„Oт игла до конец“. Прегледът на британската отбрана трябва да отговори на два ключови въпроса

На 16 юли, още преди да са изминали две седмици от началото на мандата му, министър-председателят Киър Стармър обяви, че въоръжените сили на Обединеното кралство ще бъдат преразгледани „от игла до конец“. След като пълномащабната война вече се е завърнала на европейския континент, в мандата на Стратегическия преглед на отбраната („СПО“) се набляга на „НАТО на първо място“. Тъй като военните сили на САЩ се преориентират към Китай, основният подтекст е необходимостта „да се отбранява Европа с по-малко Америка“.

В този контекст екипът, който ще извърши прегледа, трябва да се справи с два ключови въпроса: какво трябва да очаква Обединеното кралство от своите военни в контекста на войната в Украйна? И как е възможно страна, която отдавна харчи повече за отбрана от всеки друг съюзник в НАТО (с изключение на САЩ), все още да има въоръжени сили, „неподготвени за конфликт от всякакъв мащаб“, които не могат да „защитят правилно британските територии“?

Бъдещето на британските въоръжени сили

В мандата на СПО ядреното възпиране на Обединеното кралство е обявено за неприкосновено. Освен това обаче нахлуването на Русия в Украйна промени всичко, включително размера и формата на въоръжените сили, от които се нуждае Обединеното кралство. Този въпрос за последен път беше разгледан в дните на „Глобална Великобритания“ на Борис Джонсън, със съпътстващата го дискусия за „наклон към Индо-Тихоокеанския регион“. Но реториката на Джонсън винаги е била грандиозна глупост. Сега повторното възникване на реална военна заплаха за Европа – и за Обединеното кралство, за пръв път от 1989 г. насам изисква пълно преразглеждане на отбранителните способности на страната.

Джордж Робъртсън, генерален секретар на НАТО от 1999 до 2003 г., ще ръководи прегледа. Той  ръководи и подобен, широко възхваляван СПО през 1998 г., в началото на управлението на Тони Блеър. Но този път той ще трябва да вземе предвид поуките за съвременната война, произтичащи от конфликта между Русия и Украйна. Например големите и скъпи платформи като кораби, бойни самолети и танкове не се представиха добре. Неспособността на Запада да събере адекватни ресурси за противовъздушна и противоракетна отбрана, за да помогне на украинците да защитят своите градове и инфраструктура, също беше жестоко разкрита. Също така беше разкрита и липсата на военни запаси, боеприпаси и промишлен капацитет за възстановяването им. Възможността за нанасяне на дълбоки и точни удари с артилерия или ракети в тила на противника е на привършване. Безпилотните самолети и електронната война се превърнаха в ключов фактор за успеха на бойното поле. Трудностите при изтласкването на окопаните руски сили отново подчертаха значението на фронталната отбрана.

Всички тези промени ще изискват значително пренасочване на инвестициите към най-новите технологии и значително преструктуриране на въоръжените сили на Обединеното кралство. Например, тъй като Русия планира ново разполагане на ракети с далечен обсег на действие, а военноморските ѝ сили подготвят планове за нападение срещу Обединеното кралство, са необходими нови инвестиции за укрепване на „нищожната“ защита на Обединеното кралство срещу потенциални въздушни нападения срещу родината. Обещаното от правителството увеличение на бюджета за отбрана от 2,3 % на 2,5 % от БВП едва ли ще покрие всички нови изисквания, които трябва да бъдат покрити най-вече чрез закриване на по-малко значими отбранителни способности. Сред основните кандидати са двата нови британски самолетоносача, които бяха замислени, когато акцентът беше поставен върху експедиционните операции, провеждани извън зоната на НАТО. Сега обаче се оказа, че екипажът и оборудването им със самолети са прекалено скъпи, както и че са ужасно уязвими в една съвременна война в Европа.

За да се усложни задачата на екипа, много от заключенията му ще зависят от решенията на други правителства, тъй като САЩ се стремят да пренасочат военните си сили към Тихия океан. Дали обаче този преход ще бъде плавна промяна и постепенно предаване под ръководството на президента Камала Харис, или прибързано изоставяне на Украйна – а може би и на Европа – от страна на президента Доналд Тръмп, предстои да разберем. Европейските държави засега изглеждат неспособни да планират извънредни ситуации за сценария Тръмп 2.0, нито пък да разработят съгласувана стратегия за укрепване на европейската отбрана. В повечето случаи те увеличават бюджетите си за отбрана, но вместо да изразходват тези средства за съвместно договорени приоритети и съвместни програми за обществени поръчки, всяка страна си проправя собствен път – и често пъти в противоречие, както показват съперничещите си френски и германски проекти за въздушна отбрана.

