдейки, че ги е дал под натиск от антикорупционната комисия. Нискокачествени записи, подсказващи вината на Коцев, заляха общественото пространство.

Европейската комисия в своя доклад подчертава обрат в напредъка по върховенството на правото в страната. Само 27% от гражданите и фирмите вярват, че съдилищата и съдиите са наистина независими — спад от 43% през 2021 г. Докладът също така установява, че главният прокурор все още притежава непропорционална власт, а опитите да се ограничи тази власт са блокирани или обявени за противоконституционни.

Тези институционални слабости подкопават системата на взаимен контрол и върховенството на правото като цяло.

Власт в кръговрат

Българите, търсещи истинска демокрация, са в капан на система, устойчива на промяна въпреки външните белези на реформи и интеграция в институциите на ЕС. Центристката партия ГЕРБ управлява последното десетилетие, разпалвайки страх от комунистическото минало и обещавайки евроатлантическо бъдеще. Под ръководството на Бойко Борисов, ГЕРБ си изгради влияние и в Европейския парламент чрез Европейската народна партия — най-голямото и влиятелно политическо семейство в парламента.

Дори сега коалиционният министър-председател Росен Желязков отправя правилните послания към евроатлантическите партньори: подкрепа за Украйна, умерен тон спрямо Северна Македония и безрезервна подкрепа за новите цели на ЕС и НАТО в сферата на отбраната.

Но европейската интеграция и модернизация са нищо повече от фасада, прикриваща дълбоко вкоренени управленски проблеми. Въпреки многократните обществени призиви за промяна и седем предсрочни парламентарни избора от 2020 г. насам, статуквото устоя, а алтернативата не успя да се утвърди в парламента. Неустойчиви коалиции идваха и си отиваха, но ГЕРБ остава най-голямата партия, а Борисов запази публичното си влияние.

Проблемите с върховенството на правото не са просто плод на доминиращата партия ГЕРБ. Те са по-дълбоки и системни, позволявайки на амбициозни фигури да използват правната рамка за лични облаги. Протестиращите в България насочват внимание към олигарха и медиен магнат Делян Пеевски като ярък символ на тези проблеми. Протести срещу него тлеят още от 2013 г., когато е назначен начело на ДАНС без никакви компетенции за това — назначение със силен привкус на непотизъм и злоупотреба с държавните институции. През 2021 г. САЩ и Великобритания наложиха санкции срещу него за корупция, влияние и подкупи. Въпреки това прокуратурата започна разследване, което тихомълком беше прекратено, а резултатите останаха скрити.

Пеевски продължава да е силен политически играч, макар и да не е част от управляващата коалиция — той ръководи партията „Движение за права и свободи – Ново начало“, представляваща традиционно турското малцинство. Борисов често разчита на неговите депутати, за да поддържа мнозинство и прокарва законодателство. През февруари ГЕРБ и коалиционните им партньори отказаха да подкрепят предложение за създаване на парламентарна комисия, която да разследва бизнес интересите и влиянието на Пеевски в съдебната система. С нарастващото влияние на Пеевски за Борисов ще става все по-трудно да го надхитри.

Повече от думи

Соченето с пръст към неморални, корумпирани личности вече не е достатъчно. Захватът върху институции на държавата е дълбок — вкоренен е в сенчести мрежи и лоялности, които надхвърлят отделни личности. Разгромът им ще изисква повече от политическа смяна. Истинската промяна изисква не просто смяна на политически фигури, а противопоставяне на самата система, която ги крепи.

Политиците от ЕС знаят, че има проблем. През 2020 г., след тримесечни национални протести срещу повсеместната корупция, злоупотребата с власт и намесата в съдебната система, Европейският парламент прие резолюция в подкрепа на протестиращите. Този път евродепутатите предложиха изпращането на мисия за събиране на факти по случая с Костов.

Но еднократна мисия няма да е достатъчна. ЕС има възможност чрез новия седемгодишен бюджет да обвърже финансирането с върховенството на правото — като спира или задържа средства от държави, които го нарушават, включително при случаи на корупция или намеса в съдебната власт.

ЕС трябва също така да насърчава реформите. С фанфари няколко правителства обявиха реформи, но така и не ги приложиха. В следващия бюджетен период ЕС трябва да установи постоянни и последователни механизми за наблюдение и по-тясна оперативна връзка с местните власти – не ad‑hoc проверки, а устойчив подход за оценка на резултатите, не само на самите реформи.

Ключово е Европейската народна партия (ЕНП) да отстоява ценностите, които твърди, че защитава. Нейният лидер Манфред Вебер публично обяви ЕНП за “партията на върховенството на правото” — недвусмислен стандарт. Но при последователните коалиционни правителства, ръководени от ГЕРБ, в България се случват постоянни нарушения на независимостта на съдебната власт и демократичните норми, а ЕНП остава подозрително мълчалива. Това мълчание подкопава самия престиж на ЕНП и претенцията на ЕС да бъде истински пазител на демократичните принципи.

Ако упадъкът в България остане без контрол, формалното ѝ присъединяване към сърцевината на Европа и европейския проект ще се окаже празно постижение. Истинската интеграция е нещо повече от еврото или Шенген — тя изисква непоколебима защита на ценностите, които държат Европа обединена.