Митове и легенди за мигранската криза в центъра на италианската предизборна кампания

Обещанията на водещите партии са насочени повече към въображаемите страхове на избирателите, отколкото към практически решения.

Обещанията на водещите партии са насочени повече към въображаемите страхове на избирателите, отколкото към практически решения.

С наближаването на изборите в Италия на 4-ти март политическите кампании се фокусират основно върху миграцията, a не толкова върху практическите проблеми, с които италианците се сблъскват ежедневно.

В момента 36% от италианците смятат имиграцията за най-основния проблем, пред който са изправени (при 3% през 2012), въпреки че темпът на нарастване на БВП на Италия е най-ниският в цялата еврозона (1.5%); нивото на безработица (11.7%) е третото най-високо след тези в Гърция и Испания, а държавният дълг е сред най-високите в света (133% от БВП).

Нативистки и евроскептични политически играчи като Лега норд и Касапонд (постфашистко движение) представят мигрантите като заплаха за сигурността с цел да атакуват правителството и да съберат подкрепа за крайно дясната си програма. Тази стратегия се оказа изключително успешна в представянето на мигрантите като корена на проблемите на Италия, което създаде у ляво-центристкото правителство усещането за безизходица и го принуди да отговори със своя антиимигрантска позиция.

Данни и факти почти не присъстват в дебата, а обещанията на водещите партии са насочени повече към илюзорните страхове на избирателите, отколкото към практически решения.

Демократическата партия

Демократическата партия на Матео Ренци е лидерът в ляво-центристката коалиция, която в момента е на власт. Според последните допитвания, партията изостава от дясно-центристкия блок. Основна роля в изготвянето на мигрантската политика на правителството има министърът на вътрешните работи Марко Минити, чиято стратегия се целеше в спирането на мигрантските потоци при източника им.

Ефекът на “хлъзгавата” сделка между Минити и местните власти и милиция в Либия, да не позволяват на мигрантите да прекосяват Средиземно море, не може да бъде оспорван. Между юли и декември 2017 година броят на достигналите Италия през Средиземно море намалява с 68% в сравнение със същия период през 2016 година – от 111 214 на 35 617 души.

Тази политика има и друг ефект– десетки хиляди мигранти са блокирани в либийските центрове за задържане. Няколко надеждни източника свидетелстват за нечовешките условия в тези центрове – има сведения за мъчения, изнасилвания, робство и убийства.

Освен моралните недостатъци на тази политика, тя не успява да вникне в  детайлите на миграцията, смесвайки понятията „каналджийство“ и „трафик на хора“. Ограничаването на каналджийството (при което мигрантите плащат в замяна на помощ да достигнат крайната си цел) увеличава опасността от трафик на хора, при който мигрантите биват експлоатирани от милициите.

Форца Италиа и Лега

Политиките на десните партии са не само нереалистични, но и основани на данни, които са изфабрикувани. Те допринасят към културата на омраза на расова основа и агресивни атаки срещу мигранти. След стрелбата в Мачерата, при която десен екстремист рани шестима африканци, лидерът на Форца Италиа Силвио Берлускони хвърли вината за инцидента върху приемащата мигрантска политика на Италия.

Берлускони каза също, че в Италия има 630 000 мигранти, от които едва 5% имат правото да останат, а другите 600 000 представляват „обществена бомба“ и трябва да бъдат репатрирани.

Това е погрешно поради редица причини.

На първо място, 630 000 не е броят на мигрантите в Италия, а броят на пристигналите в страната между 2014 и 2017 година, много от които са напуснали Италия, за да достигнат други европейски страни. Второ, 5% е процентът на търсещите убежище, които са получили бежански статут. Но това не означава, че останалите 95% пребивават нелегално. Около 35% се намират под хуманитарна закрила и имат пълното право да бъдат в Италия. Подвеждащо и опасно е да бъдат представяни като нелегални мигранти.

Когато Берлускони и Лега обещават да репатрират стотици хиляди, обикновено забравят да споменат колко би струвало това и доколко изобщо е осъществимо подобно начинание. До момента Италия успява да репатрира по-малко от 20 хиляди души годишно. Причината е в липсата на двустранни споразумения с трети страни и във високите разходи. Средната цена на репатрацията на един човек до Тунис (най-близката страна) бива оценена на около 3 833 евро.

 Дори да пренебрегнем неточностите в данните на Берлускони, репатрирането на 600 000 души би струвало на Италия поне 2.3 милиарда евро. Имайки предвид състоянието на публичните финанси, това е едно невъзможно начинание.

“Движение 5 звезди“

Третата сила на италианския политически спектър е с най-неясна позиция относно миграцията. От “Движение 5 звезди“ смятат, че Дъблинското споразумение трябва да бъде ревизирано, но това не е в националните правомощия и реформа на споразумението вече се обсъжда на европейско ниво.

От партията твърдят, че сделката между ЕС и Турция „превърна Италия в европейски бежански лагер“. Въпреки това, няма никакви доказателства за причинно-следствена връзка между намаляването на бежанците, пристигащи от Турция (към Гърция), и увеличаването на идващите в Италия, тъй като двата мигрантски потока са качествено различни: мигрантите, минаващи през Турция за Гърция, са основно сирийци, докато тези, пристигащи в Италия, са най-вече субсахарски африканци.  

Официалната изборна програма на Движението гласи, че тяхната цел е „нула пристигащи“ до 5 години, без изобщо да се споменава как тази цел ще бъде постигната. Цялата отговорност за настоящата ситуация бива прехвърлена върху Европейския съюз, а останалите страни членки биват обвинени, че не са оказали достатъчно подкрепа на Италия. Програмата на “Движение 5 звезди“ далеч не може да се нарече ясна и добре аргументирана. Изглежда, че се опитват да експлоатират мигрантския проблем, за да привлекат антиевропейски и атнимигрантски насочени избиратели.

Разбира се, има и други позиции на широкия спектрум от партии, които ще вземат участие в изборите. + Европа, основана от бившия министър на външните работи Ема Бонино, проповядва за по-добро включване на мигрантите, но тяхното поле за  въздействие върху политиките на следващото италианско правителство вероятно ще бъде недостатъчно.

В заключение, това, което показва анализът на мигрантския проблем в италианската избирателна кампания, е преобладаващото умишлено подвеждащо представяне на проблема и абсолютното отсъствие на дългосрочни реално осъществими решения. Това е едновременно и причина, и следствие от нарастващото недоволство към мигрантите в Италия.

Междувременно, законът Боси-Фини, приложен от второто правителство на Берлускони преди 16 години, продължава да действа. Този закон е една от основните причини за настоящата правна ситуация, в която хиляди мигранти биват определени като нередовни, тъй като законовото изискване е мигрантите да имат договор за работа, преди да влязат в Италия. Нещо, което се превръща в блян за италианците, а какво остава за чужденците?

Трудно е да си представим как Италия може да се справи адекватно с прeдзвикателството на мигрантската криза, докато политическите партии отказват да се фокусират върху подобни конкретни проблеми, а медиите преувеличават изопачените им послания. Основната опасност в момента е, че нарастващото обществено напрежение може да се превърне в политическа нестабилност, тъй като няма изгледи нито един от трите главни политически блока да спечели мнозинство на 4-ти март.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.