Геостратегическата ситуация в Европа не е само мрачна: присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО укрепи северния фланг, а Полша бързо се превръща в голяма военна сила. Така че традиционната склонност на Великобритания да смята, че само нейната армия би била сериозен противник на руския натиск в Северна и Централна Европа, се нуждае от преоценка. Тъй като войната в Украйна доказва, че фронталната отбрана е от решаващо значение, екипът на СПО трябва да се запита дали Великобритания наистина трябва да предостави повече от една напълно изградена и напълно боеспособна бронирана бригада в Естония – при условие, че цялата сила е разположена на място. Както Германия и Канада стигнаха до заключението в другите балтийски държави, където техните сили се увеличават от батальон до бригада, възпирането, увереността и ефективната фронтална отбрана изискват сили на място, а не само обещания за подсилване по време на криза. Сухопътният принос на Великобритания към НАТО трябва да бъде по-малък, но по-смъртоносен и на правилното място.

Пари и управлението им

Много зависи от изхода на изборите в САЩ през ноември и от това колко бързо бъдещият президент ще намали американските сили в Европа. Междувременно обаче екипът на СПО трябва да се заеме с втория ключов проблем: хроничната неспособност на Министерството на отбраната (МО) да контролира финансите си. В последния си годишен доклад за перспективната инвестиционна програма на МО (капиталови разходи за оборудване), Националната сметна палата констатира, че плановете на министерството са непосилни за финансиране. Има безпрецедентно голяма разлика между стремежите на МО и вероятното ниво на бъдещото финансиране. Както заключи парламентарната комисия по публичните сметки през 2021 г., системите за отбранително оборудване на МО са „повредени и многократно разхищават милиарди от парите на данъкоплатците“. Неотдавнашната катастрофа с бойните бронирани машини „Аякс“ подсказва, че малко неща са се променили. А разкритията, че нито една от британските подводници-убийци от клас „Астют“ не е на разположение за експлоатация поради липса на сухи докове, почти не е за вярване.

Тук опитът на Джордж Робъртсън би трябвало да е полезен. През 1998 г. неговият СПО реорганизира Министерството на отбраната. Решенията за големи обществени поръчки бяха отнети от компетенциите на отделните служби и бяха поверени на организация „клиент“, с  по-безпристрастен поглед върху стойността и напредъка на даден проект. По-късно тази реформа беше отменена, като отделните служби отново получиха контрол върху „собствените“ си програми за обществени поръчки. Последвалите множество провали в областта на обществените поръчки несъмнено ще накарат Робъртсън да се запита дали е бил прав още от първия път.

Новият министър на отбраната на Обединеното кралство Джон Хийли очевидно разбира проблема. В навечерието на общите избори той посвети реч на структурните проблеми на МО, като призова за по-силен централен контрол върху големите инвестиционни решения чрез създаването на нов военностратегически щаб. Това би могло да помогне за създаването на по-стабилна, по-реалистична и многогодишна инвестиционна програма. Той също така предложи да се назначи пълноправен национален директор по въоръжението („НДВ“), който в отбранителните йерархии на други европейски държави обикновено изпълнява роля, която може да се противопостави на висшето военно ръководство, когато е необходимо. Екипът на Робъртсън би трябвало спешно да се запознае с видимо по-успешната френска система за снабдяване. Във Франция, НДВ има министерски ранг и е подпомаган от високопоставения и експертен корпус на инженерите по въоръжението.

Тъй като фокусът на инвестициите се измества към разработването и внедряването на нови технологии, прегледът трябва да разгледа и възможността британските средства да се използват по-широко чрез сътрудничество с Европа. В крайна сметка правителството се застъпи за нов „пакт за сигурност“ с Европейския съюз. За съжаление в момента Съюзът се фокусира върху стимулирането на сътрудничеството в областта на отбранителните изследвания и технологиите чрез субсидии от бюджета на ЕС, за които Великобритания, разбира се, няма право да кандидатства. Въпреки това в гражданската сфера програмата на ЕС „Хоризонт“, към която Великобритания току-що се присъедини отново, е отворена за някои регионални партньори на базата на заплащане на вноски. Подобно споразумение в областта на отбраната би било смислено и Обединеното кралство трябва да се бори за него.

СПО започва на фона на очакваните възгласи „Повече пари за отбрана!“. Но намирането на обещаните допълнителни 0,2 % от БВП ще бъде трудно при сегашната фискална ситуация във Великобритания. Така че СПО ще трябва стриктно да приоритизира, докато определя как въоръжените сили да бъдат преструктурирани за новата стратегическа среда – и да се стреми да гарантира, че дългите години на правителства, които „прахосват милиарди от парите на данъкоплатците“, най-накрая ще приключат.