Майка на всички проблеми: Завръщането на кризисния мениджър Меркел

Коментар на Яна Пуглиерин от ЕСВП

Head, ECFR Berlin
Senior Policy Fellow
Arno Mikkor (EU2017EE) CC BY
Взимащите решенията в Германия сега трябва да имат предвид не само благосъстоянието на своята страна, но и това на целия ЕСВзимащите решенията в Германия сега трябва да имат предвид не само благосъстоянието на своята страна, но и това на целия ЕС

Не много отдавна експертите по воденето на политики в Берлин бяха убедени, че най-голямата услуга, която Ангела Меркел може да направи на страна си, е незабавно да обяви заминаването си и да проправи пътя на един от своите амбициозни наследници. Сега много германци се надяват, че Меркел ще продължи да води борбата срещу коронавируса от дома: на 22 март бе обявено, че тя ще се самоизолира, след като влезе в контакт с човек, който е тествал положително за вируса. По този начин, малко преди края на последния си мандат, канцлерът върна ролята си на най-опитния мениджър на кризи в Германия – роля, която тя трябва да поеме, за да помогне на целия Европейски съюз по време на тази безпрецедентна пандемия.

За повече от 14 години като канцлерът Меркел стана експерт в ръководството на Германия през периоди на силен стрес и огромни предизвикателства. След кризата в еврозоната, кризата в Украйна и миграционната криза, коронавирусът е може би най-големият ѝ тест досега. Въпреки че първоначално тя не поемаше действие, оставяйки терена до голяма степен на министъра на здравеопазването Йенс Спан и на министър-председателите на провинциите, „Мути“ сигнализира, че е отново е заела мястото на шофьора. Въпреки че провинциите все още независимо вземат решения относно закриването на училищата и вечерните часове, Меркел е паякът в мрежата, внасяйки съгласуваност и фокус върху различните направления на реакцията на кризата.

За първи път (като изключим задължителните ѝ послания за Нова година) тя директно се обърна към гражданите на Германия в телевизионна реч в праймтайм. За разлика от предишни кризи, когато тя беше обвинявана в липса на съпричастност и умения за комуникация, тя сега имаше желание да направи мерките на федералното правителство прозрачни и да поиска подкрепата на хората. Тя обясни тежестта на ситуацията в несигурни условия, но също така успя да осигури сигурност, стабилност и доверие. Понякога нехарактерно състрадателна и емоционална, тя апелира към чувството за общност на германците: „Никой не е излишен. Всеки има значение.”

Надпреварата за неин наследник, в разгара си като че ли само преди броени минути, беше изцяло отстранена от коронавируса. Не е ясно кой кандидат ще бъде фаворизиран от динамиката в следващите седмици. Маркус Зьодер – който като благоразумен министър-председател на Бавария сам се изявява като талантлив мениджър на кризи – може да се изкуши да използва новата си видимост и популярност, за да се представи като бъдещ канцлер. Понастоящем обаче тези въпроси бледнеят на заден план.

Голямата коалиция между Християндемократическия съюз на Меркел (ХДС) и Германската социалдемократическа партия също е по-единна, отколкото във всеки момент от началото на този законодателен период. В светлината на това, което вероятно ще се превърне в най-голямата икономическа рецесия в следвоенна Германия, коалицията – представена от министъра на финансите Олаф Шолц – обеща да „направи всичко необходимо“, за да смекчи икономическия спад, провокиран от коронавируса. Правителството дори е готово да се откаже от “черната нула”, политиката си на балансирани бюджети и без нови заеми. Зелените и либералите се въздържат от фундаментална критика на правителствената политика. И Алтернативата за Германия (AfD) се провали в опитите си да се възползва от кризата, като се мобилизира срещу уж провалено, непопулярно правителство – поне засега. В последните проучвания AfD получи подкрепата едва на 9-10 процента от избирателите, докато ХДС се покачи на над 30 процента. Германците затварят редиците.

Германия ще се нуждае от това единство – не само за овладяване на коронавирусната криза, но и за справяне с нейните последствия за Европа. В сравнение с други европейски държави Германия е добре подготвена да устои на кризата. Тя има една от най-добрите здравни системи в света, с голям брой легла за интензивно лечение и вентилатори. Икономически, федералното правителство, провинциите, общините и социалноосигурителните фондове разполагат с огромни резерви от 200 милиарда евро. Но не всички държави-членки на ЕС са добре позиционирани или имат финансовия капацитет на Германия.

По време на кризата в еврозоната и бежанската криза, германското правителство беше широко обвинено, че прокарва собствената си програма срещу желанията и интересите на други държави-членки на ЕС. Германия излезе от тези кризи сравнително невредима, докато някои от европейските съседи бяха оставени с дълбоки белези. Взимащите решенията в Германия трябва да имат предвид не само благосъстоянието на своята страна, но и това на целия ЕС. В крайна сметка това не е просто национална криза, а такава, която има потенциала да разклати блока до основите му. Берлин носи специална отговорност и екзистенциален интерес за опазването на европейския проект.

Фактът, че Меркел в своето телевизионно обръщение не спомена борбите на други европейци – някои от които преживяват все по-голяма трагедия с всеки изминал ден – не направи добро впечатление на германските партньори. Меркел може би е насочила речта си най-напред към сънародниците си, но и другите европейци слушат, когато канцлерът говори. Освен това, не прави чест на Берлин, че първоначално забрани износа на защитни съоръжения, като маски и вентилатори, на своите партньори от ЕС. Независимо от това, правителството коригира тази погрешна стъпка след намесата на Европейската комисия. Германските федерални провинции Рейнланд-Пфалц, Баден-Вюртемберг и Саарланд се съгласиха да приемат пациенти с коронавирус от френския регион Елзас.

Европа ще се нуждае от силно немско лидерство през следващите месеци. Германското председателство на Съвета на ЕС, което започва на 1 юли, предоставя още една възможност за това. Берлин не може да си позволи да изпадне отново в парализата си от преди началото на коронавируса след като пандемията започне да намалява. ЕС ще трябва да вложи огромна енергия във възстановяването на европейската икономика и конкурентоспособност.

Берлин би трябвало да води дебата за разработването на устойчив за околната среда пакет от стимули за Европа, за да не стане европейската „Зелена сделка“ на Комисията обезпечителната щета в кризата. Германското правителство трябва да работи за бюджет на ЕС, който отразява обхвата и тежестта на настоящата ситуация – първо, като се откаже от искането си бюджетът да бъде ограничен до 1 процент от БВП на блока. Като една от страните, които традиционно са сред най-големите противници на обща здравна политика, Германия трябва да положи усилия за разработване на всеобхватен европейски отговор на избухванията на инфекциозни заболявания, като по този начин изгради устойчивост на ЕС срещу следващата пандемия. На последно място, става въпрос и за европейското наследство на Меркел. Тя може или да се оттегли като немощен канцлер, или да се пенсионира като лидера, който ще изведе Европа от най-сериозната ѝ криза от десетилетия.